Протокол № 454 от 25.03.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2569/2025
- Вид
- Протокол № 454
- Подписан
- 25.03.2026
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- Йордан Василев Димов
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 27 · Закон за местните данъци и такси
- § 2 · Закон за местните данъци и такси
- чл.290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 454 гр. Варна, 25.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20253100102569 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:09 часа се явиха:
Ищецът И. И. П., редовно призована, явява се лично и се представлява от адв. Д. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът М. И. Д., редовно призована, явява се лично и се представлява от адв.
М. П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът Л. Б. Д., редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. М.
П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Д.: Поддържам исковата молба и направените в нея твърдения, както и представените доказателства.
Моля да ми дадете възможност за отговор по отговора на исковата молба, за изразяване на становище и ангажиране на доказателства в тази връзка.
Адв. П.: Оспорвам исковата молба. Поддържам депозирания отговор.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че с Определение №691/06.02.2026 г. е изготвил проект за доклад на делото.
Адв. Д.: Нямам възражения по проекта за доклад.
Адв. П.: Нямам възражения, моля да го обявите за окончателен.
С оглед становището на страните, съдът
1
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за окончателен изготвения с Определение №691/06.02.2026 г. проект за доклад на делото.
Адв. Д.: По отношение на двата предявени иска, представям доказателства по опис, като ще обясня всяко едно за какво е. Представям копие от същите и на насрещната страна.
По отношение на предявения иск за установяване собствеността и владението на имота, по чл. 124 от ГПК, в отговора ответниците са направили изявления и твърдения, че цялата изградена сграда, включително и процесния магазин е тяхна собственост.
Искам да попитам дали се поддържа това становище, че цялата сграда, включително и апартаментите на ищцата са собственост на ответната страна?
Адв. П.: Отговорих на въпросите на съда в началото на съдебното заседание, и именно: казах, че оспорвам исковата молба и поддържам отговора.
Адв. Д.: Правя изявление, че оспорвам това твърдение, че цялата сграда и процесния магазин не са собственост на ищцата, като в тази връзка съм представил доказателство за заведено дело срещу друг съсобственик, първоначално погрешно заведено срещу Т.Д.Т., впоследствие страната е заменена със С.Д. при абсолютно идентична обстановка, каквато са изложили ответната страна. Съдът с влязло в сила решение на Върховен съд е приел, че волята на страните по договор от 1994 г. е била К. П. – баба на ищцата и И.П. – неин баща да прехвърлят идеални части от съсобственото си дворно място, а не цялото. По същия начин стои въпроса и с останалите праводатели Т.М. и Р.М., от които през няколко сделки С.Д. е закупила своя собствен имот, представляващ Магазин №1.
С влязло в сила решение на Върховен съд, съдът е приел, че още изначално волята на страните е била едноличния търговец Л. Д. да построи процесната сграда, като всеки от съсобствениците получи уговорените апартаменти с предварителни договори и с учредено право на строеж.
По отношение на твърдението, че владението на наследодателя на ищцата се е превърнало в държание на процесната сграда, отричаме това твърдение.
Адв. П.: Моля, колегата да повтори изречението.
Адв. Д.: По отношение на иска по чл. 79 от ЗС и направеното изявление, че владението на наследодателя на ищцата се е превърнало в държание, казах, че оспорвам това твърдение.
Адв. П.: Аз такова твърдение не съм правил. Владението не е превърнато в държание.
Не е имало владение въобще.
Адв. Д.: С представените доказателства доказваме, че още към ноември месец 1996 г., т.е. преди издаването на разрешение за ползване на процесната сграда, което е от 13.12.1996 г., изначално волята, желанието на наследодателя на И. е било да придобие и да владее процесния имот. Представили сме с доказателствата, които преди малко представих по опис и Приложение № 1 за недвижим имот, подадено от едноличния търговец, което е от 2005 г.
В него същият изрично е отбелязал, че не е единствен собственик на процесната сграда.
Тази данъчна декларация е част от доказателствата, които са послужили и са аргументирали 2 решението на Върховен съд да отхвърли предявения от Л. Д. иск срещу С.Д., която е доказала именно волята на своите праводатели, че същите след учредено валидно право на строеж са придобили процесния имот. Налице са редица други дела между ответниците и други страни, които са собственици в процесния имот и които също са загубени от тях.
По отношение на твърдението, с което се опитва да се аргументира държание, а не владение, че Л. Д. е разрешил да се отвори допълнителна врата отзад на магазина, с изход към двора, който е обща част, представяме доказателство, а именно Разрешение за строеж от 24.03.1999 г., видно от което се разрешава на И.П. да направи отвор на вътрешната фасада на жилищната сграда. Това разрешение директно влиза в противоречие с изявлението на ответниците, че едва ли не по тяхно снизхождение и тяхна воля същите са го разрешили.
