Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 679 от 22.05.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1711/2022
Вид
Решение № 679
Подписан
22.05.2023
Състав
Диана Коледжикова, Десислава Борисова Николова, Мария Яначкова

Цитирани разпоредби

  • член 258 · Граждански процесуален кодекс
  • член 263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 269 · Граждански процесуален кодекс
  • член 52 · Закон за задълженията и договорите
  • член 432,ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. София, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Н. при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Десислава Б. Н. Въззивно гражданско дело № 20221000501711 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на член 258 от ГПК, по въззивни жалби на двете срещупоставени страни срещу неизгодните за тях части от Решение № 260040 от 5.01.2022 г. на Софийски градски съд, I – 6 състав, по гр.д.№ 7741/2020 г.

Въззивна жалба с вх.№ 2658846/2.02.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника Застрахователна компания „ ЛЕВ ИНС“ АД, град София е насочена срещу частта от решението, с която искът по член 432,ал.1 от КЗ за вземане от обезщетение за неимуществени вреди е уважен за горницата над 20 000 лева . Съдържа оплаквания за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон- член 52 от ЗЗД и довод, че присъденото обезщетение в размер от 60 000 лева е завишено и не съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди .

Насрещна въззивна жалба с вх.№ 277735/29.03.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца М. С. Б. чрез представителя му по пълномощие – адвокат С. Н. - е насочена срещу частта от решението , с която същият иск е отхвърлен за горницата над 60 000 лева до 80 000 лева .

1

Съдържа оплаквания за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон – член 52 от ЗЗД, дадените в ППВС № 4 /1968 г. указания по приложението му поради несъобразяване на установените със свидетелските показания и заключението на съдебно – медицинската експертиза обстоятелства за вида и характера на травматичните увреждания , броя на извършените операции, продължителността на болките, остатъчните явления, икономическата обстановка в страната и съдебната практика по „ дела със сходен характер“ .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК нито една от страните не е подала отговор. В съдебното заседание въззиваемият Б. оспорва чрез пълномощника си въззивната жалба на ответника .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите на въззиваемия Б. и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Обжалваното решение е произнесено по един от предявените от М. С. Б. от град София срещу Застрахователна компания „ ЛЕВ ИНС“ АД, град София обективно съединени преки искове по член 432,ал.1 от КЗ - по иска за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от 100 000 лева, ведно със законни лихви от 18.07.2017 г. , за травматичните увреждания, получени от ищеца като велосипедист - участник в пътнотранспортно произшествие, предизвикано на посочената дата в град София по вина на застрахован при ответника по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите водач на лек автомобил , марка „ Форд “ с рег. № ******** . Искът е основан на твърдения, че ищецът получил политравма, контузия на гръден кош и бял дроб, фрактура на III – VII ребра в ляво, парциален пневмоторакс в ляво, сублуксация на лява акромиоклавикуларна става ; претърпял три операции: на 19.07. 2017 г. – торакостомия в ляво; на 25.07.2017 г. за поставяне на hook плака за постигане на кръвна репозиция на луксацията и фиксирането й с винтове към латералната част на ключицата и на 3.04.2018 г. – за отстраняване на остиосинтезния материал .

Ответникът - Застрахователна компания „ ЛЕВ ИНС“ АД, град София оспорил иска по основание и размер .

С оглед оплакванията в двете жалби пренесена пред въззивната 2 инстанция е частта от предмета на иска единствено относно размера на отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца увредено лице от застрахователното събитие - неимуществени вреди: до 20 000 лева съобразно обжалвания интерес по въззивната жалба, респ. за горницата над 60 000 лева до 80 000 лева съобразно обжалвания интерес по насрещната въззивна жалба .

За да уважи иска до размера от 60 000 лева, първоинстанционният съд е съобразил вида на травматичните увреждания, възникналата от тях временна опасност за живота му , приложеното лечение – извършване на три операции с двукратно постъпване в болница , продължителността на възстановителния процес – 8 месеца, търпенето на болки с голям интензитет за срок от 14 дни ; причинените промени в начина на живот на ищеца и отражението върху психиката му , наличните остатъчни негативни последици – оперативен белег върху ключицата и намален с 15% от нормата обем на движенията на лявата раменна става , както и икономическата конюнктура и нормативно определените лимити по застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите .

