Решение № 196 от 26.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Пловдив, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20225001000091 по описа за 2022 година Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 260439 от 17.11.2021г., постановено по т.д. № 54 по описа за 2020г. на Окръжен съд Пловдив, с което е уважен предявеният от «Ч.» ЕООД, ЕИК *** със съдебен адрес гр. П., ул. «Х.» № 2 адв. Е.И. иск да бъде обявен за относителено недействителен спрямо ищеца договор за покупко – продажба на недвижими имоти, обективиран в НА, вписан в СВ с вх. Рег. № *** от 31.05.2018г. с вх. № *** от 31.05.2018г. акт ***, т. *, н.д. № 9561/2018г. на СВ към АВ П., сключен между Я.П. А. ЕГН ********** и съпругата му С.З. А.а ЕГН **********, чрез пълномощника им П. А. А. ЕГН *** в качеството им на продавачи и Я.С.. К. ЕГН ********** с адрес гр. М., ул. Р. № 5, вх. В, ет.1, ап.1 в качеството му на купувач за ½ ид.ч. от следните недвмижими имоти, придобити в режим на СИО, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., ЕКАТТЕ ***, община П., област П., одобрени със Заповед №РД-18-48/ 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., п. к. ***, ул. „К.” №69, ет.5, 1 ап.АП, самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 2, площи по документ 96,41 кв.м. и 64,81 кв.м., прилежащи части - 6,413% за първо ниво и 4,311% за второ ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата за първо ниво: на същия етаж: ***.***.** и №***.*****, под обекта: №***.****** над обекта: №***.***.***, при съседни самостоятелни обекти в сградата за второ ниво: на същия етаж - № ***.****** и №***.***.***, над обекта: няма; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., ЕКАТТЕ ***, община П., област П., одобрени със Заповед №РД-18-48/ 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., п. к. ***, ул. „К.” №69, ет. - 1, самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***, с предназначение на самостоятелния обект - Гараж в сграда, брой нива на обекта - 1, площи по документ - 14,89 кв.м., прилежащи части - 0,990%, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: №***.******, под обекта: няма, над обекта: ***.******, №***.****** и №***.******; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., ЕКАТТЕ ***, община П., област П., одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., п. к. ***, ул. „К.” №69, ет. - 1, самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***, с предназначение на самостоятелния обект - Гараж в сграда, брой нива на обекта - 1, площи по документ - 14,23 кв.м., прилежащи части - 0,946%, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: №***.****** и №***.******, под обекта: няма, над обекта: ***.******, №***.****** и №***.****** и като последица в полза на ищеца са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от А.П.А. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С., кв. Н., бл.13, вх. А, ет.3, представляван от адв. М.Т. с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Оспорен е направеният от съда извод за това, че третото лице преобретател на имота е било недобросъвестно, тъй като е знаело, че с извършените от него действия ще увреди кредитора, а искането, отправено до въззивния съд е решението да бъде отменено, а предявения иск отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете 2 инстанции.

Въззивна жалба срещу посоченото решение е постъпила и от Я.С.. К.

ЕГН ********** с постоянен адрес гр. М., ул. Р. № 5, вх. В, ет.1 чрез адв. Б.К. с твърдения за противоречието му с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения и с искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск; претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Оспорва извода на първостепенния съд, че у него е било знание за увреждане към момента на извършеното разпореждане.

Ответникът по жалбите – „Ч.“ ЕООД, представляван от адв. Е.И. е депозирал писмен отговор, с който оспорва същите и настоява атакувания съдебен акт да бъде потвърден.

Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по иск на „Ч.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление с. Б., община М., обл. П., ул. „Г. Б.” № 17 срещу А.П.А. ЕГН ********** и Я.С.. К. ЕГН ********** с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 20.02.2013г. в с. Б., община М., обл. П. е сключен договор за дистрибуция между ищеца и ЕТ „А.А.“ и А.П.А. като солидарен длъжник, по силата на който ищеца е предоставил на ЕТ „А.А.“ 320 бр. фризери, който договор е едностранно прекратен с нотариална покана от 01.10.2016г. и въпреки отправените до длъжника покани предоставените „фризери“ не са върнати. С арбитражно решение от 09.07.2018г. по арб.д. № 6/2017г. на Арбитражен съд София при БСК, А.П.А., в качеството му на ЕТ „А.А.“ е осъден да заплати на ищеца сумата от 192 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.06.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноски с размер на 10 790 лв., а с разпореждане № 982 от 24.11.2018г., постановено по ч.т.д. № 99/2018г. по описа на ОС С. е издаден изпълнителен лист от 26.11.2018г. за сумата от 192 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.06.2017г. до окончателното й заплащане, както и за 10 790 лв., представляваща разноски по делото, въз основа на който е образувано изп.д.

№ 286/2019г. по описа на ЧСИ С.Д. с рег. №* с район на действие ОС С..

