Определение № 91 от 22.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. Бургас, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20242100600048 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М.Г.Т., ЕГН **********, в лично качество и като управител на Етажна собственост на апарт. хотел „М.Р.“ – к.к. Слънчев бряг, чрез адв. М. Т. от БАК, против Определение № 347/11.12.2023 г., постановено по ЧНД № 821/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е оставена без разглеждане жалбата на Етажна собственост на апратаментен хотел „М.Р.“, с адрес *************, представлявана от управителя М.Т., чрез адв. Мариана Трифонова, срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 298/2022 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас, вх. № 196/2022 г. по описа на РП гр. Бургас, ТО – Несебър, образувано и водено за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В частната жалба се изразява несъгласие с постановеното определение с доводи, че М.Т. е единствено възможното лице, което има процесуалното право да осъществи контрол върху постановения прокурорски акт, като лицето, което е подало първоначалният сигнал, въз основа на който е образувана преписката. Счита, че етажната собственост, като неперсонифицирано образувание, няма пречка да бъде страна по съдебните производства, по които се представлява от избраният с решение на общото събрание управител или управителен съвет. От страна на Районен съд – Несебър не са били дадени указания за представяне на документ, от който да се направи извод за представителната власт на управителя на ЕС – М.Т., нито за правомощията й да участва в наказателното производство, като в тази връзка моли жалбата да бъде уважена, като бъде постановен съдебен акт, с който като неправилно и незаконосъобразно бъде отменено определение № 347/11.12.2023 г., с което е оставена без разглеждане подадената жалба против прекратителното постановление на прокурора при РП – Бургас, ТО – Несебър, като процесуално недопустима, като на първоинстанционният съд бъде указано да даде указания на жалбоподателя, който в срок да отстрани нередовностите, във връзка с представяне на документи за 1 представителната власт на управителя на ЕС – М.Т., както и за правомощията й да участва в настоящото наказателно производство.

След служебна проверка на предпоставките, регламентирани в чл.243 ал.4 от НПК настоящият въззивен състав констатира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице, чиято жалба против прекратителното прокурорско постановление е оставена без разглеждане, в предвидения в чл.243 ал.7 от НПК преклузивен 7-дневен срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и пред надлежния съд. Въпросът за допустимостта на жалбата пред първата инстанция е включен в обхвата на въззивния контрол и подлежи на проверка.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Прекратеното с постановлението досъдебно производство № ЗМ 298/2022 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас, вх. № 196/2022 г. по описа на РП гр. Бургас, ТО – Несебър, образувано за това, че в периода от 02.08.2019 г. до 16.04.2021 г., в условията на продължавано престъпление, с потвърдена неистина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, т.е. документно престъпление. Съгласно застъпеното в Постановление № 3/1982г на ВС на РБ становище, отличителната характеристика на документните престъпления по глава ІХ от особената част на НК е, че те накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните органи и обществени органи и организации. Обект на посегателство, а оттам и на наказателноправна защита при такива престъпления е установения ред и начин за съставяне и използване на документите, нормалното и законосъобразно осъществяване на документооборота в страната. С оглед очертания от закона и относимата обвързваща съдебна практика обект на защита - реда и правната сигурност на документирането, при документните престъпления не е предвидена принципна възможност за паралелно и едновременно засягане както на непосредствения им обект, така и на конкретна правна сфера на дадено физическо лице. Това дългогодишно устойчиво разбиране, изцяло възприето в юриспруденцията и в съдебната практика, води до заключение за изначална невъзможност при документните престъпления да съществува фигурата на „пострадал” от извършването им в смисъла на чл.74 от НПК. Документното престъпление е формално, на просто извършване, настъпването на вреди не е обективен признак от неговия състав, доколкото специфичният предмет на посегателството е конкретният документ. Идентифицирането на пострадалия в наказателните производство се осъществява чрез изследване на въпроса, дали конкретно физическо лице е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, предмет на наказателното производство, а при положителен отговор – дали тези вреди са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление.

Процедурата по чл. 243, ал. 3 НПК обезпечава интересите само на физически или юридически лица, които са претърпели имуществени или неимуществени вреди от престъплението-предмет на наказателното производство. При преценка на процесуалната легитимация по чл.243 ал.4 от НПК, надлежния критерий касае наличието на право и възможност по чл.84 от НПК лицето да встъпи в качеството на граждански ищец в едно бъдещо съдебно производство. В случая, районният съд правилно и обосновано е констатирал, че Етажната собственост на апарт. хотел „М.Р.“, представлявана от управителя М.Г.Т., не е пострадал от разследваното престъпление 2 по чл. 313, ал. 1 от НК по смисъла на чл. 74 от НПК, поради което не разполага с надлежна активна процесуална легитимация да обжалва постановлението за прекратяване на досъдебното производство по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК. В случая обвинението срещу неизвестен извършител е по чл. 313, ал. 1 от НК, като видно от състава на престъплението, същото е довършено когато е потвърдена неистина или затаена истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на МС се дават пред орган на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства. Законът не изисква настъпването на конкретна вреда от извършването на това престъпление. Ето защо не може да се приеме, че жалбоподателят има качеството на пострадал по смисъла на чл.

243, ал. 3 от НПК, тъй като за етажните собственици не са настъпили и не могат да настъпят съставомерни вреди от престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, за което е образувано настоящото наказателно производство. Лицата, които могат да сезират съда за проверка на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство са изчерпателно изброени в чл.243, ал.3 от НПК и техния кръг не може да се разширява. След като жалбоподателят не се явява пострадал от престъплението по чл.313, ал.1 от НК, то той не е активно легитимирани да подават жалба срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Логично, подадената от тях чрез техния процесуален представител жалба до първоинстанционния съд е оставена без разглеждане като процесуално недопустима на изложените по-горе основания, напълно споделени и от въззивната инстанция.

Първоинстанционното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. В случая за жалбоподателя като лице, което е подало първоначалният сигнал, въз основа на който е образувана преписката, остава възможността да поиска проверка на акта на прокурора при БРП от по-горестоящата в институционално отношение Окръжна прокуратура – гр.Бургас.

Предвид недопустимостта на жалбата, за жалбоподателя на практика ще възникне възможност да инициира инстанционен прокурорски надзор на прекратителното постановление на Районна прокуратура – Бургас по реда на чл.243, ал.10 от НПК.

Така мотивиран, на основание чл.243 ал.8 от НПК, Окръжен съд-Бургас, ІV въззивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 347 от 11.12.2023г., постановено по ЧНД № 821/2023г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е оставена без разглеждане жалбата, депозирана от Етажна собственост на апратаментен хотел „М.Р.“, с адрес *************, представлявана от управителя М.Т., чрез адв. Мариана Трифонова, срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 298/2022 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас, вх. № 196/2022 г. по описа на РП гр. Бургас, ТО – Несебър, образувано и водено за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4