Решение № 1805 от 21.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1805 гр. Варна , 18.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Атанаска Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100502301 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 3053/10.07.2020г. по гр.д.№ 18558/2019г. по описа на ВРС, Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на М. К. П. сумата от 900 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, последица от привличането му като обвиняем по ДП №868/2017г. По описа на Първо РУП Варна и подсъдим по НОХД №5233/2018г. На ВРС, ведно със законната лихва от датат ана влизане в сила на оправдателната присъда – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението и сумата от 7000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени му душевни страдания, дискомфорт и стрес от незаконно обвинение в извършено престъпление, в резултат на образувано ДП № 868/2017г. по описана Първо РУП Варна и по НОХД №5233/2018г. на ВРС, по което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.10.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, както и сумата от 910лева представляваща направени по делото разноски и е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7000лева до 11000лева,.

Недоволната от решението страна- Прокуратурата на РБългария е подала въззивна жалба срещ осъдителната му част инициирайки настоящото въззивно производство. В 1 жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение, вследствие на погрешно възприета като установена фактическа обстановка по делото. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, а в условията на евентуалност намаляване размера на определеното обезщетение, доколкото присъденото такова не е в съответствие с принципа на справедливостта.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна М. К. П. чрез адв. Я. К. е депозирала писмен отговор, с които оспорва жалбата като неоснователна. Искането е за оставянето й без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.

В с.з. жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена от лице легитимирано да обжалва първоинстанционното решение. Правото на жалба е упражнено в срок. Съдът на основание чл.269 от ГПК, след като извърши служебна проверка намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Производството е образувано по искова молба на М. К. П., с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД срещу Прокуратурата на Р България за заплащане на обезщетение за претърпени в резултата на незаконно обвинение неимуществени вреди в размер на 11000лв. ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 30.10.2019г. до окончателната изплащане на сумата и имуществени вреди в размер на 900лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по ДП №868/2017г. и производството по НОХД № 5233/2018г.

Твърденията в исковата молба са, че на 08.05.2017г. срещу ищеца било образувано досъдебно производство, като е бил задържан от органите на полицията за 24 часа. На 19.10.2017г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.201, ал.1, вр.чл.26 НК. На 19.11.2018г. срещу ищеца е било повдигнато незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.201,ал.1, вр. чл.26 НК, с постановление за привличане на обвиняем по ДП № 868/2017г. по описа на Първо РУП Варна. Образувано е НОХД №5233/2018г. по описана ВРС, по което е постановена оправдателна присъда от 14.10.2019г. В следствие на неоснователно повдигнатото обвинение и повече от две годишното наказателно преследване, ищецът понесъл имуществени вреди в размер на 900лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и неимуществени вреди, изразяващи се в уронване честта и достойнството, притеснение от среща с хора извън най-близкото му обкръжение, изолация и занижаване на самооценката; бил дисциплинарно уволнен и изпитвал притеснения и затруднения при кандидатстване и постъпване на работа. Изпитвал повишена тревожност, стрес, срам, както и страх от възможното налагане на наказание „лишаване от свобода“ и потенциална възможност за дълъг престой в петенциарна институция. Твърди още, че е превеждан окован в белезници на публични места, което 2 предизвикало чувство на унижение и срам. Излага също, че напрежението и стреса се отразили негативно и на връзките в семейството му. Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 11000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2019г.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна е представила отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията ищецът да е търпял неимуществени вреди, както и същите да са в причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство, по което е имал качеството на обвиняем. Посочва, че Прокуратурата не отговаря за причинени евентуално вреди в периода от задържането на ищеца от полицейски служители по реда на ЗМВР до датата на привличането на лицето като обвиняем. Оспорват се твърденията, че в резултат на действия на държавното обвинение са настъпили твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Излага се, че повдигнатото обвинение е за престъпление, което не е тежко по смисъла на закона и ищецът не е бил ограничаван по никакъв начин. Посочва, че влошеното физическо и психическо състояние на ищеца не е в следствие само на упражнената наказателна репресия. Прави се възражение и по отношение размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва и претенцията за обезщетение за имуществени вреди, оспорва заплатеното адвокатско възнаграждение като прекомерно.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото трудов договор № 16/14.04.2017г. се установява, че ищецът е бил назначен на длъжност „продавач-консултант“ в „Одисей-2“ ЕООД. Трудовото провоотношение е било прекратено със заповед от 09.05.2017г.

