Решение № 14977 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14977 гр. *****, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20261110106725 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК: ********* срещу ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК: *********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 310,50 евро – дължим остатък от изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 50151261-21-****** по застраховка „Каско“, застрахователна полица № 93002110001740 за отстраняване на щетите по л.а. „БМВ Х5“, с рег. № ******** във връзка с настъпило на 09.06.2021 г. събитие – ПТП по вина на водача на л.а. „Тойота“, с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.03.2026 г. до окончателното плащане, както и сумата от 506,80 евро – мораторна лихва върху главницата от 1 310,50 евро, изчислена за периода 12.03.2023 г. – 12.03.2026 г.

Ищецът твърди, че на 09.06.2021 г., около 12:30 ч., в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“, преди кръстовището с ул. „Цар Симеон”, л.а.

„Тойота”, с peг. № ********, управляван от Д. П. Б., не спира и реализира ПТП със спрелия за престой пред него на червен сигнал на светофарната уредба, л.а. „БМВ Х5, с peг. № ********, управляван и собствен на Петър Василев Събев. От събитието са настъпили материални щети по задното гърне, задната броня, стойката, облицовката на задната броня, светлоотразителя в задна броня, пиропатрона на подглавниците и др. по л.а.

„БМВ Х5, с peг. № ********. За инцидента е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 09.06.2021 г., в който е отразено, че виновен за ПТП е Д.

П. Б., управлявал автомобил марка „Тойота”, с per № ********. Излага 1 твърдения, че към датата на настъпване на ПТП за л.а. „БМВ Х5, с peг. № ******** е налице сключена застраховка „Каско“, полица № 93002110001740 в ищцовото дружество, поради което по подаденото заявление е образувана щета № 5015-1261-21-******, и на собственика е изплатената сумата от 8 783,88 лева, като са направени и 15 лева ликвидационни разноски. Поддържа, че към датата на ПТП за водача на л.а. „Тойота“ с рег. № ******** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗАД „Д. Б. Ж. З.“, поради което е изпратил до него регресна покана, но ответникът е заплатил единствено сума в размер на 6 235,73 лева, от което за него се поражда правен интерес да претендира дължимия остатък по съдебен ред.

Поддържа, че ответникът му дължи и законна лихва върху сумата от 1 310,50 евро за период от три години преди подаване на исковата молба.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.

131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Признава, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „Тойота”, с peг. № ******** е застрахована в ответното дружество, както и че по регресната претенция на ищцовото дружество ответникът му е заплатил сумата от 6 235,73 лева.

Твърди, че не всички детайли на автомобила, репарирани от ищеца са били увредени вследствие на процесното ПТП, а степента на увреждане на гърнето вследствие на инцидента не обуславя необходимостта от неговата подмяна, поради което ответникът е заплатил стойността за ремонт на гърнето за 5 часа труд. Оспорва предявения иск за главница и по размер, включително в частта относно разходите за труд. Предвид неоснователността на главния иск, поддържа и неоснователност на иска за заплащане на законна лихва върху главницата. Претендира разноски.

В проведените по делото открити съдебни заседания ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове, а ответникът не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на застрахования.

Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.

По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправното поведение на лицето, сочено за делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие, от което са 2 причинени вреди на застрахованото при ищеца по застраховка Каско моторно превозно средство, както и каква е действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното пътно-транспортно произшествие.

В тежест на ответника, предвид направеното възражение в този смисъл, е да докаже погасяване на процесното вземане.

По делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на 09.06.2021 г., около 12:30 ч., в гр.

Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“, е настъпило пътно-транспортно произшествие преди кръстовището с ул. „Цар Симеон” между л.а. „БМВ Х5, с peг. № ******** и л.а. „Тойота“, с рег. № ******** по вина на водача на л.а.

„Тойота“, с рег. № ******** – Д. П. Б.. Към датата на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие за л.а. „Тойота“, с рег. № ******** е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Към датата на настъпване на процесното пътно-транспорто произшествие за л.а.

„БМВ Х5, с peг. № ******** е била налице валидно сключена застраховка „Каско“ със застраховател ЗК „Л. И.“ АД. За отстраняване на щетите по л.а.

