Определение № 884 от 14.08.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 884 гр. Перник, 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500632 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 23946/06.07.2026 г., подадена от М. З. Б., чрез пълномощника адв. А. А., срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 29.06.2026 г. по гр. д. № 6252/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 4346/2026 г. по описа на същия съд.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че предмет на настоящото производство е иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарствено разпореждане, извършено от общата наследодателка П.А.Л. в полза на ответника В. К. Р., докато предмет на гр. д. № 4346/2026 г. е иск, предявен от последния срещу К.Р.Б. и К.Б., за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот и учредяване право на строеж срещу задължение за издръжка и гледане. Твърди се, че страните и предметът на двете производства са различни, а евентуалното уважаване на иска за разваляне би породило последици единствено до размера на наследствената квота на предявилия го наследник и не би засегнало правата на жалбоподателката. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от В. К. Р., чрез адв. С. Д., с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че производството по гр. д. № 4346/2026 г. е преюдициално, тъй като при уважаване на предявения по него иск прехвърленото имущество или част от него би се върнало в наследствената маса и би било от значение при приложението на чл. 31 ЗН. Иска се потвърждаване на обжалваното определение.

1

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок. Същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

От материалите по делото се установява, че пред Районен съд – Перник е предявен от М. З. Б. срещу В. К. Р. иск с правна квалификация чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на П.А.Л. чрез намаляване на извършено в полза на ответника дарение, обективирано в нотариален акт № ***, том***, рег. № *** дело № 11/28.08.2023 г.

В проведеното на 29.06.2026 г. открито съдебно заседание първоинстанционният съд е докладвал постъпило писмо по гр. д. № 4346/2026 г. по описа на Районен съд – Перник.

От същото се установява, че делото е образувано по иск на В. К. Р. срещу К.Р.Б. и К.Б. за разваляне на договор от 26.05.2022 г., обективиран в нотариален акт №***, том ***, рег. № ***, дело № 6/2022 г., с който П.А.Л. е прехвърлила на К.Р.Б. притежавана от нея идеална част от недвижим имот и е учредила право на строеж срещу задължение за издръжка и гледане.

С обжалваното определение районният съд е приел, че при уважаване на иска по гр. д.

№ 4346/2026 г. резултатът би се отразил върху размера на наследствената маса, която следва да бъде формирана по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, поради което е спрял производството до приключване на посоченото дело с влязъл в сила съдебен акт.

При горните фактически констатации настоящият състав намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Преюдициалност е налице, когато предмет на другото висящо производство е правоотношение или правнорелевантен факт, чието съществуване е елемент от фактическия състав на спорното право по обусловеното дело и без разрешаването на който съдът не може да се произнесе по предявения иск (в този смисъл Определение № 4841 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 248/2025 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Н.Н.). Не е достатъчно между двете дела да е налице фактическа, икономическа или доказателствена връзка. Необходимо е решението по обусловящото дело да има задължително значение за разрешаването на спора по спряното производство. Освен това, преюдициалността е винаги конкретна и зависи от правната връзка между предметите на двете дела, в какъвто смисъл е и Определение № 39 от 4.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 431/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б. Д..

Предмет на спора пред настоящата инстанция е дали изходът на гр. д. № 4346/2026 г. е обуславящ за разрешаването на предявения по гр. д. № 6252/2025 г. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН.

Искът по чл. 30, ал. 1 ЗН предоставя на наследника с право на запазена част възможност да иска намаляване на завещанията и даренията до размера, необходим за допълването . За определяне на разполагаемата част и на запазената част законът предвижда правилото на чл. 31 ЗН. В конкретния случай обаче по делото е установено, че наследодателката не е оставила други имущества и задължения, които да бъдат включени при изчисляването, а предмет на иска е единственото релевантно 2 безвъзмездно разпореждане. При така установените обстоятелства размерът на запазената част се определя като съответната законова дроб от стойността на дареното имущество. Разрешаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН не е обусловено от установяването на други активи на наследодателката.

Различен е предметът на гр. д. № 4346/2026 г. По него се претендира разваляне поради неизпълнение на възмезден алеаторен договор, сключен между наследодателката и трети за настоящото производство лица. Искът е предявен лично от В. К. Р. в качеството му на наследник. С оглед субективните и обективните предели на този иск евентуалното му уважаване би породило действие само до размера на наследствените права, упражнени от предявилия го наследник. В това производство не се претендира разваляне за частта, съответстваща на правата на М. З. Б., нито разрешаване на въпрос относно принадлежността или обема на нейните права.

Ето защо решението по гр. д. № 4346/2026 г. няма да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на жалбоподателката право или факт, включен във фактическия състав на предявения от нея иск по чл. 30, ал. 1 ЗН. То няма да промени наследствената квота, размера на полагащата се запазена част, предмета на атакуваното дарение или обема на поисканото намаляване. Евентуалната имуществена последица от уважаването на иска за разваляне ще настъпи в правната сфера на предявилия този иск наследник и сама по себе си не препятства самостоятелното разрешаване на спора по настоящото дело.

Неоснователен е доводът в отговора на частната жалба, че всяко връщане на имущество вследствие на разваляне на сключена от наследодателя сделка непременно налага спиране на производството по иска за възстановяване на запазена част. За приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо не абстрактно отражение върху имущественото състояние на някоя от страните, а конкретна правна обусловеност между спорните правоотношения. Такава обусловеност в случая липсва.

Първоинстанционният съд разполага с възможност въз основа на събраните по делото доказателства да установи състава на оставеното наследство, стойността на дареното имущество, размера на разполагаемата и запазената част и евентуалното накърняване на последната. За разрешаването на тези въпроси не е необходимо да бъде изчакан изходът на гр. д. № 4346/2026 г.

Като е приел обратното и е спрял производството, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението, постановено в открито съдебно заседание на 29.06.2026 г. по гр. д. № 6252/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 4346/2026 г. по описа на Районен съд – Перник.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4