Решение № 1706 от 04.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1706 гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20211100105952 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от М. КР. Д., с която е предявен срещу Е.А.Д.Ю.Л., ЧРЕЗ Е.А.Д.Ю.Л. (КЛОН БЪЛГАРИЯ) КТЧ иск с правно основание чл.426, вр. чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 100000 евро, представляваща обезщетение по застраховка „Пътуване в чужбина“ от произшествие, осъществено на 12.05.2016 г. по вина на А.Г. – застраховано лице. Ищецът претендира законна лихва от исковата молба и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 12.05.2016 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника по силата на застраховка „Пътуване в чужбина“.

Твърди, че на 12.05.2016 г. при посещение на Колизеума в Рим, Италия, при слизане по стълби е бил бутнат от А.Г. – застраховано лице. При падането си е ударил главата, изгубил е съзнание и с линейка е откаран в болница в Рим.

След изписването му от болницата на 14.05.2016 г. отново е посетен от спешна помощ поради влошаване на състоянието му. Транспортиран е в болница и му е препоръчано след връщане в България, да потърси медицинска помощ. Впоследствие започнал да получава епилептични припадъци, при един от които е паднал върху преградно стъкло на врата и прерязал гърлото си. Поради заболяването му е определена с експертно решение на ТЕЛК нетрудоспособност е размер на 74%. Поради прерязване на гърлото му е поставена и диагноза „структура на трахеята и атипична лицева болка“, като изпитва болки в главата, гърлото и гърдите, не е в състояние да полага труд, има финансови затруднения. Предявил е застрахователна претенция пред застрахователя на делинквента, доколкото в сключената му 1 застраховка „Пътуване в чужбина“ застрахователят се е задължил да покрие причинените от застрахования вреди на трети лица. Претенцията е върната като невръчена, тъй като не е приета на регистрирания адрес на управление на ответника.

Ответникът не взема становище по иска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Относно компетентността на съда:

Международната компетентност следва да се определи по правилата на Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Липсва основание за изключителна компетентност на българския съд.

Компетентността се определя според общите правила на чл. 11, пар. 1, б. а), вр. пар.2 и б. б), а именно: Срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в съдилищата на държавата членка, където той има местоживеене, като застраховател, който няма местоживеене в държава членка, но има клон, агенция или друго представителство в една от държавите членки, по отношение на спорове, произтичащи от дейността на клона, агенцията или представителството, се счита, че има местоживеене в тази държава членка – чл.11, пар.1, б. а), вр. пар.2. Срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в друга държава членка в случай на искове, предявени от притежателя на полицата, застрахования или трето ползващо се лице, в съдилищата по мястото, където ищецът има местоживеене – чл.11, пар. 1, б. б). В настоящия случай са изпълнени условията на двете цитирани разпоредби – съгласно справка в ТРРЮЛНЦ, ответникът има регистриран клон в България със седалище в гр.

София; а също така ищецът има местоживеене в република България – гр.

София. Поради това компетентен да разгледа и реши спора е българският съд.

Относно приложимото право:

Приложимото право се определя по правилата на Регламент № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета. Съобразно чл.7 договорът за застраховка сее урежда от правото, избрано от страните в съответствие с член 3 от настоящия регламент. Видно от представената от ищеца полица, страните са уговорили, че всички спорове, възникнали по договора, ще бъдат разрешавани съгласно законите на Република България. Този избор на приложимо право е в съответствие с пар.3 на посочената разпоредба. Относно правилата за деликтната отговорност, съгласно Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета, съгласно чл. 4, пар. 2, когато лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на 2 вредата, се прилага правото на тази държава. Според твърденията на ищеца, делинквента, от чието противоправно поведение са настъпили вредите, е български гражданин с обичайно местопребиваване в България. От изложеното следва, че и към отговорността на застрахователя по застрахователния договор, и към фактическия състав на конкретния деликт, от който са настъпили вредите, е приложимо българското право.

По иска по чл.432, ал.1 КЗ:

Установява се от показанията на свидетеля Р.Х.Б., че през месец май 2016 г. е бил екскурзия в Италия, в Рим, заедно с ищеца и А.Г.. На излизане от Колизеума, на каменни стъпала А. си е преплел краката и започнал да пада надолу, при което е бутнал намиращият се пред него М.Д., който е паднал и останал да лежи на стълбите и прокървил от главата. Карабинерите извикали Бърза помощ, пристигнали две линейки, а в този момент ищецът е бил в безсъзнание. Откарали са го в болница, впоследствие са го освободили, но на другия ден отново се е почувствал зле и отново е откаран от Бърза помощ в болница.

От изложеното съдът приема, че на 12.05.2016 г. при слизане по стълби в Колизеума в Рим, Италия, А.Г. не е проявил дължимата грижа да внимава за собствената си безопасност и за безопасността на околните и бутнал намиращият се пред него М.Д., с което причинил падане на последния и удар в областта на главата. Поведението на Г. е в нарушение на общото задължение, установено в чл.45 ЗЗД да не вреди другиму. Ето защо съдът приема, че причина за настъпване на произшествието е поведението на А.Г., който в нарушение на чл.45 ЗЗД не е проявил дължима грижа и внимание при слизане от стълби и причинил падане на ищеца.

