Решение № 32 от 03.01.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.

София, ……………. г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV „Г” въззивен състав, в публичното заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

ИВА НЕШЕВА при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Нешева гр. дело № 12956 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 133538/04.06.2019 г., постановено по гр. д. № 12956/2019 г. по описа на СРС, 52 състав, е допуснато извършване на съдебна делба между Р.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на съсобствените им недвижими имоти, представляващи: 1. Ателие №32, находящо се в гр.София, ж.к."*********, с обща площ от 50.87 кв.метра, от която застроена площ- 42.24 кв.метра, състоящо се от ателие с кухненски бокс, баня с тоалетна и входно антре, при съседи:стълбище с асансьор, апартамент 31, двор, двор, отдолу-ателие 28, отгоре-подпокривен етаж, заедно с 0.82% идеални части от общите части на сградата и заедно с 0.75% идеални части от стопанските площи и съответните идеални части от правото на строеж, върху мястото; 2. Офис 01, находящ се на първи етаж, със застроена площ от 16.92 кв.метра, при съседи: калкан, вътрешен двор, рампа и проход, заедно с 0.63% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 2.99 кв.метра и съответния процент от правото на строеж върху парцела; 3. Ателие 8, находящо се на четвърти етаж, със застроена площ от 36.21 кв.метра, състоящо се от антре, ателие с кухня, баня с тоалетна и балкон, при съседи:вътрешен двор, апартамент 9, стълбищна площадка и стълбищна клетка, заедно с 1.37% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 6.46 кв.метра и съответния процент от правото на строеж, върху парцела и 4.

Апартамент 11, находящ се на четвърти етаж, със застроена площ от 61.28 кв.метра, състоящ от антре, дневна с кухня, спалня, баня с тоалетна, складово помещение и лоджия, при съседи: улица, апартамент 10, стълбищна площадка, асансьор и апартамент 12, заедно с 2.27% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 1072 кв.метра и съответния процент от правото на строеж, върху парцела, като последните три имота са в жилищна сграда, със застроена площ от 393 кв.метра, състояща се от подземен гараж на две нива, първи и втори етажи с офиси и четири жилищни етажа, находяща се в гр.София, район „Възраждане", ул."*********, ведно с 14.43/795 идеални части от Урегилирания поземлен имот XIII-27,

28, 29 в квартал 176, местност"Зона Б-4а", „Западно направление" в гр.София, ведно с 14.43/795 идеални части от Урегулиран поземлен имот XIII-27, 28, 29, в квартал 176, местност"Зона Б 4а", „Западно направление" в гр.София,при следните дялове: 1/2 идеална част за Р.М.Г. и 1/2 идеална част за Д.Т.Б..

Срещу така постановеното решение – в частта, в която са определени квотите на съделителите от правото на собственост върху делбените имоти, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Д.Т.Б.. Излага се, че квотата и в съсобствеността е 3/4 , а не ½ ид.ч., както е определил първоинстанционния съд. Поддържа се, че въззивницата като съпруга на общия наследодател, с когото са избрали законов режим на общост, е придобила ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесните имоти, на основание чл. 21, ал. 1 СК. Излага се, че реализацията на правото на строеж на ателие № 8, апартамент № 11 и офис № 1 е по време на брака на въззивницата с М.Б., и съобразно задължителните постановки на Постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленума на ВС, независимо че поземления имот е бил лична собственост на починалия съпруг, за построеното в него важи презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК.

Поради това счита, че същата е придобила в собственост ½ ид.ч. от собствеността върху обектите, като след смъртта на Б.е придобила като законов налседник още ¼ от правото на собственост. По отношение на ателие № 32 се сочи, че същото е било придобито въз основа на договор за покупко-продажба на 18.03.2008 г. – по време на брака на Б.и въззивницата, като разрешението за ползване също е получено при действието на брака по между им. Допълнително се посочва, че съдът неправилно е приел, че делбените имоти са били лична собственост на починалия съпруг – общ наследодател на страните – без да е бил сезиран с иск за трансформация на лично имущество. Поради всичко изложено се моли за отмяна на решението в частта, с която са определени квотите в съсобствеността и постановяване на решение, с което да бъдат определени квоти, какво следва: ¼ ид.ч. в полза на Р.М.Г. и ¾ ид.ч. в полза на Д. Бакарджиева.

Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна Р.М.Г. – оспорва въззивната жалба. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. На първо място, твърди, че с исковата молба са изложени твърдения за преобразуване на лично имущество на наследодателя, поради което и съдът не е нарушил диспозитивното начало. На следващо място, поддържа, че от представените писмени доказателства се установява липсата на принос на въззивницата в придобиването на правото на собственост върху делбените имоти, като сочи, че задължението за построяване на обектите е било поето от „Уорлд инвестмънт кепиталс“ АД, срещу задължението на съсобствениците за прехвърляне на право на строеж за изграждане на самата жилищна сграда, в която се намират процесните обекти. Именно предвид тези обстоятелства, според въззиваемата страна – независимо, че процесните обекти са били построени по време на брака между наследодателя и Бакарджиева, тяхното изграждане е възмездно с притежаваните от наследодателя права върху поземления имот учреденото право на строеж и в този смисъл с лично имущество.

