Решение № 1256 от 01.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1256 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110213388 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Ц. П. Ц., ЕГН ********** чрез адв. Б. срещу наказателно постановление № 24-4332-018205/06.08.2024 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл.175, ал. 3, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че процесният лек автомобил бил с повреда, като два дни преди изтичане на срока на временното разрешение за движение жалбоподателят получил автомобила си от сервиза. За да се увери лично, че неизправността е отстранена жалбоподателят предприел пътуване с автомобила, но по време на пътуването автомобилът отново се повредил. Тъй като повредата не могла да бъде отстранена преди изтичане на срока на разрешението за временно движение, а автомобилът бил скъп и не можел да бъде оставен на необезопасено място жалбоподателят решил да се придвижи с него до гр. София. От съда се иска да бъде приложен чл. 9, ал. 2 от НК, наказателното постановление да бъде отменено и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски.

1

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява лично.

Дава лаконични обяснения, в които посочва, че той е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с регистрационни номер ****, когато бил спрян за проверка в гр. София, на бул. „****“.

В хода на съдебните прения процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Б. счита, че доколкото заявлението, въз основа на което е предоставено конкретното разрешение за временно движение на процесното МПС е подадено на 19.03.2024 г. в 08:23 часа, то към момента на проверката същото не е било с изтекъл срок. Застъпва тезата, че за да е налице умисъл у жалбоподателя за процесното нарушение е необходимо той да е бил уведомен за прекратената регистрация, което не е сторено. Алтернативно се иска нарушението да бъде квалифицирано като малозначително и след отмяната на НП в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева.

Въззиваемата страна – началник група в ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В постъпили по делото писмени бележки се аргументира законосъобразност на обжалваното НП и се моли за потвърждаването му, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 19.03.2024 г. било издадено разрешение за временно движение на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с транзитни регистрационни номер ****.

Разрешението за временно движение било валидно от 19.03.2024 г. до 18.04.2024 г. вкл. Автомобилът бил собственост на „***“ ЕООД с ЕИК ********.

На 18.04.2024 г. около 22:00 часа свидетелят **** получил телефонно обаждане от жалбоподателя, който му обяснил, че управляваният от него автомобил се е повредил и го помолил за съдействие. Свидетелят се отзовал и отишъл на посоченото място в района на гр. Самоков. След като успели да приведат в движение автомобила жалбоподателят поел управлението му и се насочил към град София. Около 02:43 часа на 19.04.2024 г. същият управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с транзитни регистрационни номер **** по бул. „****“ с посока на движение от бул. „****“ към ул. „***“, когато бил спрян за проверка от полицейски служители от ОПП- СДВР, които след извършена справка установили, че разрешението за временно движение на автомобила е изтекло на 18.04.2024 г. Свидетелят Н. Н. З. – младши автоконтрольор в ОПП- СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение с бл. № 115977/19.04.2024 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал като посочил, че има възражения. В срока 2 по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН такива не постъпили.

Материалите по преписката били изпратени на СРП за преценка наличие на данни за извършено престъпление. С постановление от 09.07.2024 г. прокурор при СРП отказал да образува досъдебно производство. На 06.08.2024 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, препис от което било връчено на Ц. Ц. на 19.08.2024 г., а на 31.08.2024 г. била депозирана и жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства показанията на свидетелите ****, Н. Н. З., обясненията на жалбоподателя, постановление на прокурор при СРП от 09.07.2024 г. за отказ да се образува ДП, справка „Картон на водач”, справка от АИС – КАТ за история на регистрацията на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с транзитни регистрационни номер ****, заповед № 513з-1802/10.03.2019 г. на директора на СДВР, заповед 8121к-13140/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Показанията на свидетеля Н. З. не допринасят съществено за изясняване на релевантната фактическа обстановка – същият не депозира каквито и да било спомени относно процесната проверка, като посочва, че ежедневно има подобни случаи. Единствено потвърждава факта на съставяне на АУАН и полагане на подпис в него като актосъставител.

Обстоятелството, че на 19.04.2024 г. около 02:43 часа жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с транзитни регистрационни номер **** се установява по несъмнен начин както от обяснения на жалбоподателя, така и от показанията на свидетеля ****. Самият жалбоподател изрично потвърди пред съда, че той е управлявал процесния автомобил когато е бил спрян за проверка от полицейски служители в гр.

София, на бул. „****“ след като пресякъл бул. „****“.

Съдът се довери на показанията на свидетеля ***, тъй като същите са достатъчно подробни, детайлни и информативни и не се опровергаха от останалите събрани доказателства по делото. В показанията на свидетеля се съдържа информация относно повредата на процесния лек автомобил извън град София, оказаното от него съдействие за отстраняването й, както и данни относно причините, поради които жалбоподателят е поел управлението на автомобила, вместо да използва услугите на репатриращ автомобил, а именно, че повредата не била напълно отстранена и въпреки, че автомобилът бил приведен в движение, той не могъл да се „вдигне“ и бил паднал „ниско долу“, а отделно от това тъй като се касаело за скъп автомобил, то жалбоподателят не искал да го остави паркиран на необезопасено място.

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК като обективни и информативни. От справката от ОПП- СДВР е видно, че за автомобила, който 3 е бил управляван от жалбоподателя до процесната дата неколкократно е било издавано разрешение за временно движение респ. транзитни регистрационни номера, като първото разрешение за временно движение е от дата 20.10.2023 г., а последното – от 19.03.2024 г. От справките от АИС – КАТ се установи, че при последното получаване на разрешение за временно движение автомобилът е бил собственост на „***“ ЕООД, а заявител на разрешението за временно движение е бил жалбоподателят Ц. Ц.. От посочените писмени доказателства не се установява датата на придобиването на автомобила от неговия собственик, нито че след като е бил надлежно регистриран регистрацията му е прекратена поради неизпълнение на задължението на собственика да го пререгистрира в службите на КАТ на свое име.

От представените по делото заповед № 513з-1802/10.03.2019 г. на директора на СДВР и заповеди № 8121к-13140/2019 г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. и двете на министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от т.1.3.2 от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на „младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.

Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че същото се издава от **** „началник група към СДВР, отдел Пътна полиция“, без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. **** е встъпила в длъжността началника на група „Административнонаказателна дейност“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което и същата на основание т. 3.10 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е била компетентна към 06.08.2024 г. да издаде обжалваното наказателно постановление. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда кумулативното налагане на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лв. на водач, който управлява 4 моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съдът намира, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила касаещи изискването за ясно, точно и еднозначно описание на вмененото нарушение. В наказателното постановление е посочено по противоречив и неясен начин елемент от обективната страна на нарушението, касаещ липсата на регистрация по надлежния ред на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Първоначално в НП е посочено, че МПС е било с регистрационни табели за временно движение, които са били със срок на валидност от 19.03.2024 г. до 18.04.2024 г. Същевременно обаче неколкократно в самото НП е посочено, че всъщност регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като в двумесечен срок от придобиването му собственикът не е изпълнил задължението си да го регистрира. Налице са две взаимноизключващи се твърдения относно причината, поради която АНО е приел, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил не е бил регистриран по надлежния ред, които твърдения съществено ограничават правото на защита на наказаното лице да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен – дали за това, че е управлявал лек автомобил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП или без надлежна регистрация, поради това, че срокът на временното разрешение за движението му е изтекъл. Следва да се държи сметка също така, че в АУАН не са изложени твърдения за това, че регистрацията на лекия автомобил е била прекратена на основание чл. 143, ал.

Разпечатката съдържа 34 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4dcae2c-f884-4450-8e02-060fa98d70cd