Определение № 2499 от 21.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2499 гр. Варна, 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20263100500984 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ЕТ „ДРУЖБА-ХИМ – АТАНАСКА КУЗЕВА“ ЕИК 175433176 със седалище и адрес на управление ***********, чрез пълномощник адв. Г. С. срещу Решение № 837/06.03.2026г., пост. по гр.д. № 8079/2025г. по описа на ВРС, 46-ти състав, с което ЕТ „ДРУЖБА-ХИМ – АТАНАСКА КУЗЕВА“, ЕИК 175433176, със седалище и адрес на управление:

*********** е ОСЪДЕНА да върне на „БИОАКТИВ ФАРМ“ ЕООД, ЕИК 204611635, със седалище и адрес на управление: ***********, предоставеното оборудване по сключен между страните договор за наем и експлоатация от 21.02.2019 г., като предаде владението върху следните движими вещи: 1.

Дестилационен казан – 5.8 куб. м. – 1 бр.; 2. Охладител – 18 кв. м. – 1 бр.; 3.

Скари – въглеродна стомана – 1 бр. и 4. Флорентински съд – V=400L – 1 бр., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 13, ал. 2 от договора, и е ОТХВЪРЛЕН предявения от ЕТ „ДРУЖБА-ХИМ – АТАНАСКА и е КУЗЕВА“, ЕИК 175433176, със седалище и адрес на управление: *********** срещу „БИОАКТИВ ФАРМ“ ЕООД, ЕИК 204611635, със седалище и адрес на управление: ***********, иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по същия сумата 4703.89 евро /9200 лв./, представляваща наемна цена за съхранение за периода 22.02.2020 г. – 21.07.2025 г. на процесните движими вещи: 1.

Дестилационен казан – 5.8 куб. м. – 1 бр.; 2. Охладител – 18 кв. м. – 1 бр.; 3.

Скари – въглеродна стомана – 1 бр. и 4. Флорентински съд – V=400L – 1 бр.

Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно се оспорва извода на съда, че ответникът е дал повод за завеждане на иска за връщане на вещта и следва да носи отговорност за разноските по делото. Поддържа се, че процесната вещ е съхранявана в имота с убеждението, че това се извършва по силата на договор за наем, а не без основание, като доколкото едва с исковата молба ищецът валидно е поканил да бъде върната, то ответникът не е дал повод за завеждане на иска и 1 не следва да носи отговорност за разноските в тази връзка. Поддържа се наличието на основание за държането на вещта от страна не ответника. По отношение възражението срещу отхвърления насрещен иск се мотивира, че ТЗ предвижда, че отношенията и сделките между търговци са винаги възмездни и въвежда облекчена форма за валидност и доказване на сделките между тях.

В този смисъл се оспорва извода на РС Варна, че не било доказано сключването на ново наемно отношение със съдържанието, твърдяно от ищеца по насрещния иск, като се сочи, че след като вещта на ищеца по главния иск се намира в обекта след изтичане срока на действие на сключения договор това обстоятелство само по себе си поражда облигационно правоотношение между страните. Отделно ТЗ предвижда, че между търговци дори да не е уговорено възнаграждение за определена стока или услуга, то се дължи обичайното такова. Доколкото възмезден е само наемният и страните са търговци, то именно такова облигационно отношение е възникнало между тях поради простия факт на оставане на вещта у нас. За нейното наличие при едноличния търговец цена се дължи и при липса на изрична уговорка относно същата. Въззивникът счита, съдът е следвало да приеме обичайната такава цена и да да кредитира заключението на вещото лице по допуснатата от него съдебно –оценителна експертиза, и да уважи насрещния иск.

Настоява се за отмяна на решението и постановяване на друго, при което иска на ищеца да бъде отхвърлен и уважен изцяло предявения насрещен иск, както и да бъдат присъдени сторените от ответника съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „БИОАКТИВ ФАРМ“ ЕООД гр.Добрич, чрез пълномощник, депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който развива доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Настоява за потвърждаване на решението изцяло и присъждане на сторените разноски.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

НА ВЪЗЗИВНИКА следва да се укаже да поправи с писмена молба и препис за насрещната страна техническата грешка, която е допуснал в петитума на въззивната жалба, доколкото с обжалваното решение е уважен главния иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 13, ал.2 от договора, а не евентуалния иск с правно основание чл. 108 от ЗЗД.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на ЕТ

„ДРУЖБА-ХИМ – АТАНАСКА КУЗЕВА“ ЕИК 175433176 със седалище и адрес на управление ***********, чрез пълномощник адв. Г. С. срещу Решение № 837/06.03.2026г., пост. по гр.д. № 8079/2025г. по описа на ВРС, 46ти състав, с което ЕТ „ДРУЖБА-ХИМ – АТАНАСКА КУЗЕВА“, ЕИК 175433176, със седалище и адрес на управление: *********** е ОСЪДЕНА 2 да върне на „БИОАКТИВ ФАРМ“ ЕООД, ЕИК 204611635, със седалище и адрес на управление: ***********, предоставеното оборудване по сключен между страните договор за наем и експлоатация от 21.02.2019 г., като предаде владението върху следните движими вещи: 1. Дестилационен казан – 5.8 куб. м. – 1 бр.; 2. Охладител – 18 кв. м. – 1 бр.; 3. Скари – въглеродна стомана – 1 бр. и 4. Флорентински съд – V=400L – 1 бр., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 13, ал. 2 от договора, и е ОТХВЪРЛЕН предявения от ЕТ „ДРУЖБА-ХИМ – АТАНАСКА и е КУЗЕВА“, ЕИК 175433176, със седалище и адрес на управление: *********** срещу „БИОАКТИВ ФАРМ“ ЕООД, ЕИК 204611635, със седалище и адрес на управление: ***********, иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по същия сумата 4703.89 евро /9200 лв./, представляваща наемна цена за съхранение за периода 22.02.2020 г. – 21.07.2025 г. на процесните движими вещи: 1. Дестилационен казан – 5.8 куб. м. – 1 бр.; 2.

Охладител – 18 кв. м. – 1 бр.; 3. Скари – въглеродна стомана – 1 бр. и 4.

Флорентински съд – V=400L – 1 бр.

УКАЗВА на ЕТ „ДРУЖБА-ХИМ – АТАНАСКА КУЗЕВА“ ЕИК

175433176 със седалище и адрес на управление ***********, че в едноседмичен срок от съобщаването следва да поправи с писмена молба и препис за насрещната страна техническата грешка, която е допуснал в петитума на въззивната жалба, доколкото с обжалваното решение е уважен главния иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 13, ал.2 от договора, а не евентуалния иск с правно основание чл. 108 от ЗЗД.

НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 984/2026 год. на ВОС за 08.07.2026 от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

На въззивника да се връчи препис от ОВЖ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3