Решение № 5585 от 24.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48528/2025
- Вид
- Решение № 5585
- Подписан
- 24.03.2026
- В сила
- 24.03.2026
- Състав
- БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5585 гр. С., 24.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110148528 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 328859/09.10.2025г. на СРС, подадена от М. М. А. срещу Р. Г. Д.. С Определение № 46699/10.11.2025г., влязло в сила, производството по делото е частично прекратено.
Ищецът М. М. А. е предявил срещу ответника Р. Г. Д. иск с правно основание по чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 и чл. 232, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 930,55 евро /1820,00 лева/, представляваща останала неплатена наемна цена по Договор за наем на недвижим имот от 09.04.2025г. за апартамент в град С., ж.к. „*******“, бул. „**************“ № 25, вх. Б, ет. 4, ап. 24, и Споразумение към Договора от 10.07.2025г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /09.10.2025г./ до окончателното ú изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за наем на недвижим имот от 09.04.2025г. предоставил за временно и възмездно ползване недвижим имот – апартамент в град С., ж.к.
„*******“, бул. „**************“ № 25, вх. Б, ет. 4, ап. 24. Договорът принципно можел да се прекрати с двумесечно писмено предизвестие, а ако това предизвестие не се спазело, то платената по договора гаранция не се връщала. Договорът бил предсрочно прекратен от наемателя, във връзка с което страните подписали споразумение от 10.07.2025г. Според същото дължимият наем от предизвестието в размер на 2420,00 лева следвало да се плати на четири вноски с падежи 11.07.2025г., 11.08.2025г., 11.09.2025г. и 11.10.2025г., като първите три вноски били по 600,00 лева, а последната – 620,00 лева. До края на месец юли 2025г. наемателят следвало да изплати и сметките за ток, вода и етажна собственост. От тези суми Д. платил сметките, както и първата вноска за наем от 600,00 лева. Останалите суми останали неплатени. В насроченото по делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично. Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания, като представя и писмена защита.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. Г. Д. не се е възползвал от възможността да подаде отговор на исковата молба. В насроченото по делото публично съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения с нея иск и поведението на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
В публично съдебно заседание, проведено на 17.03.2026г., съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Чл. 239, ал. 1 ГПК допуска постановяване на неприсъствено решение тогава, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
На ответника надлежно е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея (л. 19), указани са последиците от неподаването на отговор, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв не е подаден. Макар и редовно призован (л.25), ответникът не се е явил в насроченото по делото заседание, нито е изпратил надлежно упълномощен представител, нито е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ищецът е заявил искане за решаване на делото с неприсъствено решение. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен и следва да бъде уважен, като, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, той не дължи мотивиране на решението си извън разяснението за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. В негова полза следва да се присъдят доказано сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 37,22 евро.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Г. Д., ЕГН **********, от град Сливен, да заплати на М. М. А., ЕГН **********, от град С., сумата от 930,55 евро /1820,00 лева/, представляваща останала неплатена наемна цена по Договор за наем на недвижим имот от 09.04.2025г. за апартамент в град С., ж.к. „*******“, бул. „**************“ № 25, вх. Б, ет. 4, ап. 24, и Споразумение към Договора от 10.07.2025г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /09.10.2025г./ до окончателното ú изплащане.
ОСЪЖДА Р. Г. Д., ЕГН **********, от град Сливен, да заплати на М. М. А., ЕГН **********, от град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 37,22 евро, 2 представляваща разноски в по делото (гр.д. № 48528/2025г. на СРС).
Решението не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).
Решението да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3