Въз основа на приетото заключение на съдебно - медицинската експертиза е установено, че въззивникът Б., на 42 години при ПТП-то, е получил : политравма, контузия на гръден кош и бял дроб , счупване от III- то до VII – мо леви ребра, частичен пневмоторакс в ляво, плеврален излив в ляво и изкълчване на лявата акромиоклавикуларна става. Контузията на гръдния кош, белия дроб и фрактурата на пет ребра са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота и са наложили болнично лечение от 18.07.2017 г. до 24.07.2017 г. и провеждане на 19.07.2017 г. на оперативна интервенция – торакостомия с поставяне на гръден дрен . Изкълчването на лявата акромиоклавикуларна става е довело до трайно затруднение в движенията на левия крайник за около 3 -4 месеца, наложило е болнично лечение от 24.07.2017 г. до 1.08.2017 г. с провеждане на 25.07.2017 г. на оперативна интервенция – фиксация с метална пластина и винтове и още едно болнично лечение от 3.04.2018 г. до 5.04.2018 г. с операция за изваждане на метални импланти . Проведено е домашно - амбулаторно лечение, считано от 1.08.2017 г. за около 3 – 4 месеца , по време на което ищецът е носил митела за около 30 дни и още едно домашно - амбулаторно лечение , считано 3 от 5.04.2018 г. за около 20 -30 дни . Болки с голям интензитет ищецът е търпял за около 14 – 15 дни непосредствено след ПТП и за около 7-8 дни след операцията на 4.04.2018 г., болки с умерен интензитет – за около 2 месеца и намаляващи болки – за около 4 месеца . В резултат на лечението ставата е наместена , но са налице остатъчни увреждания – намален обем на движенията с 15 % от нормата и оперативен белег върху ключицата. Няма твърдения за това лявата ръка да е водеща за ищеца . Според свидетелствата на С. И. ( майка ) в продължение на почти два месеца ищецът се нуждаел от чужда помощ за извършване на елементарни битови дейности. След 40- тия ден започнал да се раздвижва, подложил се на рехабилитационни процедури за период от около 20- 25 дни и продължил рехабилитацията ; изнервил се от необходимостта да бъде обслужван и от обездвижването; напълнял, а преди пътния инцидент спортувал, занимавал се редовно с колоездене .

Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането. Водещо значение за определяне на размера на дължимото обезщетение при деликт имат конкретните установени по делото обстоятелства, като практиката на съдилищата по сходни казуси може да служи само за ориентир.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че за причинените на ищеца болки и страдания справедливото обезщетение се равнява на 60 000 лева, в какъвто размер е определено от първоинстанционния съд . То е съобразено с : броя и вида на травматичните увреждания, част от които – контузията на гръден кош, бял дроб и фрактурата на ребрата са обусловили състояние на разстройство на здравето, временно опасно за живота, а другото – изкълчването на лявата акромиоклавикуларна става е обусловило затруднения в движението за 3-4 месеца ; наложените от тях стационарни лечения за общо 16 дни и домашно – амбулаторни лечения за общо около 4 -5 4 месеца и три оперативни интервенции; търпенето в острите периоди от 14-15 дни и от 7-8 дни на болки с голям интензитет; продължилия почти 8 месеца оздравителен процес и наличните ограничения в движението на раменната става. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства , както и социално икономическите условия в страната към пътния инцидент – 18.07.2017 г. дава основание да се приеме, че обезщетение в размер от 60 000 лева е адекватно за претърпените от ищеца морални вреди . До този размер искът е основателен и изведеният от СГС правен извод за същото е правилен.

Въззивният съд потвърждава изцяло обжалваното решение. С оглед неоснователността на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба САС не присъжда на нито една от страните разноски за настоящото производство .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260040 от 5.01.2022 г. на Софийски градски съд, I – 6 състав, по гр.д.№ 7741/2020 г. в обжалваните части.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5