Срещу това разрешение за строеж е подадена жалба от Л. Д., която е отхвърлена със заповед от 15.07.2008 г. на РДНСК, като недопустима, тъй като направеното изменение – отвор, врата на вътрешната фасада е законосъобразно след влязъл в сила административен акт.
Следва реакция от страна на Л. Д., който обжалва пред съда този отказ, като отново Върховният административен съд потвърждава и узаконява действията на И.П..
По отношение на твърдението, че за обезпечаване на производството по НОХД № 6266 е допусната обезпечителна мярка чрез налагане на възбрана върху редица имоти на Л.
Д. и твърдението, че бащата на И. не е реагирал срещу това действие, от което черпят аргументи, че по силата на публичността на вписването същият не е реагирал, което означавало, че е държател, представихме с доказателствата и определение на Варненския районен съд, видно от което по причина, че е наложена възбрана върху апартаменти 3 и 4, които са били и са собственост на И. – бащата на И., възбраната върху тези два апартамента е отменена.
Следва изрично да се посочи и че в обезпечителната мярка е наложена възбрана не върху процесния магазин, а върху 200 кв. м. от земята, което по никакъв начин не може да се противопостави да се черпят аргументи досежно владение или държание на процесният имот.
Представяме и редица договори за наем, първият от които е от 30.11.1996 г. или 13 дни преди издаване на разрешение за ползване на сградата. Видно от тях е че И.П. още преди административното разрешаване ползване на сградата е сключил договори за наем, които продължават и към днешна дата с редица наематели. В тези договори за наем ясно е посочено, че същият няма право да ги отчуждава, обременява и т.н., което категорично демонстрира воля, знание за своене и вещни права върху имота.
Адв. П.: Сега мога да взема становище само по отношение на исковата молба по гр. д.
№13278/2013 г. Там страна е Т.Д.Т.. Това съотношение с лица, които са извън кръга на настоящия процес, с отговора на исковата молба съм представил съдебни решения, които както съм посочил са влезли в законна сила и отнасят отношенията между нас ответниците и ищцата. Отношения и спорове, в които сме участвали и развили се извън лицето на ищцата са преюдициални за настоящото производство.
По отношение на договорите и останалите доказателства, които представи колегата, не мога да взема сега становище. Независимо от това, че ги погледнах набързо, не е сериозно от моя страна да взема и набързо отношение по тях. Моля да ми предоставите срок за запознаване с днес представените от колегата доказателства.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към предмета на процесуалния спор
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата молба и уточняващите молби копия на писмени документи, както следва: адвокатско Пълномощно; Удостоверение за данъчна оценка изх. № 5305015357/11.07.2025 г.;
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 125, том 4, рег. № 6331, нот. дело № 674/01.07.2024 г.; Схема № 15-1005617/18.06.2025 г. на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура; Удостоверение за наследници изх. № 35504/22.04.2024 г.; Схема № 15-131679/31.03.2015 г. на самостоятелен обект в сграда;
Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание чл. 56 ЗТСУ и разрешение за строеж № 79, том 16, дело 11240/23.07.1997 г.; Нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 169, том 5, рег. № 13779, дело № 1059/17.12.2002 г.; Заявление за учредяване право на строеж на основание чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ № 23/19.01.1995 г.; Молба вх. № 05-11431-03.10.2024 г. до изпълнителния директор на СГКК към АГКК – гр. Варна; Уведомление изх. № 24-32388/28.10.2024 г. по описа на АГКК гр. Варна; писмо № 54-03-7884#1/02.09.2025 г. от ТД на НАП – Варна; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 164, том LXII, дело № 16914/21.10.1997 г.; документ за подадени декларации за недвижими имоти вх. № 03-04/09.02.1998 г. -2бр.; документ за подадени декларации за недвижими имоти вх. № 74-14-3710/18.02.1999 г.; Декларация по чл.
14, чл. 27 и § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДТ, Приложение 2-12л.; удостоверение от Община Варна за подадена декларация по чл. 14, с вх. № 5305022180/21.06.2024 г.; Данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти парт. № 5911221068002/2023 г.-6л.;
Удостоверение за данъчна оценка изх. № 5305005508/27.03.2015 г.; Удостоверение за данъчна оценка изх. № 5305007960/08.05.2015 г.; Приходна квитанция № 462383/13.09.2011 г.; Приходна квитанция № 302600/21.05.2013 г.; Приходна квитанция № 583686/15.12.2011 г.;
Приходна квитанция № 5305351966/26.09.2016 г.; Приходна квитанция № 128513/10.05.2010 г.; Приходна квитанция № 77784/01.04.2010 г.; Приходна квитанция № 212361/23.10.2009 г.;
Приходна квитанция № 3398/19.01.2009 г.; Приходна квитанция № 1822/10.01.2009 г.;
Приходна квитанция № 201444/10.10.2008 г.; Приходна квитанция № 110761/23.12.2004 г.;