Решение № 1992 от 02.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1992 гр. Варна, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Х.а при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Х.а Гражданско дело № 20233110112938 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „А.“ ООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление – ***, представлявано от управителя Г. П.

Г., ЕГН ********** ЧРЕЗ АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО “М., К. И С.“, ЕИК

***, рег. № в ЕРА: **********, Представлявано от адв.К. М., ЛН **, АК Варна, тел.***, моб.+***, адрес за съобщения: ***, чрез адв.К. М. ПРОТИВ Н.

Д. В., поданик на Обединеноно кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на **********г., с адрес в Република България – *** искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 10 729,54 лв., представляваща сбор от дължими такси по договор за поддръжка и управление на комплекс „Р." от 23.02.2007 г., ведно с лихвата за забава от датата на предявяване на иска, както и сумата от 3167,54 лв., представляваща сбор от натрупаните до 05.10.2023 г. лихви за забава върху дължимите такси по договора за поддръжка и управление.

Моли за присъждане на направените разноски по исковото производство, по производството по обезпечение на исковите претенции по ч.гр.д. № 368/ 2023 г. по описа на PC - гр. Варна и по вписване на допуснатата като обезпечение възбрана.

Ищецът аргументира правен интерес от предявените искове навеждайки следните фактически твърдения:

На 23.02.2007 г. Н. Д. В. е закупил по силата на нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СВ - гр. Варна като акт № *, том *, дело № */ *г., 1 вх. peг. № */ 23.02.2007 г., право на строеж за апартамент № * на ет. * във вх. * на жилищна сграда в поземлен имот № *, находящ се в ***, със застроена площ от 72,90 кв.м., ведно с прилежащите 2,2413% ид.ч. от общите части на сградата. Сградата е завършена изцяло и правото на строеж се е трансформирало в право на собственост върху самостоятелния обект апартамент № *. На 13.09.2010 г. е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намира ап. *, като удостоверението е връчено през същата година на ответника.

На 23.02.2007 г. между Н. Д. В. и „А." ООД е сключен договор за поддръжка и управление на комплекс „Р.". По силата на договора ищцовото дружество е поело задължения за поддръжка и управление на комплекса „Р.", към който принадлежи сградата, в която е ап. *, собственост на ответника.

Срещу това ответникът се е задължил да заплаща на дружеството такса за поддръжка и управление на общите части на сградата в размер на 997,44 евро / равняващи се на 1950,82 лв. по курса на БНБ / с ДДС за календарна година, на две вноски - първата в размер на не по-малко от 50% от годишната такса с падеж до 31.12. на предходната календарна година, и втората в размер на остатъка до 30.06. на текущата година, за която се дължи таксата.

Ответникът не е заплатил следните суми, дължими по договора за поддръжка и управление на комплекс „Р.":

1.втората вноска от годишната такса за 2018 г. в размер на 975,41 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № ********** / 29.06.2018 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 01.07.2018 г. до 05.10.2023 г. в размер на 536,17 лв.

2.първата вноска от годишната такса за 2019г, в размер на 975,41 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № 1000001896 / 03.01.2019 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 01.01.2019 г. до 05.10.2023 г. в размер на 486,32 лв.

3.втората вноска от годишната такса за 2019 г. в размер на 975,41 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № ********** / 28.06.2019 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 05.10.2023 г. в размер на 437,28 лв.

4.първата вноска от годишната такса за 2020 г. в размер на 975,41 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № 1000002172 / 31.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 01.01.2020 г. до 05.10.2023 г. в размер на 387,43 лв.

5.втората вноска от годишната такса за 2020 г. в размер на 975,43 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № 1000002266 / 01.07.2020 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 01.07.2020 г. до 05.10.2023 г. в размер на 338,15 лв.

6.първата вноска от годишната такса за 2021 г. в размер на 975,41 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № 1000002374 / 04.01.2021 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 01.01.2021 г. до 05.10.2023 г. в размер на 288,27 лв.

2

7.втората вноска от годишната такса за 2021 г. в размер на 975,42 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № ********** / 01.07.2021 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 05.10.2023 г. в размер на 239,23 лв.

8.първата вноска от годишната такса за 2022 г. в размер на 975,41 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № 1000002715 / 04.01.2022 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 01.01.2022 г. до 05.10.2023 г. в размер на 189,38 лв.

9.втората вноска от годишната такса за 2022 г. в размер на 975,41 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № 1000002824 / 01.07.2022 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 01.07.2022 г. до 05.10.2023 г. в размер на 140,34 лв.

10.първата вноска от годишната такса за 2023 г. в размер на 975,41 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № 1000002930 / 03.01.2023 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 01.01.2023 г. до 05.10.2023 г. в размер на 90,49 лв.

11.втората вноска от годишната такса за 2023 г. в размер на 975,41 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № ********** / 01.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 01.07.2023 г. до 05.10.2023 г. в размер на 34,48 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Н. Д. В., роден на **********г., Гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия адрес в РБ: **********, чрез назначения особен представител адв.

Х. Д. Д. от АК - Варна, кантора с адрес: гр.Варна, **. л.н.

**********,депозира отговор.

Оспорва изцяло, както по основание, така и по размер предявените искове, счита същите за недопустими и неоснователни. Моли съда да постанови решение, по силата на което да ги отхвърли.

На първо място счита подадената искова молба за недопустима по смисъла на чл.127 ал.4 ГПК /не е посочена банкова сметка/.

