Определение № 14102 от 25.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14102 гр. София, 25.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20241110141973 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „**********” ЕАД срещу М. М. Д. и М. Д. Д., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата М. Д. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 259,07 лева – главница, от която сумата 230,20 лева, представляваща 3/4 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2023 г., и сумата 28,87 лева, представляваща 3/4 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата М. Д. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 38,68 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.07.2021 г. до 18.03.2024 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника М. Д. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 86,35 лева – главница, от която сумата 76,73 лева, представляваща 1/4 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2023 г., и сумата 9,62 лева, представляваща 1/4 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника М. Д. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 12,89 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.07.2021 г. до 18.03.2024 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците М. М. Д. и М. Д. Д. били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила 1

Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на *********орите на „**********“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент *****, находящ се в гр. *************************, с абонатен № ********, през периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2023 г., но не били заплатили цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „*********” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.04.2024 г. по ч. гр. д. № ********* по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците М. М. Д. и М. Д.

Д. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата.

Ответниците оспорват изцяло предявените искове като недопустими и неоснователни.

Твърдят, че в имота не се ползвала топлинна енергия нито за отопление (нямало монтирани радиатори), нито за битово горещо водоснабдяване. Приложените към исковата молба фактури били издадени на името на реалния ползвател на имота – Г.И.И., поради което ищецът нямал основание да претендира същите суми и от ответниците. Оспорват съществуването на облигационни отношения между тях и ищеца по доставка на топлинна енергия за процесния имот, както и между тях и фирмата за дялово разпределение. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват всички отчитания на топломерите в имота през исковия период, както и размера на процесните вземания. Молят съда да прекрати производството по делото като недопустимо, а в условията на евентуалност – да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендират направените по делото разноски.

В отговора на исковата молба е направено възражение за недопустимост на настоящото производство, тъй като между същите страни и за същото искане имало по-рано заведено дело – гр. д. № ******* по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско 2 отделение, 58 състав. След извършена служебна справка съдът установи, че другото производство касае предходен период, а именно от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., поради което не са налице основания за прекратяване на настоящото производство.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „*********” ЕООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице – помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца срещу него. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на ответниците през процесния период, както и обстоятелството, че същите са били собственици, респ. ползватели на топлоснабдения имот през исковия период при твърдените в исковата молба квоти в съсобствеността;

3. количеството на реално доставената на ответниците топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане;

4. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и третото лице – помагач, както и между последното и етажната собственост на бл. *******************;

5. обстоятелството, че индивидуалните топломери в жилището са били надлежно сертифицирани, а общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки;

6. настъпването на изискуемостта на предявените вземания за главница;

7. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

8. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

9. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответниците е да докажат, че са заплатили претендираните вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.

По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, да бъдат допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи, както и да бъдат изискани от третото лице-помагач изброените в исковата молба документи. Основателно е искането на ответниците за задължаване на ищеца на 3 основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи издадените за исковия период фактури, касаещи процесния имот, като по отношение на останалите документи същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като обстоятелствата, които ще бъдат установявани с тях, са разпределени в доказателствената тежест на ищеца и от неговата процесуална активност зависи тяхното доказване. Искането на ответниците за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане следва да бъде оставено без уважение като неотносимо.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни правния си интерес от предявяване на установителни искове срещу ответниците по отношение на топлоснабден имот, различен от този, за който е била издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

При неизпълнение на дадените указания в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „*********” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Д. Ц. В., със седалище и адрес на управление гр.

*************************, като трето лице – помагач на страната на ищеца „**********” ЕАД по предявените от него искове.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата М. Д. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 259,07 лева – главница, от която сумата 230,20 лева, представляваща 3/4 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2023 г., и сумата 28,87 лева, представляваща 3/4 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата М. Д. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 38,68 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.07.2021 г. до 18.03.2024 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника М. Д. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 86,35 лева – главница, от която сумата 76,73 лева, представляваща 1/4 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2023 г., и сумата 9,62 лева, представляваща 1/4 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване 4 на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника М. Д. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 12,89 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.07.2021 г. до 18.03.2024 г.