Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 946 от 22.12.2022, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 890/2022
Вид
Решение № 946
Подписан
22.12.2022
В сила
18.01.2023
Състав
ЕВА ДИМИТРОВА ПЕЛОВА ТРИФОНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 946/22.12.2022г. гр.

Пазарджик, 22 декември 2022 година

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,

ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание от 12 декември 2022 год., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА

ПЕЛОВА

При секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 890/2022год., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /, вр. чл. 405а от Кодекса на труда /КТ/.

Образувано е жалба на „К. и Сие“ ООД – гр. Панагюрище, чрез пълномощника адв. К., срещу Постановление изх. № 22078535/08.09.2022г., издадено от гл. инспектор при Д“ИТ“ – гр. Пазарджик, с което на основание чл.405а, ал. 2 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение с Г.П. Н..

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона – чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК, както и за недоказаност наличието на трудово правоотношение между дружеството-жалбоподател и Г.Н.. Подробни съображения са изложени в представени писмени бележки.

Ответникът – гл. инспектор при Д“ИТ“ – гр. Пазарджик оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли. Допълнителни доводи навежда в депозирано писмено становище.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища от ответника и заинтересованата страна основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

За периода от 17 до

31.08.2022г. била извършена проверка на

„К. и Сие“ – гр. Панагюрище, за спазване на трудовото законодателство, по повод постъпил сигнал за настъпил инцидент на 17.08.2022г. по трасето на изграждащия се газопровод край гр. Панагюрище, при който е пострадало лицето Г.П. Н., за което по-късно е настъпил летален изход в лечебно заведение. При извършване на проверката, въз основа на представените писмени и усти обяснения било установено, че на 17.08.2022г. сутринта, Б.

К. – съсобственик, механик горскостопански машини и зам.управител на дружеството - жалбоподател, съгласно Заповед № 334а/31.03.2021г. казал на С. К., че “ трябва да провери трасето може ли да се работи“. С. К. забира своя „колега и приятел Г.Н.да огледат трасето дали може да се работи“. Според контролните органи двамата се качили на осигурения им в базата фирмен камион МАН с ДК № РА8644КН и отишли на трасето. Около 11-11,10 часа видели , че край трасето имало полегнало върху другите дървета – борове едно дърво, което било наклонено към гората с върха. „Искахме да го издърпаме, за да не пречи на трасето.

Закачихме го за камиона да го издърпаме успоредно на трасето. Г.стоеше отстрани на дървото до дънера. При дърпането на дървото то повлече и това, на което се беше закачило. Второто дърво обръща посоката на падане и падат и двете дървета. В този момент погледнах на огледалото и видях, че Г.тича успоредно с камиона. Аз спрях, но дърветата паднаха върху него, по-малкото, което беше с върховете на бора върху него.“. С. К. отива да окаже първа помощ, но вижда, че Г.Н.е в съзнание, с травма на главата, крака, и се обажда на Бърза помощ. Пристига линейка и пострадалият е откаран в болницата в гр. Панагюрище, откъдето по-късно съобщават, че е починал. Въз основа на дадените в процеса устни и писмени обяснения, във връзка с настъпилия инцидент и направената справка в информационната система на ИА „ГИТ“ ответника приел, че дружеството-жалбоподател в качеството си на работодател по смисъла на пар.1 от ДР на КТ, не е уредил отношенията си с Г.Н.при предоставянето на работна сила, като трудови правоотношения, като не е сключил писмен трудов договор с лицето, в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и издал оспореното Постановление от 08.09.2022 г., с което на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Г.П. Н.и „К. и Сие“ ООД.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан К. Д., който сочи, че работи в „К. и Сие“ ООД от около две години, познавал пострадалия като съсед, който често идвал в помещенията, ползвани от фирмата, за да види познатите си, но преди да настъпи инцидента не работил в нея. Пострадалият често посещавал производствения цех, като преди случилото се не ходел регулярно, тъй като се грижел за болната си съпруга. Св. Д. посочва, че бил изпратен на мястото на инцидента от своя ръководител – Б. К., като при пристигането си заедно с извиканата линейка видял, че Г.Н.е пострадал при дърветата.

В показанията си, дадени пред съда св. З. посочва, че работел в „К. и Сие“ ООД от около четири години, на длъжността автомонтьор, със сключен трудов договор. Разбрал за настъпилата злополука на следващия ден. В деня на инцидента бил на работа, не видял пострадалия в района на базата, който познавал бегло, като живущ в квартала.

Виждал Г.Н.да идва в производствената база, за да си говори с работещите, но не е бил работник в дружеството-жалбоподател, не го е виждал да изпълнява конкретна дейност.

