Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1284 от 08.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 808/2026
Вид
Определение № 1284
Подписан
08.09.2026
В сила
08.09.2026
Състав
Надя Узунова, Полина Дянкова, Атанас Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 5 · Закон за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1284 гр. Благоевград, 08.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Атанас Иванов

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500808 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба, подадена по реда на чл.

418, ал. 5 ГПК от „Банка ДСК“, АД срещу разпореждане 3455/10.06.2026 г., постановено по ч.гр.д. 1419/2026 г. по описа на РС-Благоевград.

Жалбоподателят счита за неправилен извода на РС, според който не била спазена процедурата за връчване на длъжника на поканата и уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита, като несподеля аргументите на съда за липса на доказателства да са правени опити той да е уведомяван по телефона и по имейл адреса, посочени в договора.

В тази връзка акцентира, че Банка ДСК, АД е упражнила правото си да обяви вземанията по кредита за предсрочни изискуеми, преди образуване на заповедното производство. За целта е изпратила до длъжника поканауведомление, че обявява вземанията по кредита за предсрочни изискуеми.

Поканата е връчена от ЧСИ при спазване на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление на адрес, който е регистриран за постоянен и настоящ на длъжника. Направена е справка, от която е видно, че лицето не е имало трудови договори и не се осигурява.

Сочи, че РС неправилно е тълкувал чл. 18 от договора като е приел, че уведомлението за предсрочна изискуемост е следвало да се извърши и по телефон и по имейла. Заповедният съд не е съобразил, че според т. 18.1. и 18.2 от договора страните са уговорили, всички съобщения, уведомления и 1 покани във връзка с договора за кредит ще се считат получени от кредитополучателя, ако са изпратени на посочения от него адрес за кореспонденция, ако той не е уведомил кредитора за промяна на адреса за кореспонденция и опитът за доставяне на съобщението/уведомлението/поканата е удостоверен от пощенска/куриерска служба.

Тълкувайки тази договореност страните са уговорили уведомленията да се извършват писмено на физическия адрес за кореспонденция. Ако страните са имали предвид нещо друго, то биха уговорили и как ще бъде удостоверен опитът за доставяне съотв. по имейла или по телефона.

Сочи, че клаузата на чл. 18 от договора не урежда конкретни способи за връчване на съобщения, а само предпоставките за т.н. „фингирано връчване“, при което опита за предаване на съобщението се приравнява на фактическото му получаване. Кредиторът избира дали да се възползва от тази възможност. В случая той е избрал да се възползва от нея, да я връчи по реда на ГПК, със съдействието на ЧСИ на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ.

По изложените съображения моли атакуваното разпореждане да се отмени и делото се върне на РС с указания за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

БлОС счита жалбата, подадена по реда на чл. 418, ал. 5 от ГПК за допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

За да се произнесе по съществото на жалбата, БлОС съобрази следното:

По заявление по чл. 417 ГПК на Банка ДСК, АД е образувано ч.гр.д.

1419/26 г. по описа на БлРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу В. С. А., въз основа на извлечение от счетоводните книги за вземания по договор за кредит от 22.05.2023 г. за следните суми: главница 9 256,90 евро; договорна лихва в размер на 490,37 евро за периода от 01.12.2025 г. до 26.05.2026 г. и санкционна лихва от 12,19 евро за периода от 01.12.2025 г. до 26.05.2026 г., както и законна лихва, след датата на настъпване на изискумостта за периода от 27.5.2026 г. до 03.06.2026 г . в размер на 16.93 евро

Представеното извлечение от счетоводните книги е редовен от външна страна документ. В него е отразено: че кредитът е предсрочно изискуем, 2 визирани са страните по договора; датата на разрешаване и усвояване на кредита – 22.05.2023 г.; първоночално договорения размер – 22 000 лв./11248,42 евро/; крайния падеж на договора – 22.05.2033 г.; падежната дата на вноските – 1-во число на месеца; датата на настъпване на предсрочната му изискуемост – 27.05.2026 г. по причина – забава плащанията на дължими вноски; посочени са броя, размера и падежа на непогасените/частично погасените месечни вноски по лихва и/или главница до датата на изискуемостта - 6 бр. съотв. на 01.12.2025 г. - 141,80 евро; на 01.01.2026 г. 143,07 евро; на 01.02.2026 г. - 143,06 евро; на 01.03.2026 г. - 143,06 евро; на 01.04.2026 г. - 143,06 евро; и на 01.05.2026 г. - 143,06 евро. Визиран е и сбора на неплатените суми - 857,11 евро.

В извлечението е посочено е, че общият размер на дължиматата главница/вкл. предсрочно изискуемата/ и текущо договорената възнаградителна лихва по кредита възлиза на 9 474,27 евро, от която дължима главница 9 256,90 евро и възнаградителна лихва 490, 37 евро. Към сумата като се прибави и обезщетението за забава до настъпване на изискуемостта от 12,19 евро и след това - от 16,93 евро, се получава, че дължимата сума по кредита възлиза общо на 9 776,39 евро

С атакуваното разпореждане, след извършване на дължимата проверка по чл. 418, ал. 1-3 от ГПК, РС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. С. А..

Според цитираните норми съдът, за да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист, проверява дали документът е редовен от външна страна и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

РС е приел, че заявителят не е надлежно удостоверил в съответствие с чл. 418, ал. 3 от ГПК, настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

БлОС споделя извода на РС, че не е настъпила предсрочната изскуемост на кредита, като счита противно на приетото от РС, че уведомлението за предсрочната изискуемост до длъжника не му е редовно връчено от ЧСИ.