Ищецът твърди, че по образуваното изпълнително дело е установено, че длъжника А.П.А. се е разпоредил с всички притежавани от него недвижими 3 имоти, като ги е прехвърлил възмездно на трети лица в периода след 06.06.2017г., когато е образувано арбитражното дело, с които правни действия е увредил своя кредитор. Като сочи, че притежава качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД, което обосновава с присъденото му вземане и издадения му изпълнителен лист, изискуемо към настоящия момент; както и че с извършените разпоредителни действия – продажба на три недвижими имота длъжника е намалил своето имущество и така затруднил реализирането на правата му, както и че длъжника е знаел за увреждането, доколкото извършените разпоредителни действия следват възникването на вземането, а знанието на третото лице приобретател се установява от близките приятелски отношения между длъжника и Я.К. от една страна, а от друга от свързаността на М.Д.М., който е управител на собственото на Я.К. дружество „О.“ ЕООД, ищеца настоява съда да постанови решение, с което да обяви за относително недействителен сключения договор за покупко – продажба, обективиран в НА, вписан в СВ с вх. Рег. № *** от 31.05.2018г. с вх. № *** от 31.05.2018г. акт ***, т. *, н.д. № 9561/2018г. на СВ към АВ П., сключен между Я.П. А. ЕГН ********** и съпругата му С.З. А.а ЕГН ********** чрез пълномощника им П. А. А. ЕГН *** в качеството им на продавачи и Я.С.. К. ЕГН ********** с адрес гр. М., ул. Р. № 5, вх. В, ет.1, ап.1 за ½ ид.ч. от недвижимите имоти. Претендира разноски.

Ответникът - А.П.А. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С., кв. Н., бл. 13, вх. А, ет.3, представляван от адв. Б. К. е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Признава качеството кредитор по отношение на ищеца, но оспорва наличието на знание за увреждане, като твърди, че разполага с имущество, надхвърлящо задълженията му към ищеца. Отделно сочи, че поради причинено му травматично увреждане на 06.02.2018г., довело до ампутация на долен крайник, се е наложил извънреден разход на финансови средства, които си е осигурил от продажбата именно на процесните имоти.

Настоява предявения иск да бъде отхвърлен; претендира разноски.

Ответникът – Я.С.. К. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. М., ул. Р.

№ 5, вх. В, ет.1, ап.1 е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска.

Признава наличието на първите две от предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД – качеството кредитор за ищеца и факта, че с извършеното действие е увреден интереса му, но твърди, че не е налице знание за увреждане у него, в качеството му на преобретател на имотите, поради което 4 настоява предявения иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищеца твърди, че не е доказано реално плащане на цената по договора за покупко - продажба и затова е симулативен. Отделно сочи, че е налично знанието за увреждане, както у длъжника, така и у преобретателя, което се признавало в отговора на исковата молба, както и от факта, че М.М. е зет на Я.К., а А.А., Я.К. и М.М. в качеството им на управители на търговски дружества са били в трайни търговски взаимоотношения до прехвърляне на «А.» ЕООД. Индиция за увреждане, според ищеца, е и факта, че цената на прехвърлените имоти е близка до данъчната оценка, както и обстоятелството, че Я.К. преди сделката внася в брой по своя сметка посочената в платежното нареждане сума, която превежда на А.А., който превежда сумата на «А.» ЕООД, въпреки че е прехвърлил това дружество. Като индиция сочи и факта, че Я.К. и А.А. са близки приятели, както и че прехвърлените имоти не са владяни от преобретателите, нито декларирани от тях. Най – сетне твърди, че е налице уговорка за обратно изкупуване след изтичане на давността за вземането на кредитора.

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от Я.К., с който оспорва твърденията за симулативност на договора, както и че с продавача по сделката са близки приятели. Като ирелевантни определя твърденията на ищеца за свързаност между него и М.М..

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от А.А., с който твърди, че продажбата на «А.» ЕООД е извършена след атакуваната сделка и затова е ирелевантна. Оспорва твърденията за симулативност на договора, както и че с купувача по сделката са близки приятели. Като ирелевантни определя твърденията на ищеца за свързаност между Я.К. и М.М., които са преобретатели по различни сделки.

Основателността на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД предполага наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор; ответникът - длъжник да е извършил правно действие, увреждащо кредитора; вземането на кредитора да е възникнало преди осъществяване увреждащото действие извън хипотезата на чл. 135, ал.

3 ЗЗД; длъжникът и третото лице, щом действието е възмездно, да знаят, че така увреждат интересите на кредитора.

5

Няма спор между страните, че ищеца „Ч.“ ЕООД, ЕИК *** е кредитор на А.П.А. в качеството му на ЕТ „А.А.“ ЕИК *** на парично вземане в размер на 192 000 лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 06.06.2017г. до окончателното й заплащане, както и разноски в размер на 1 790 лв., за което е издаден изпълнителен лист № 99 от 26.11.2018г. на основание влязло в сила арбитражно решение от 09.07.2018г. по арб.д. № 6/2017г. на АС София при БСК.

Не се спори и че вземането е действително, не е прекратено или погА.о и за събиране, на което е образувано изп.д. № *** по описа на ЧСИ С.Д., а това се установява и от удостоверение изх. ***38 от 30.10.2019г., по което изпълнително производство не са събрани суми за удовлетворяване вземането на взискателя. Или налице е първата предпоставка за основателност на предявения иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.

На 31.05.2018г. А.П.А. и С.З. А.а, представлявани от П. А. А. са отчуждили притежаваните от тях недвижими имоти, в полза на третото лице Я.С.. К. със сключения договор за покупко – продажба, обективиран в НА, вписан в СВ с вх. Рег. № *** от 31.05.2018г. с вх. № *** от 31.05.2018г. акт ***, т. *, н.д. № 9561/2018г. на СВ към АВ П.. С извършеното правно действие дължника А. е затруднил реализацията на паричното вземане на кредитора, посредством предприемане на действия по принудително изпълнение по отношение на тези имоти – налице е и субективния елемент – знанието на длъжника – А.А., че с извършеното уврежда кредитора си.