Решение № 43 от 06.02.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Шумен, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц.В.К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20233630202100 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №23-0001831 от 07.07.2023 год. на Директора на РД „АА“ - Варна, с което на основание чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП на „Д – ТРАНС ШУМЕН“ ЕООД, ЕИК201716339, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и в противоречие на материалните разпоредби, излагайки подробно доводите си за това в жалбата. Оспорва по същество констатираното нарушение. Излага, че предвид становището на Европейската комисия Наредба №36/2006г., издадена на основание чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП е изменена и издаваните удостоверения са безсрочни. Не бил посочен и конкретният нормативен акт, който бил нарушен, доколкото разпоредбата на чл.7а ал.2 от ЗАвП била бланкетна. Посочва също така и, че наказващият орган не е посочил мотивите, поради които приема, че деянието не съставлява маловажен случай. В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател, редовно призовано се явява управителя И.Р.И. и процесуален представител – адв.С.С. от ШАК. Направено е искане за присъждане на направените в производството разноски.

За административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61 ал.1 от ЗАНН, в съдебно представител не се явява. Депозирано е писмено становище. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Св.Н.Я.А. с

ЕГН ********** работи в „Д – ТРАНС ШУМЕН“ ЕООД,

ЕИК201716339, гр.Шумен като водач на товарен автомобил.

Същият преминал психологическо изследване, което завършило със заключение за психологическа годност и на 28.07.2000г. му било издадено "Удостоверение за психологическа годност" №82518.

1

Впоследствие на 07.04.2023г. на св..А. било издадено ново "Удостоверение за психологическа годност" №8313072518, валидно до 07.04.2026г. Последното СУМПС на св.

А. е издадено на 08.11.2019г. за категории C, М, В АМ , ТКТ със срок на валидност 08.11.2024г.

Служители на РД „АА“ - Варна, при извършване на комплексна проверка на документацията, свързана с транспортната дейност на „Д – ТРАНС ШУМЕН“ ЕООД, ЕИК201716339, гр.Шумен, притежаващо Лиценз №11117/04.09.2018г. за обществен превоз на товари на територията на Р България за периода 01.07.2022г. – 30.09.2022г., констатирали нарушение на превозвача, изразяващо се в това, че на 26.07.2022г. е допуснал водача Н. А., ЕГН ********** до управление на товарен автомобил марка «ДАФ» от кат.3 с рег. № Н 1844 ВК, с който е извършен обществен превоз на товари, без водачът да отговаря на изискванията за психологическа годност. При направена справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите, било установено, че Н. А. има издадено Удостоверение за психологическа годност №831307 валидно от 07.04.2023г. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол. От представените пътен лист, товарителница и тахографския лист, било установено, че водача Н. А. на 26.07.2022г. е извършвал дейност по управление на товарния автомобил.

На 11.05.2023г. С. Х. А. – инспектор в РД „АА“ - Варна съставила срещу дружеството АУАН №330170, за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвП. Актът е бил съставен в присъствието на представляващия – управителя И.Р.И.. При предявяване и подписване на акта, И. не е отразил възражения. Впоследствие не се е възползвал от правото си да депозира писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП на „Д – ТРАНС ШУМЕН“ ЕООД, ЕИК201716339, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел – Н.Я.А..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Изложеният довод, че не бил посочен и конкретният нормативен акт, който бил нарушен, доколкото разпоредбата на чл.7а ал.2 от ЗАвП била бланкетна, което водело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, съдът намира за неоснователен.

Действително, както в АУАН , така и в издаденото НП не е изписано наименованието на наредбата, но доколкото при посочването на наредбата е направена връзка с изискванията на психологическа годност, също така е посочено и основанието на което е издадена - чл.

152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, това е достатъчно да ориентира наказаното лице за конкретният подзаконов нормативен акт, който се има в предвид, поради което съдът намира, че не е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, както и до неизясняване на фактите и обстоятелствата по делото.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвП, за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвП.

Разпоредбата на чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвП предвижда налагане на наказание за лице, 2 което допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с ЗАвП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

Посочената за нарушена норма на чл.7а ал.2 от ЗАвП задължава лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7 ал. 3 и чл. 12б ал. 1 от ЗАвП и чл.

152 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.

Изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари са регламентирани с Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Психологическата годност се установява с психологическо изследване, при което се прави оценка за състоянието на психологическите качества на изследваното лице и съответствието им с изискванията към съответната категория или професионална група и се прави прогноза с вероятностен характер за психологическата годност на лицето за съответната цел за определен период от време.Психологическо изследване завършва със заключение за психологическа годност. При положително заключение от психологическото изследване на лицето се издава "Удостоверение за психологическа годност".

Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.2 от Наредба № 36, в редакцията й, към датата на извършване на вмененото нарушение, удостоверението за психологическа годност е валидно за срок от три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл.1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година. След изменението на разпоредбата /ДВ бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г./ удостоверението за психологическа годност е безсрочно.

Въз основа на събраните доказателства, безспорно се установява, че на 26.07.2022г. св.Н.Я.А. е управлявал товарен автомобил марка «ДАФ» от кат.3 с рег. № Н 1844 ВК, с който е извършвал превоз на товари. От приобщената по делото справка от издадена от ОО „АА“ – Шумен и приложения към нея Протокол №137 от 28.07.2000г., се доказва, че св..А. е преминал психологическо изследване, което завършило със заключение за психологическа годност и на 28.07.2000г. му било издадено "Удостоверение за психологическа годност" №82518. Това удостоверение е било издадено по реда на раздел втори "Изисквания за психологическа годност" от глава втора "Изисквания към водачите" от НАРЕДБА № 31 от 26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, който раздел е бил отменен с приемането на Наредба № 36 и е било валидно три години, считано от датата на получаване. Впоследствие на 07.04.2023г. на св..А. било издадено ново "Удостоверение за психологическа годност" №831307, в което е посочено, че е валидно до 07.04.2026г. Към датата на процесното нарушение св..А. не е имал валидно удостоверение за психологическа годност.

Процесният акт е съставен във връзка с констатации при извършвана документална проверка на дейността на дружеството – жалбоподател. Установена е датата на извършения превоз – 26.07.2022 г. и вида на транспортното средство. Вменено е нарушение се изразява в това, че дружеството - превозвач допуска до управление на превозно средство за превоз на товари свой водач, който не е преминал преглед (психологическо изследване) и нямал издадено валидно Удостоверение за психологическа годност.

Съгласно съдебната практика обективирана в Решение № 573 от 25.04.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 683/2023г., Решение № 970 от 26.05.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 527/2023г., Решение № 663 от 15.05.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 741/2023 г., Решение № 435 от 30.03.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 227/2023 г., Решение № 912 от 28.06.2023г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1200/2023 г. и др., българските материалноправни норми, регламентиращи психологическото изследване на лицето и издаване на "Удостоверение за психологическа годност" за срок от 3 години, не 3 съответстват на правото на Европейския съюз, а именно - Директива 2006/126/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета.

Съгласно съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства, транспонирана в ЗДвП, доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това.