„БМВ Х5, с peг. № ******** ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил сумата от 8 783,88 лева. По отправената от ищеца регресна покана във връзка с процесното пътно-транспортно произшествие, ответникът му е заплатил регресно обезщетение в размер на 6 253,73 лева. Тези факти съдът приема за установени.

Спорният по делото въпрос е относно причинно-следствената връзка между процесното пътно-транспортно произшествие и вредите по лекия автомобил, застрахован при ищеца, по-конкретно дали вследствие на процесното ПТП е бил увреден заден ауспух в степен, която да налага неговата подмяна, както и какъв е дължимият размер на застрахователното обезщетение.

В тази връзка по делото са изслушани заключение на съдебна автотехническа и допълнителна съдебно-автотехническа експертиза, които съдът кредитира като компетентно изготвени и обосновани. Ищецът е представил и снимки на увредения лек автомобил, които са приобщени към делото след оглед по реда на чл. 204 ГПК, и от които се установява деформация на заден ауспух. Представен е и опис-заключение по щета № 5015-1261-21-****** (л. 66), от който се установява, че застрахователят ищец е включил в описа на претенциите и подмяна на заден ауспух – гърне.

В първоначалното заключение на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза, същото е посочило, че по делото липсват доказателства какво е наложило подмяната на заден ауспух. В открито съдебно заседание изрично е уточнило, че при такъв механизъм на ПТП може да се стигне до подмяна на ауспуха. Впоследствие ищецът е представил посочените по-горе доказателства (снимки и опис-заключение по щета), като вещото лице със заключение по допълнителна съдебна автотехническа експертиза е посочило, че стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „БМВ Х5“ с рег. № РВ0537КН, изчислена на база средни пазарни цени, с включена подмяна на заден ауспух, към датата на ПТП е 8854,56 лв. В открито съдебно заседание след запознаване със снимковия материал, вещото лице изрично е посочило, че ауспуховата система е 3 деформирана и е следвало гърнето да бъде подменено с ново.

Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът намира, че се установява причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП, повредите в ауспуховата система и необходимостта от подмяна на задния ауспух, като кредитира извода на вещото лице, че повредата на ауспуховата система е налагало подмяна на заден ауспух (гърне), както и че повреда на ауспуха, налагаща неговата подмяна, би могла да възникне в следствие на описания механизъм на ПТП. Възражението на ответника в обратния смисъл е неоснователно.

При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъде съобразена нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Действителната стойност на увреденото имущество е възприета като горна граница и в специалната норма, уреждаща обезщетението в полза на третото увредено лице при задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите – чл. 499, ал. 2 КЗ.

Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на имуществото – съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а според чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, т. е. това е пазарната цена на новите резервни части /от които не се приспада обезценка, в случай, че ремонтираната вещ не е нова/ плюс разходите за тяхната доставка, ремонт, строително-монтажни работи, които обикновено се извършват, за да се възстанови повредената вещ в първоначалното й състояние.

В случая според заключението по автотехническата експертиза, стойността, необходима за възстановяване на товарния автомобил „Пежо Боксер“, изчислена на база пазарни цени, според вещото лице възлиза на сумата от 8854,56 лв. Ответникът е заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в по-нисък размер, а именно сумата от 8783,88 лв. и е направил ликвидационни разноски в размер от 15 лв. По делото е безспорно обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца по отправената от него регресна покана сумата в размер от 6235,73 лв., като е останала дължима сумата в размер от 2563,15 лв. (1310,50 евро).

С оглед изложеното, искът по чл. 411 КЗ е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

Като законна последица от уважаване на иска и предвид направеното искане в този смисъл, на ищеца следва да се присъди законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2026 г. до окончателното погасяване на вземането.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в 4 погасяването на същия за процесния период.

Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно – падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от писменото предявяване на претенцията с всички доказателства. В случая покана е била изпратена до ответника през септември 2021 г., получена от него на 1.10.2021 г., поради което падежът на задължението е настъпил на дата, предхождаща периода на претенцията за присъждане на обезщетение за забава, поради което такова се дължи за целия период от 13.03.2023 г. до 12.03.2026 г. (датата, предхождаща деня на подаване на исковата молба).