От представените медицински документи и заключението на съдебномедицинската експертиза – в частта, изготвена от вещо лице - неврохирург се установява, че в резултат на произшествието пострадалият е получил следните травматични увреждания: лекостепенна открита черепно-мозъчна травма и разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна-теменна област на главата. След проведени клинични прегледи, включително от неврохирург и извършени образни изследвания – компютърна томография, е поставена диагноза – мозъчно сътресение. Травмата е протекла с краткорайна загуба на съзнание и липса на спомен за случилото се. Два дни по-късно – на 14.05.2016 г. се изявява „остър неврологичен синдром“, изразяващ се в главоболие и повръщане с разширена лява зеница и нарушено зрение. За периода май 2016 г. – септември 2016 г. са извършени три неврологични и един отоневрологичен преглед и на ищеца е поставена диагноза: вътречерепна травма, състояние след мозъчна контузия, световъртеж от централен произход, дискоординационен синдром – среднотежка степен, симптоматична епилепсия с големи припадъци - средно чести пристъпи, ХОББ (хроничната обструктивна белодробна болест) – смесена форма, стриктура (стеснение) на 3 трахеята. Ищецът е освидетелстван друкратно от ТЕЛК (2016 г. и 2019 г.), с определяне на 75% трайно намалена работоспособност поради заболяванията елипелсия, ХОББ, артериална хипертония и хипертонично сърце. Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка между падането и удара на главата е заболяванията световъртеж от централен произход, дискоординационен синдром – среднотежка степен, симптоматична епилепсия с големи припадъци - средно чести пристъпи. В резултат на получената черепно-мозъчна травма от 12.05.2016 г. ищецът е претърпял интензивни болки и страдания за срок до 30 дни и умерени до 6 Месеца.

Настъпилите усложнения – симптоматична епилепсия с големи припадъци, централен отоневрологичен синдром, латентна левостранна хемипареза, са довели до допълнителни болки и страдания, които продължават и до настоящия момент. Тезу увреждания също така са довели до трайно намалена работоспособност на ищеца, като съгласно решението на ТЕЛК, той е негоден за тежка физическа работа, работа на височина, с електричество, във водоеми и с остри и движещи се механизми.

Няма причинна връзка между падането и черепно-мозъчната травма и битовата травма с нараняване върху стъкло в областта на шията и настъпилото в следствие на това увреждане стриктура (стеснение) на трахеята, съгласно заключението на медицинската експертиза, изготвена от неврохирург. Вещото лице посочва, че съгласно медицинските документи, свързани с този инцидент, ищецът е консумирал около 300 мл. алкохол. При изслушване в съдебното заседание на 27.04.2022 г. вещото лице разяснява, че при настъпване на инцидента ищецът е бързал и не може да се приеме с категоричност дали се е спънал, дали му е прилошало, дали е залитнал или е получил припадък, доколкото няма данни за изпускане на тазови резервоари.

Ето защо вещото лице не може с категоричност да установи дали нараняването на трахеята е в причинна връзка със заболяването епилепсия, а от там – с настъпилите при процесното падане увреждания.

Установява се от медицинската експертиза, изготвена от вещо лице – пулмолог, че заболяванията ХОББ (хроничната обструктивна белодробна болест), артериална хипертония и хипертонично сърце и ангопатия ретине хипертониканямат травматичен произход. От разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява, че заболяването от ХОББ не може да настъпи в следствие травма на главата, нито от прерязване на гърлото – двете увреди могат задълбочат заболяването, но не да го предизвикат.

От изложеното съдът приема, че в причинни връзка с процесното травматично увреждане са следните травми и заболявания: лекостепенна открита черепно-мозъчна травма и разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна-теменна област на главата, състояние след мозъчна контузия, световъртеж от централен произход, дискоординационен синдром – среднотежка степен, симптоматична епилепсия с големи припадъци средно чести пристъпи. Не за в причинно-следствена връзка с травматичното увреждане на главата заболяванията ХОББ (хроничната 4 обструктивна белодробна болест) – смесена форма, стриктура (стеснение) на трахеята, артериална хипертония и хипертонично сърце, доколкото не се събраха категорични доказателства в условията на пълно и главно доказване, че същите представляват пряка и непосредствена последица от мозъчната контузия и последствията й.

Установява се от показанията на свидетеля Е.Л. Д.а – съпруга на ищеца, че след завръщането си от Италия ищецът е имал главоболия и загуба на памет. Имал е влошено емоционално състояние с депресия, според свидетелката. Спрял е да работи и поради това се е чувствал непълноценен член на семейството си. От показанията на свидетеля Р.Х.Б. се установява още, че преди инцидента ищецът е работил като монтьор и е имал фирми, а след увреждането е преустановил работата си.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Установи се деянието на А.Г., което е противоправно. Съдът намира, че от писмените доказателства, представляващи медицински документи, съдебно-медицинската експертиза, както и от показанията на свидетелите Е. Д.а и Р.Б. безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищеца, представляващи лекостепенна открита черепно-мозъчна травма и разкъсноконтузна рана в дясната слепоочна-теменна област на главата, състояние след мозъчна контузия, световъртеж от централен произход, дискоординационен синдром – среднотежка степен, симптоматична епилепсия с големи припадъци - средно чести пристъпи. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от А.Г. по време на пътуване в Италия.