Решение № 840 от 11.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Бургас, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина П. Иванова

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20242100501278 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258- чл 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. М. С.- ищец в първоинстанционното произоводство чрез процесуален представител адв.

Сава Каров срещу Решение №1198/13.06.2024 г., постановено по гр. д.

№1578/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас. С обжалвания съдебен акт Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на настоящия жалбоподател на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както следва 1) сума в размер на 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение в умишлено престъпление по чл. 354, ал. 5 вр. ал. 3 НК, за което С. е бил привлечен като обвиняем по ДП№3292 ЗМ114/2020 г. по описа на 4-то РУ на ОДМВР- Бургас и подсъдим по НОХД№2336/2021 г. по описа на РСБургас, приключило с оправдателна присъда, потвърдена с решение на Окръжен съд- Бургас по ВНОХД №1011/2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 11.03.2024 г., както и 2) сума в размер на 80 лв., представляваща претърпени имуществени вреди вследствие на гореописаното събитие, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2024 г., като е отхвърлил претенцията за неимуществени вреди за горницата над 1500 лв. до претендираните 10 000 лв.

С въззивната жалба се атакува решението в частта, с която районният съд е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 1500 лв. до пълния претендиран размер от 10 000 лв. Изразено е недоволство 1 относно извода на съда, че наказателното производство е било с относително кратка продължителност. Изложено е, че районният съд необосновано е занижил размера на обезщетението. Не било отчетено обстоятелството, че незаконното обвинение е ограничило правото му на спокоен начин на живот.

Счита, че така предявената претенция е съобразена с актуалната съдебна практика в сходни случаи, като цитира актове на ВКС. При изложените аргументи моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 1 500 лв. до 10 000 лв., като претенцията бъде уважена в пълен размер. Претендира разноски сторени пред първата и въззивната инстанции. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата, като моли същата да бъде уважена. Излага, че обезщетението е необосновано занижено, като акцентира върху обстоятелството, че наказателното съдебното производство е протекло на две инстанции, като след оправдателна присъда на районния съд същата е била протестирана, което от своя страна е увеличило продължителността на делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна- Прокуратура на Република България. В съдебно заседание представителят на държавното обвинение оспорва жалбата и претендира същата да бъде оставена без уважение.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че въззивната жалба е редовна, отговаряща на изискванията по чл.

260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, както и допустима- подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Решението в частта, с която ПРБ е осъдена да заплати на основание чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 500 лв. и 80 лв. за претърпени имуществени вреди, и двете суми ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 11.03.2024 г. не е обжалвано и влязло в законна сила, поради което не е в предмета на въззивния контрол за допустимост и правилност съобразно принципа за невлошаване положението на жалбоподателя.

Съдът като обсъди и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, по свое вътрешно убеждение и на основание чл. 235 ГПК намира от фактическа страна и правна следното.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече.

Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по искова молба на Г. С., с която се претендира осъждането на Прокуратура на Република България да заплати сума в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени и 80 лв. за имуществени вреди, вследствие на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в умишлено престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 НК, за което е бил привлечен в качеството обвиняем по ДП№3292 ЗМ 114/2020 г. и като подсъдим по НОХД №2336/2021 г. по описа на Районен съд- Бургас, приключило в потвърдена от Окръжен съд- Бургас 2 оправдателна присъда, с която последният е признат за невиновен. Твърдят се претърпени морални и душевни вреди, изразяващи се в тревоги, стрес и притеснения с оглед привличането му за деяние, което не е извършил. Макар да е оправдан поради малозначителността на случая, а не поради неизвършване на деянието, отрича своята съпричастност и твърди, че е бил набеден.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ПРБ, в който се оспорва иска по основание и размер. Поддържа се, че исканият размер на обезщетението е завишен предвид обстоятелството, че наказателното производство е протекло в кратки срокове, основанието, на което е оправдан С., актуалната съдебна практика в сходни случаи и с оглед икономическата обстановка в страната. Възразява се ищецът да е претърпял неудобства от необичаен характер, които да обосновават присъждането на обезщетение в пълния претендиран размер.

Районен съд- Бургас при постановяване на решението си е приел, че са доказани при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради което претенцията се явява основателна. Приел е за безспорно установено настъпването на имуществени вреди в претендирания размер от 80 лв., тъй като същите представляват заплатено адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство и са в причинна връзка с незаконно повдигнатото обвинение.

Намерил е за справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от 1 500 лв., като е отчел обстоятелството, че повдигнатото срещу ищеца обвинение не е за тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление. Отчетена е общата продължителност на наказателното производство от 1 г., което се явява разумен срок, взетата по отношение на обвиняемия, респ. посъдимия мярка за неотклонение, която е най-леката„подписка“, както и мотивите за постановяване на оправдателната присъда.