Според т. 18 от ТР 4/18.6.2014 г. на ВКС по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК, предсрочната изискуемост на кредита настъпва с обективният факт на неплащането и обявяването от банката на предсрочната изискуемост на кредита, като обявяването от банката предполага изявление, че ще счита целия кредит или непогасения от него остатък за предсрочна изискуем, като 3 действието на предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора.

Нормата на чл. 418, ал. 3 от ГПК изисква, когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от настъпването на друго обстоятелство, то това обстоятелство да бъде удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ.

Изготвената от Банката до длъжника покана-уведомление, депозирана на 31.03.2026 г пред ЧСИ за връчването й, обективира изявление на банката за обявяване на вземанията по кредита за предсрочни изискуеми.

За връчването й ЧСИ е изготил констативен протокол, в който е отразил предприетите действия, въз основа на които е счел, че поканата –уведомление е редовно връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Отразил, че служителят Томов е посетил адреса на длъжника неколкократно в рамките на един месец съотв. - на 7.4.2026 г. в 15:30 ч., на 26.04.2026 г. в 14:00 ч. /почивен ден/ и на 13.05.2026 г. в 16:00 ч., но не е открил лицето или други живущ на адреса; установил е, че съседите не се познават, поради което е залепил уведомление на входната врата на 13.5.2026 г. като екземпляр от нея е пуснал и в пощенската кутия. В законоустановения 14 дневен срок адресатът не се е явил.

След изтичане срока на уведомлението е направил справка в НБД , от която е констатирал, че адресът на длъжника, постоянен и настоящ, съвпада с адреса, на който е залепено уведомлението. От справката за актуални трудови договори и справка с данни за осигурените лица от подадени декларации по Наредба Н-13 към Кодекса за социално осигуряване, е констатирал, че лицето няма регистриран трудов договор и не се осигурява.

БлОС не споделя извода на ЧСИ, възприет и от РС, че е налице редовно връчване по следните съображения:

Според чл. 47, ал. 1 ГПК връчителят залепва уведомление, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Невъзможността ответникът да бъде намерен на адреса се констатира най-малко с три посещение на адреса с интервал поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъстствен ден.

4

Приема се от съдебната практика, че разпоредбата изисква връчителят да е положил всички възможни усилия за събиране на сведения дали адресатът живее на адреса и евентуално по кое време може да бъде открит на него. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички осъществени от него действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства като посочи по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес.

Връчителят Томов е отразил, че съседите не се познават, но не е посочил източника на тази информация, не е посочил имената на лицата за удостовереното – че не се познават / от съседи на апартамента; на живущи в блока в същия вход; живущи в друг вход и т.н./

В тази връзка съдът счита, че банката е следвало да предостави на ЧСИ известните й от договора начини за свързване с кредитополучателя – телефон и имейл адрес, като част от необходимите и възможни усилия, които връчителят е могъл да предприеме, за да установи дали лицето пребивава на адреса и съответно кога, преди да залепи уведомлението. Ето защо БлОС счита, че няма редовно връчване по реда на чл. 47 от ГПК.

Дори да се сподели тезата на жалбоподателя, че е надлежно връчено волеизявлението за предсрочната изискуемост– чрез залепване на уведомление, то настоящият състав счита, както и РС, че то не е достатъчно да се приеме, че е настъпила предсрочната изискуменост на кредита, тъй като в договора за адрес на кореспонденция е посочен и телефона и имейл адрес.

Вярно, че по телефона не може да бъде връчена писмената покана, но за изпращането й на посочения имейл, като адрес за кореспонденция, наред с административния /физически/ адрес в гр. София няма никакви пречки.

Затова и доводите в жалбата, че страните са уговорили всички съобщения, уведомления и покани във връзка с договора за кредит да се извършват писмено на физическия адрес за кореспонденция, обосновано от жалбототеля с т. 18.1. и 18.2 от договора, не е основание за различен от направения извод.

Според цитираните точки, страните са уговорили,че ще се считат получени от кредитополучателя, ако са изпратени от кредитора на посочения от него адрес за кореспонденция - ако не е уведомил кредитора за промяна на 5 адреса за кореспонденция - /т. 18.1/ и опитът за доставяне на съобщението/уведомлението/поканата е удостоверен от пощенска/куриерска служба /т. 18.2/.

Тези уговорки не елеминират задължението на банката да предприеме всички известни й начини за свързване с кредитополучателя, визирани в самия договор за адрес на кореспонденция, а когато ги връчва, както в случая, по реда на чл. 18 от ЗЧСИ чрез ЧСИ да ги предостави и на ЧСИ.

Ето защо приетото от РС, че няма надлежно връчване на поканата за предсрочната изискуемост на кредита, съобразно договореното е правилно и законосъобразно.

От представеното извлечение от счетоводните книги не се установява, тъй като не са разграничени от посочените за неплатени вноски с настъпил падеж /вж. т. 7 от извлечението/ съотв. неплатените размери на главницата и на договорната лихва, като се съобрази и че посочената в заявлението договорна лихва от 490,37 евро се претендира до 26.5.2026 г. т.е. не се установява размера й до 01.05.26 г./датата на изискуемостта й като част отпоследната вноската с настъпил падеж/. Не се посочва и размера на главницата от неплатените вноски с настъпил падеж. Посоченото не позволява да се уважи заявлението за размерите на вноските за главници и договорна лихва с настъпил падеж. Няма съвпадане и с посочените в извлечението суми на вноските с представения погасителния план.