Решение № 355 от 17.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. София, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Г.а като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20211000502720 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 262709 от 26.04.2021 г. по гр.д. 6165/2018 г. по описа на СГС, I-11 състав, частично са уважени искове за обезщетяване на неимуществени вреди по реда на чл.

226, ал. 1 КЗ (отм.), предявени от С. Г. Т. против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД при условията на т.нар. „ексцес”, както следва: а) за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за неимуществени вреди от произшествие от 12.03.2014 г., настъпили като усложнение в здравословното състояние, представляващи ексцес и изразяващи се във функционално нарушение камъни в бъбреците /хроничен пиелонефрит/ и нефролитиаза, заедно със законната лихва от 12.03.2015 г. до окончателното плащане, и: б) сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за неимуществени вреди от произшествие от 12.03.2014 г., настъпили като усложнение в здравословното състояние, представляващи ексцес и изразяващи се в счупване на опашната кост, нейното неправилно зарастване и оперативно отстраняване на 22.05.2017 г., заедно със законната лихва от 09.05.2014 г. до окончателното плащане. Отхвърлена е исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от общо 400 000 лв., както и за вреди изравяващи се в свръхактивен пикочен мехур и незатворените дъги на Ес1 прешлен и Ес2 и последните сакрални прешлени и тяхното оперативно отстраняване. При този изход в производството е разпределена отговорността за такси и разноски по реда на чл. 78, ал. 1, 3 и 6 ГПК, а на процесуалния представител на ищцата Т. е определено и присъдено 1 възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА).

С друго Решение 263891/14.06.2021 г., е оставено без уважение искането на С.Т. за поправка на очевдина фактическа грешка и за допълване на решението на СГС по реда на чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК.

Пред Софийски апелативен съд е обжалвано само Решение 262709 от 26.04.2021 г. по гр.д. 6165/2018 г. по описа на СГС, I-11 състав с въззивна жалба от С. Г. Т. и с насрещна въззивна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД.

Видно от съдържанието на тези жалби, страните оспорват преценката на Софийския градски съд по приложението на чл. 52 ЗЗД, т.е. изразяват неудовлетворение от справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Според ищцата и процесуалния й представител, относно ексцеса изразяващ се във функционално нарушение камъни в бъбреците /хроничен пиелонефрит/ и нефролитиаза, както и заради появата на камъни в бъбреците и за в бъдеще следвало тези усложнения да се обезщетят със сумата от 200 000 лв. Що се отнася до усложненията в здравословното състояние, представляващи ексцес и изразяващи се в счупване на опашната кост, нейното неправилно зарастване и оперативно отстраняване на 22.05.2017 г., то се счита, че също е присъдено едно занижено обезщетение, чийто справедлив размер възлизал на сума в размер на 100 000 лв. (за счупването на опашната кост) и 50 000 лв. (за последващата оперативна интервенция). В такъв смисъл се отправят и исканията до САС – за допълнително присъждане на обезщетения за болките и страданията от новонастъпилите за ищцата вреди, както и за присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗА на процесуалния й представител – адв. Г..

В насрещната въззивна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД се правят оплаквания за: а) присъдената сума от 60 000 лева, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за неимуществени вреди от произшествие от 12.03.2014 г., настъпили като усложнение в здравословното състояние, представляващи ексцес и изразяващи се в счупване на опашната кост, нейното неправилно зарастване и оперативно отстраняване на 22.05.2017 г.; б) за присъдената лихва за счупването на опашната кост. За посоченото по буква „а” се счита, че не е установено по категоричен начин, че фрактурата е причинена от процесното ПТП, а се смята, че това не било ексцес; изразява се и оплакване от размера на обезщетението от 60 000 лв., което било силно завишено и следвало да се намали. Досежно оплакването по б. „б” се счита, че бил налице свръхпетитум, тъй като съдът присъдил законна лихва от датата на ПТП – 12.03.2014 г., докато в исковата молба, ищцата имала претенции за лихва от 22.05.2017 г. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваните части и присъждане на разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение.

По реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, страните са подали писмени отговори, с които взаимно оспорват жалбите си като неоснователни.

Във втората инстанция е допусната и изслушана съдебно-медицинска експертиза 2

(СМЕ) от вещо лице-уролог относно твърдените увреждания на бъбреците, проведено лечение, както и са приети писмени доказателства (епикриза от урологично отделение и от рентгеново изследване) при условията на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК. Писмените доказателства са епикриза и рентгеново изследване /л. 11-14 от въззивното дело/ относно здравословното състояние на физическото лице-въззивник.

От материалите по делото се установява, че ищцата С.Т., твърди, че като пътник в л.а. „Рено”, с рег. № *** е пострадала от ПТП, реализирано на 12.03.2014 г. на главен път ІІ37, при км. 138+500 м., вина за което имал водачът на лекия автомобил – Д. Л. К.. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД отговаря за вредите, причинени от виновния водач. Твърди, че по н.а.х.д.