На второ място исковите претенции са неоснователни и недоказани.

Твърди, че процесният договор за поддържане и управление на комплекс „Р." от 23.02.2007г. е нищожен по смисъла на чл.9 ЗЗД и по чл.26 ЗЗД. Налице е нищожен договор, както поради противоречието му със закона - ЗУЕС /Закон за управление на етажната собственост/, така и поради липса на предписана от закона форма.

Към датата на сключване на договора ЗУЕС не е бил част от действащото в страната законодателство, но към датата на влизане в сила на договора - 13.09.2010г., законът вече е влязъл в сила - 01.05.2009г., т.е. следвало е отношенията между страните да бъдат уредени съгласно разпоредбите на специалния закон.

На следващо място счита, че от приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод, че се касае за "Жилищен комплекс от затворен тип" по смисъла на §1 т.З ДР ЗУЕС вр. с чл.2 ЗУЕС.

3

Видно от удостоверението за въвеждане в експлоатация в поземления имот са изградени три еднофамилни жилищни сгради, открит басейн, триетажна жилищна сграда и 50 паркоместа, а съгласно чл. 3.1.1. от процесния договор се касае за комплекс с контролиран достъп за външни лица, във фактурите е посочено основание такса за поддръжка и охрана на к-к Р. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал. 1 от ЗУЕС - „Управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти." Като има предвид това, счита че процесният договор не отговаря на изискванията на закона, за да бъде действителен и да породи права и задължения за страните по него.

Твърди, че договор за поддържане и управление на комплекс „Р." от 23.02.2007г. е прекратен поради изтичане на срока, за който е сключен. Видно от чл. 12 от договора същият влиза в сила от датата на издаване на разрешение за ползване на имота - 13.09.2010г., в чл. 13 е посочено, че се сключва за срок от 5 години, а в чл. 14, ал. I, т.1, че се прекратява с изтичане на срока на договора. Т.е. считано от 14.09.2015г. между страните не е бил налице валиден договор, създаващ права и задължения за тях. Процесните фактури са издадени няколко години след прекратяване на договора, поради което не създават задължение за плащане от страна на ответника.

Твърди, че претенцията за законна лихва за забава за периода от 01.07.2018г, до 05Л 0.2023г. в размер на 536.17 лв. е погасена по давност.

Твърди, че претенцията законна лихва за забава за периода от 01.01.2019г. до 05,10.2023г. в размер на 486.32 лв. е погасена по давност.

Твърди, че претенцията законна лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до О5.10.2023г. в размер на 437.28 лв. е погасена по давност.

Твърди, че претенцията законна лихва за забава за периода от 01.01.2020г. до 05.10.2023г. в размер на 387.43 лв. е погасена по давност.

Твърди, че претенцията законна лихва за забава за периода от 01.07.2020г. до 05.10.2О23г. в размер на 338.15 лв. е погасена по давност.

Моли съда, да постанови решение, по силата на което отчитайки нищожността на процесния договор да отхвърли недопустимите, неоснователни и недоказани претенции.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуални представителите адв.К.

М. и адв.Я. С. поддържа исковите претенции. В хода по същество моли съда да постанови решение с което да уважи исковете, както и да му присъди разноски, съобразно представен списък на разноските.

В с.з. ответникът,чрез назначения от съда особен представител поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество моли съда да постанови решение с което да отхвърли исковете.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи 4 процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото нотариален акт за учредяване и продажба на право на строеж, вписан в СВ - гр. Варна като акт № *, том *, дело № */ 2007 г., вх. peг. № */ 23.02.2007 г.,На 23.02.2007 г. се установява,че на 23.02.2007год. Н. Д. В. е закупил право на строеж за апартамент № * на ет. * във вх. * на жилищна сграда в поземлен имот № *, находящ се в **, със застроена площ от 72,90 кв.м., ведно с прилежащите 2,2413% ид.ч. от общите части на сградата. Сградата е завършена изцяло и правото на строеж се е трансформирало в право на собственост върху самостоятелния обект апартамент № *.

На 13.09.2010 г. е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намира ап. *. Удостоверението е с №*/13.09.2010год. и същото е приобщено към доказателствата по делото. Видно от удостоверението с него е удостоверено въвеждане в експлоатация на строеж:Еднофамилна жилищна сграда „*“, еднофамилна жилищна сграда „*“, еднофамилна жилищна сграда „*“, открит басейн и триетажна жилищна сграда, състояща се от: 41 апартамента, 4 магазина, 2 студия, 16 самостоятелни индивидуални обекта-тавански помещения/складове/ и 50 паркоместа, находящи се в поземлени имоти с идентификатори **; **; **; ** по ЗРП на с.о. „З.“ с административен адрес:с.о.“З.“, община Аспарухово, област Варна.

На 23.02.2007 г. между Н. Д. В. и „А." ООД е сключен договор за поддръжка и управление на комплекс „Р.". По силата на договора ищцовото дружество е поело задължения за поддръжка и управление на комплекса „Р.", към който принадлежи сградата, в която е ап. *, собственост на ответника.

Срещу това ответникът по силата на чл.11 от договора се е задължил да заплаща на дружеството такса за поддръжка и управление на общите части на сградата в размер на 997,44 евро / равняващи се на 1950,82 лв. по курса на БНБ / с ДДС за календарна година, на две вноски - първата в размер на не помалко от 50% от годишната такса с падеж до 31.12. на предходната календарна година, и втората в размер на остатъка до 30.06. на текущата година, за която се дължи таксата.