Определение № 39400 от 03.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39400 гр. София, 03.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110158375 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.118 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на П. Л. Н.

ЕГН ********** чрез процесуален представител адв. И., срещу ЕОС ..... ООД, с която са предявени отрицателни установителни искове по чл. 439 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи суми в размер на 4 700.81 лв., представляващи главница и 548.23 лв. лихви, като поръчител по договор за кредит сключен с ОББ АД от ........... чието вземане е прехвърлено на ответника, предмет на изп.д. № ........., с рег. № 795 от КЧСИ, с район на действие ОС Благоевград.

Съдът намира, че в случая спорът между страните е възникнал по отношение на договор за кредит, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.113 от ГПК в актуалната й редакция след измененията със ЗИДГПК (Изм.-ДВ, бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., бр. 100 от 2019 г.) във вр. с пар.13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Според цитираната норма компетентен да разгледа спора е съдът, в чийто район е настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В случая, видно от служебно изготвена справка в НБД „Население“, настоящият адрес, а и постоянният адрес на ищеца са в гр.

Разлог. За пълнота на изложението следва да се има предвид и Опр. № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр.д. № 1101/2017 г., ІV Г.О., Г.К., с което качеството „потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП е признато и при искове на деликтно основание, в случаите, когато лицето е трето ползващо се лице по застрахователен договор, при водене на преговори, прехвърляне на 1 вземане по потребителска сделка, при искове за нищожност на сделка. В настоящия случай са налице и двете хипотези – ищците имат качеството на потребител, като вземането по договора за кредит е прехвърлено на друго лице.

Според чл. 119, ал.3 ГПК възражение за местна неподсъдност на делото по чл. 113 ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, т.е след влизане в сила на ЗИДГПК (изм. ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), съдът следи служебно и за спазването на правилата за местна подсъдност на спора по отношение на искове на и срещу потребители.

Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото на компетентния съд.

По изложените мотиви, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено и същото следва да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд – Разлог, поради което и на основание чл. 118, ал.2 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 58375 по описа на съда за 2023 г. на СРС, 90-ти състав, пред Софийски районен съд и на основание чл.118, ал.2 от ГПК ИЗПРАЩА същото на Районен съд - Разлог по подсъдност.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Районен съд - Разлог.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2