Поради изложеното според Г. Б.не е придобила право на собственост върху обетите преди смъртта на наследодателя, а същият е бил едноличен собственик, като правилно са определени квотите в собствеността в обжалваното решение.

Претендират се разноски.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която е допусната делба на процесните имоти между съделителите

Р.М.Г. и Д.Т.Б., поради което в тази част въззивният съд не дължи произнасяне.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните в първата съдебна инстанция доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 52 състав, е бил сезиран с конститутивен иск за делба с правно основание чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН.

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса имоти; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.

Както беше посочено по-горе, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила по отношение на имотите, допуснати до делба, а именно: Ателие

№32, находящо се в гр.София, ж.к."*********, с обща площ от 50.87 кв.метра, от която застроена площ- 42.24 кв.метра, състоящо се от ателие с кухненски бокс, баня с тоалетна и входно антре, при съседи:стълбище с асансьор, апартамент 31, двор, двор, отдолу-ателие 28, отгоре-подпокривен етаж, заедно с

0.82% идеални части от общите части на сградата и заедно с 0.75% идеални части от стопанските площи и съответните идеални части от правото на строеж, върху мястото; Офис 01, находящ се на първи етаж, със застроена площ от 16.92 кв.метра, при съседи: калкан, вътрешен двор, рампа и проход, заедно с 0.63% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 2.99 кв.метра и съответния процент от правото на строеж върху парцела; Ателие № 8, находящо се на четвърти етаж, със застроена площ от 36.21 кв.метра, състоящо се от антре, ателие с кухня, баня с тоалетна и балкон, при съседи:вътрешен двор, апартамент № 9, стълбищна площадка и стълбищна клетка, заедно с 1.37% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 6.46 кв.метра и съответния процент от правото на строеж, върху парцела и Апартамент

№ 11, находящ се на четвърти етаж, със застроена площ от 61.28 кв.метра, състоящ от антре, дневна с кухня, спалня, баня с тоалетна, складово помещение и лоджия, при съседи: улица, апартамент 10, стълбищна площадка, асансьор и апартамент 12, заедно с 2.27% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 1072 кв.метра и съответния процент от правото на строеж, върху парцела, като последните три имота са в жилищна сграда, със застроена площ от 393 кв.метра, състояща се от подземен гараж на две нива, първи и втори етажи с офиси и четири жилищни етажа, находяща се в гр.София, район „Възраждане", ул."*********, ведно с 14.43/795 идеални части от Урегилирания поземлен имот XIII-27, 28, 29 в квартал

176, местност"Зона Б-4а", „Западно направление" в гр.София, ведно с 14.43/795 идеални части от Урегулиран поземлен имот XIII-27, 28, 29, в квартал 176, местност"Зона Б 4а".

Основният спорен между страните въпрос е по отношение на квотите в собствеността, като във връзка с това, се спори дали имотите са били лична собственост на починалия съпруг или са били съпружеска имуществена общност, която е била прекратена със смъртта на съпруга.

Не се спори между страните, а това се установява и от представеното удостоверение за сключен граждански брак от 15.09.2007г., че наследодателя М.В.Б.и Д.Т. П./Б. са сключили граждански брак на 15.09.2007 г., като бракът им е бил прекратен със смъртта на съпруга М.Б.на 17.03.2015 г. М.Б.е оставил като наследници по закон Д.Т. Б./съпруга/ и Р.М.Г. /дъщеря/. И двете съобразно чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН наследяват по равно М.Б..

От представените писмени доказателства се установява, че процесните имоти са придобити от наследодателя след сключване на брака. За да достигне до този извод съдът взе предвид, че сградата, в която се намират обектите – офис 1, апартамент 11, ателие 8 – е била изградена в груб строеж след сключване на брака, което е видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот №148, том II, peг.

№6678, дело №306/2008г., в който нотариусът е отразил, че пред него е представен констативен протокол за изграден груб строеж от дата 16.07.2008 г., в която си част нотариалния акт представлява официален удостоверителен документ. Собствеността върху ателие № 32 е придобита по силата на договор за покупко-продажба, сключен по време на брака, който договор е обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 47, том I, peг. № 1582, дело №40/2008г.

Д.Б. и М.Б., както беше посочено по-горе, са сключили брак на 15.09.2007 г. при действието на СК от 1985 г., отм. със СК от 2009 г. Пар. 4 от СК придава на нормите в СК несъщинско обратно действие, доколкото предвижда, че правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Според ал. 2 от пар.

4 съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс. По делото липсват данни за избран от съпрузите режим на имуществени отношения, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 2 СК и спрямо съпрузите е приложим законовия режим на общност.

При данни, че имотите, предмет на съдебната делба, са придобити по време на брака, и при спор между страните дали същите са придобито общо за двамата съпрузи, правилно първоинстанционният съд е взел предвид всички събрани по делото доказателства и е разгледал поредицата от правни сделки и актовете, удостоверяващи правото на собственост, за да прецени дали имотите са били съпружеска имуществена общност или лична собственост на починалия съпруг.

Разпечатката съдържа 39 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4dd687c-76f3-4be1-84e0-1f8f3aa7ac14