№ 195/2015 г. по описа на РРаднево с влязла в сила присъда водачът Д. К. е призната за виновна за настъпване на произшествието, в резултат на което са причинени тежки телесни увреждания на ищцата. Сочи, че с решение, постановено по гр.д. № 12990/2014 г. на СГС, І4 състав е уважен предявеният от нея иск по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от нея в следствие на произшествието, като е присъдено обезщетение в размер на 850 000 лева за вреди от следните увреждания: тежка съчетана гръдно-коремна травма, черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма с множество наранявания на меките тъкани в челно-теменната-тилната област на главата, крайниците и счупване на прешлени в шийната област с контузия на гръбначния стълб в шийната област – политравма; травматичен шок; контузия на главата; мозъчно сътресение и мозъчен оток; контузия на гръден шок; контузия на белия дроб; контузия на корема; разкъсно-контузна рана в областта на скалпа; фрактура на шийни прешлени С4, С5, С6 и С7 и на гръдни прешлени Тх1, Тх2, Тх3,Тх4 и Тх5, довела до квадриплегия и парализа на четирите крайника. Ищецът сочи, че поради състоянието на пълна парализа провежда постоянно интензивно болнично лечение в различни болници и клиники в страната и чужбина, като в хода на продължаващото лечение са настъпили усложнения, както и са открити други увреждания, които не са взети предвид при първоначалното определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че поради оплаквания за болки в бъбреците, на 12.03.2015 г. е открита каменно-бъбречна болест, с образуване на камъни в бъбреците – двустранно. Сочи, че при лечението й през 2015 г. и 2016 г. в клиника в Русия и е поставена диагноза пиелонефрит, а през юни 2016 г. в болница в гр. Пловдив – нефролитиаза. Сочи, че в периода 01.10.2016 г. – 02.12.2016 г. е провела допълнително лечение във възстановителен център в гр. Солун, където при извършени допълнителни изследвания е установено наличие при ищцата свръхактивен неврогенен пикочен мехур, съчетан с функционално нарушение в следствие на установената частична спастична тетраплегия натъпила в резултат на травмата на гръбначния стълб. Сочи, че в периода 06.02.2017 г. – 16.04.2017 г. отново провела курс на рехабилитация в Гърция и при изследване на лубалносакралната област на ищцата е установено, че опашната й кост е била счупена още при настъпване на ПТП през 2014 г., но същото не е било открито до този момент. След това, при извършен КАТ на гръбначния стълб от 18.04.2017 г. са открити счупвания на още 3 прешлена в лумбалносакралната област, както и незатворени дъги на Ес 3

1 прешлен и Ес 2 и последните сакрални прешлени, както и неправилно зарастване на опашната кост. Новооткритите увреждания са довели до извършване на допълнителна тежка оперативна интервенция на 22.05.2017г. и след извършване, на която ищцата продължава да изпитва ежедневни болки с висок интензитет, които не се повлияват от обезболяващи.

Претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в следствие на нововъзникналото увреждане на здравето, представляващо „частична спастична тетраплегия в резултат на травмата на гръбначния мозък, от която е последвал свръхактивен, неврогенен пикочен мехур, съчетан с функционално нарушение и камъни в бъбреците /пиелонефрит/ и нефролитиаза, които определя на 200 000,00 лева, ведно със законната лихва от 12.03.2015 г. до окончателното плащане. Претендира и обезщетение в размер на 150 000,00 лева за неимуществени вреди – болки и страдания от увреждането, изразяващо се в незатворени дъги на Ес1 прешлен и Ес2 и последните сакрални прешлени и счупена опашна кост, зараснала под ъгъл 90% медиално спрямо сакрума, ведно със законната лихва от 09.05.2014 г. до окончателното плащане, както и обезщетение за неимуществени вреди за извършената оперативна интервенция на 22.05.2017 г. в болница „СофияМед“, изразяващи се в оперативно отстраняване на опашната кост и незатворените дъги на Ес1 прешлен и Ес2 и последните сакрални прешлени и последващите болки и страдания в размер на 50 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2017 г. до окончателното й плащане.

Претендира разноски.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД оспорва исковете.

Обжалваното решението на СГС е валидно и допустимо. При преценката относно неговата правилност, при спазване на чл. 269 – 271 ГПК, САС следва да се произнесе съобразно оплакванията в двете жалби:

Относно оплакванията по приложението на чл. 52 ЗЗД, направени както от ищцата, така и от ответника:

Във втората инстанция е приета без възражения от страните СМЕ от вещото лице-уролог д-р С. Р.. Лекарят сочи, че в периода ноември и декември 2020 г., както и през 2021 г. е проведено лечение при въззивницата Т. е било комплексно – с прилагането на консервативни мероприятия – спазмолитици, антибиотици, водносолеви разтвори и оперативно – за отстраняване на обструкцията от установения конкремент в уретера. В резултат на появилата се обструкция се е нарушил дренажът на урина и бъбрекът спира да отделя урина; увеличило се е размера на бъбречното легенче – развива се хидронефроза, защото бъбрекът се запълва с урина, която не може да се отдели и с напредването на процеса се разширява уретерът – развива се хидроуретер. Това състояние е спешно и трябва до 24 часа да се възстанови дренажът на урината, за да не останат трайни последствия върху бъбрека. По тези причини болката при бъбречна криза е много силна, защото бъбречната капсула е много богато инервирана. Когато камъните не мигрират надолу по пикочоотделителната система, тогава симптоми липсват или е налице тъпа болка в кръста. Също така, може да има чести инфекции. Вещото лице сочи в отговора на въпрос четвърти, че интензитетът на болките при бъбречните колики е много висок, а при бъбречна колика по 4 рефлекторен път се засягат и други органи, може да се появят гадене, повръщане, тежест в корема, балониран корем. Д-р Р. намира, че е възможно да се застраши живота, но не е задължително условие да има такива елементи, водещи до физически симптоми с разгръщане на тежка клинична картина, както и че стресът от това състояние неминуемо води до понижаване на имунитета, а от там е възможно да се изострят някои хронични и съпътстващи заболявания на ищцата Т..