При дадените в хода на съдебното следствие показания, св. К. посочва, че е пенсионер, преди това е работел като шофьор в ДАП. В „К. и Сие“ ООД работел на граждански договор, като няколко пъти превозвал дърва. Уикенда преди инцидента валял дъжд, и когато отишъл в понеделник на работа в

„К. и Сие“ ООД казал, че трябва да отиде на място, за да провери как стоят нещата. Запалил камиона и в този момент видял

Г.Н., с когото се познавали отдавна. Пострадалият го попитал къде отива, на което свидетеля отговорил, че трябва да провери един обект дали ще може да се работи. Г.Н.казал на св. К., че ще го придружи, за да се разходи. Когато двамата стигнали до обекта видели, че на пътя имало полегнало пенпендикулярно дърво, на камиона имало въже и решили да го закачат и преместят от пътя. За тази цел св. К. закачил с въжето дънера на дървото, казал на пострадалия да се отдръпне встрани и се качил в камиона. Започнал да дърпа дървото, като след около 10-15 м. видял, че Г.Н.тича успоредно с камиона. В този момент върхът на дървото се насочил към камиона, като успоредно с него имало закачено по-късо дърво, което паднало върху пострадалия, вследствие на което същият паднал на земята Св. К. спрял управляваното от него моторно-превозно средство, отишъл до Г.Н., като видял, че има рана на лицето, ръката му била отстрани, пъшкал. Св. К. се притеснил много, но успял да се обади на Бърза помощ. Впоследствие издърпал линейката до пострадалия, който бил откаран в болнично заведение. Тъй като Г.Н.работел преди в ДАП заедно със св. К., последния го наричал „колега“. В деня на инцидента св. К. видял пострадалия за първи път в базата на търговското дружество, като впоследствие разбрал, че последният е идвал често, за да види приятелите си.

Г.Н.не фигурира в отчетните форми за явяването /неявяването на работа за м. май, м. юни, м.юли и м. август 2022г., в щатната ведомост, в разчетно-платежните ведомости, както и в книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа, подържани от „К. и Сие“ООД. По делото не налице сключени трудови или граждански договори между пострадалия и дружеството-жалбоподател. Г.Н.не е вписан в регистъра на уведомленията за трудови договори в информационния масив ва ИА“ГИТ“.

При така установените факти, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена лице с процесуална легитимация, срещу неБ.приятен за него административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 21, ал. 1 и 4 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“ при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощията, установени в Кодекса на труда, като при установяване на нарушение на законодателството инспекторът издава постановление по чл. 405а КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Оспореното постановление е издадено от инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Пазарджик, който притежава качеството на контролен орган на инспекцията по труда, следователно постановлението е издадено от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Спазени са установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 59, ал.2 и ал.3 от АПК, доколкото в КТ няма други специални изисквания.

Изложени са фактическите и правни основания за издаването му. Мотиви се съдържат както в самото решение, така и в приложените писмени доказателства към административната преписка. Предвид изложеното, настоящия състав намира, че при постановяване на процесното постановление, ответният орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната му.

Последното е издадено след извършване на проверка на място в деня на злополуката – 17.08.2022г., когато е прието, че починалото лице Г.Н.няма сключен трудов договор с „К. и Сие“ ООД – гр. Панагюрище.

Съгласно чл. 405а, ал. 1 КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда, като в тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства, а в постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Нормата на чл.405а, ал.2 от КТ регламентира, че постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2, като съобразно ал. 5 на работодателя не се дава предписание по ал. 4 в случай на смърт на работника или служителя.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява, че лицето Г.Н.е изпълнявало трудови функции с определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма с работодателя му, в нарушение на чл. 1, ал. 2, вр. чл. 61, ал. 1 от КТ.

В случая контролният орган е констатирал описаното само и единствено от проверката на място и по документи, но липсват други доказателства за наличието на трудово правоотношение между страните. Не се установи в хода на производството, че Г.Н.е имал поС.на заетост на посочения обект, че е бил всеки ден на работа по смисъла на чл. 136, ал. 1 от КТ, както и че е бил обвързан с конкретно работно време. Не се установиха по никакъв начин видът и начинът на изплащане на уговореното възнаграждение.

Събраните доказателства не установяват възлагане на работа от страна на жалбоподателя спрямо починалия. Не се установи наличие на уговорено престиране на работна сила, предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на функциите и задълженията за определяем от работодателя период от време, на определено работно място, със средства, собственост на оспорващия, при реално получавано месечно възнаграждение с поС.ен размер, както и време за работа и почивка, както и извършване на работата по указания и под контрола на работодателя.