От приложените по делото материали по ДП № 868/2017г. и НОХД № 5233/2018г. по описа на ВРС е видно, че досъдебното производство е образувано на 08.05.2017г. по повод постъпило съобщение то Д.П.П. за извършена в неустановено време от магазин „Одисей, ликьори и табако“, гр.Варна от неизвестен извършител кражба- суми от оборота в размер на 1000лв. Производството е образувано срещу неизвестен извършител. С постановление от 13.08.2018г. М. К. П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.195, ал.1, т.6, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26 НК и е наложена мярка за неотклонение – подписка. С постановление от 19.10.2018г. по същото досъдебно производство М. К. П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. На 19.11.2018г. е внесен от РП Варна обвинителен акт срещу М. К. П. за извършено престъпление по чл. 201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. По внесения обвинителен акт е образувано НОХД, като производството се е развило по общия ред. С присъда, постановена на 14.10.2019г. М. К. П. е признат за невиновен в това, че в периода 18.04.2017г.-08.05.2017г., в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице е присвоил чужди пари – парична сума в размер на 1010,73лв., връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.201, ал.1, вр. чл.26 НК. Съдът е приел, че не са 3 налице доказателства, които по някакъв начин да уличават М. П. в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение от Варненска районна прокуратура.

Прието е, че поведението на, за което ищецът е привлечен като обвиняем не е съставомерно от обективна страна.

По делото е била разпитана свидетелката Р.С.П. /майка на ищеца/. Свидетелката разказва за душевното състояние на М.П. и настъпилата промяна в него в периода след м. май 2017г., когато бил задържан от органите на полицията и било образувано срещу него наказателно производство. Ищецът започнал да страда от безсъние, бил изнервен и не виждал детето си. Ищецът се тревожел, защото не бил извършил нищо нередно, тревожел се и треперел преди всяко съдебно заседание. Жената, с която живеел и с която имали родено дете се дистанцирала от него, когато разбрала, че ще се води дело. Претърпял и финансови загуби и се наложило да взема заеми.

Видно от приложените по НОХД №5233/2018г. материали ищецът М.П. не е осъждан.

Представен е заверен препис от договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че М.П. е заплатил на адв.Я.К. сумата от 800лв., представляваща възнаграждение за осъществена правна защита и процесуално представителство по НОХД №5233/2018г. по описа на ВРС. Представена е и разписка от 15.04.2019г. за заплащане на сумата от 100лв., адвокатски хонорар по НОХД №5233/2018г.

По делото са приети като доказателства заповед за задържане на лице, лист за преглед на пациент, допълнителен лист за преглед на пациент, медицинско удостоверение №363/2017г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат, т.е в причинна връзка с конкретното действие от страна на държавното обвинение, в случая- незаконно обвинение. И тъй като тези вреди не се презюмират, то те подлежат на доказване от лицето, което ги е търпяло. Отговорността е обективна, т.е вината не се изследва. В настоящия случай всички елементи от фактическия състав на правото са налице.

4

Безспорно е между страните, че по образуваното срещу ищеца наказателно преследване, същият е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.201, ал.1, вр. чл.26 от НК. Досъдебното производство е приключила с мнение за предаване на съд на обвиняемия; образувано е НОХД, което е приключило с оправдателна присъда.

По претенцията е за репариране на претърпени неимуществени вреди.

Обезщетението се определя в съответствие с принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, като се държи сметка за установените по делото обстоятелства. Съобразно константната съдебна практика, съдът следва да има предвид при определяне размерът на справедливото обезщетение, редица факти като: продължителността на наказателното преследване, с оглед преценка за проведено ефективно разследване в разумен срок, тежест на повдигнатото и поддържано обвинение, вид и срок на търпяна мярка за неотклонение, брой на процесуалните действия с участие на пострадалия, данните за психическото състояние и емоционални страдания и неудобства, претърпени от лицето, данните за отражението на наказателното преследване върху физическото и душевно здраве на пострадалия, начина му на живот и ценностна система, отзвука на поддържаното обвинение в обществото, семейството и близък приятелски кръг, с оглед преценката за накърняване на честта и доброто име на пострадалия, както и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено икономически условия на живот.

По делото е установено, че ищецът е привлечен като обвиняем на 13.08.2018г. за престъпление по чл.195, вр. чл.194 НК. На 19.10.2018г. отново с постановление е привлечен като обвиняем за по-тежко наказуемо престъпление по чл.201, вр.чл.26 НК. Производството спрямо него е приключило със стабилен акт на 14.10.2019г., т.е продължителността на наказателното производство спрямо него, е една година и два месеца. Предвид това, че същото се е развило само в една инстанция, не може да се приеме, че този повече от двегодишен период е разумен срок и, че висящността му не е оказвало изключително негативно въздействие върху ищеца, като в тази връзка съдът има предвид и обстоятелството, че производството, което първоначално се е водело срещу неизвестен извършител е образувано на 08.05.2017г. и по същото ищецът е бил задържан за 24 часа.