Съобразени са и личностовите характеристики на увреденото лице, а именно наличието на предходни осъждания за подобни противообществени прояви.

Решението в обжалваната част е постановено при правилно приложение материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, като фактическите констатации и правните изводи, залегнали в мотивите на последното се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към тях.

Видно от материалите от приложеното НОХД №2336/2021 г. и ВНОХД №1011/2021 г. Г. С. е бил привлечен в качеството си на обвиняем на 22.12.2020 г. за това, че на 18.02.2020 г. в гр. Бургас без надлежно разрешително държал в себе си високорисково наркотично вещество- 1,700 гр. коноп. За обезпечаване участието му в процеса е взетата мярка за неотклонение „подписка“. След извършване на необходимите процесуално-следствени действия е внесен обвиненителен акт, с който С. е предаден на съд, като с присъда от 16.09.2021 г. на Районен съд- Бургас е признат за невиновен, последната потвърдена с окончателно Решение от 21.12.2021 г. по описа на Окръжен съд- Бургас. В мотивите и на двата съдебни акта е прието, че деянието е извършено от подсъдимото лице, но поради ниската степен на обществена опасност е явно малозначително и макар формално да осъществява признаците, не съставлява престъпление.

От справката за съдимост се установява, че по отношение на С. са налице две предишни осъждания- за държане без надлежно разрешително на 3 високорискови наркотични вещества- коноп, както и за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2, по които е реабилитиран.

В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Д. П., близък приятел на ищеца. От показания на същия се установява, че наказателно производство се е отразило негативно на психическото състояние на С.. Установява се, че ищецът се е затворил в себе си, комуникацията с него се е затруднила. Установява се, че е преживял тежко отношението на част от приятелския му и роднински кръг след случилото се, тъй са започнали да го третират като провинил се човек.

Пред въззивната инстанция по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК бе допуснат и разпитан и втори свидетел М. В. - сестра на въззивника. Дадените от нея показания не установяват допълнителни негативни изживявания, свързани с незаконно воденото наказателно преследване освен обстоятелството, че след предприетите от правоохранителните органи действия по наказателно преследване, С. е променил работното си място, защото колегите му са започнали да го възприемат по различен начин. Извежда се също, че ищецът е семеен с дете, като очаква раждането на второ съвсем скоро.

Дадените показания, преценени с оглед всички други доказателства по делото и при съобразяване на чл. 172 ГПК, следва да бъдат кредитирани като достоверни.

Наведеното с въззивната жалба оплакване относно размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение съдът намира за неоснователно.

По отношение на приложението на чл. 52 ЗЗД е установена задължителна и казуална съдебна практика относно критериите, които подлежат на индивидуална преценка при определяне размера на дължимото обезщетение, така щото последното да репарира в пълна степен претърпените от увреденото лице неимуществени вреди (т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК и множество решения на състави на ВКС, напр. – решение №95/29.04.2015 г. по гр. д.

5462/2014 г., III ГО на ВКС, решение №254/25.10.2016 г. по гр.д. №1812/2016 г. IV ГО на ВКС, решение № 197/16.11.2016 г. по гр. д. № 1845/2016 г., III ГО на ВКС, решение №25/13.03.2018 г. по гр.д. №2167/2017 г., IV ГО на ВКС, решение № 293/17.03.2020 г. по гр. д. № 3963/2018 г., IV ГО на ВКС, решение № 12/30.04.2020 г. по гр. д. № 1513/2019 г., III ГО на ВКС, решение № 174/12.12.2018 г. по гр. д. № 546/2018 г., IV ГО на ВКС, решение №538/22.08.2024 г. по гр. д.1085/2023 г., I V ГО на ВКС, решение №101/15.02.2024 г. по гр.д. №4714/2022 г.). Съгласно визираните съдебни актове под внимание следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства, които обуславят вредите. Преценката за справедливия размер е резултат от съпоставка между относимите обстоятелства, като не се отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други. На репариране чрез паричното им остойноствяване могат да подлежат само действително настъпили неимуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и тежестта на уврежданията. Съдът изгражда изводът си като задължително отчита общата продължителност на наказателното производство, предмета на обвинението, поведението страните и техните представители, поведените на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, личността на увредения, в това число дали 4 обвинението рефлектира върху сферата му на професионална изява, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, който винаги се основава на конкретни факти и на индивидуалната преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за притежателя си. Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, тя не подлежи на репариране. Размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.