Определение № 1708 от 05.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1708 гр. Варна, 04.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.а

Членове:

Красимир Т. Василев

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело № 20233100500640 по описа за 2023 година

С решението си РС-Провадия № 12/13.01.2023г по гр.д.№ 484/2022г ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.София бул.******* № 2 ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Ю. ЕГН ********** с адрес с.Цонево ул.„*************" № 11, сумата от 6500лв, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.4 предл.3 вр.чл.129 ал.1 НК и чл.325 ал.2, предл.2-ро вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК по ДП № 2122/2010г по описа на РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г на PC Провадия, по ВНОХД № 992/2013г на ОС-Варна, по НОХД № 580/2013г на PC-Провадия, по ВНОХД № 203/2017г на ОС-Варна, за което е оправдан с присъда № 23/ 21.03.2013г по НОХД № 513/2011г на PC-Провадия, отменена с Решение № 305/28.10.2013г по ВНОХД № 992/2013г на ОС-Варна, оправдан с присъда № 1/11.01.2016г по НОХД № 580/2013г на РС-Провадия, потвърдена с Решение № 113/25.05.2017г по ВНОХД № 203/2017г ВОС, както и вследствие изпълнение на наказание „Пробация" за срок от една година за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.2 НК, чието наказателно преследване е погасено по давност по чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 НК, на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете пред ПрРС-19.05.2022г до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 6500лв до претендирания размер от 10 000лв, като 1 неоснователен.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на М.

С. Ю. сумата 1980,69лв,представляваща обезщетение за забава върху главницата от 6500лв, считано от 19.05.2019г до датата на завеждане на ИМ19.05.2022г, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1980,69лв до претендирания размер от 3047,47лв като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска на М. С. Ю. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 4000лв, представляващи обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие изпълнение на наказание „Пробация за срок от една година за деяние, чието наказателно преследване е погасено по давност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете пред ПрРС 19.05.2022г до окончателното изплащане, на осн.чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ, като неоснователен

ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение върху сумата от 4000лв в размер на 1218,99лв, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД като неоснователни.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на М.

С. Ю. сумата от 1870лв - обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на възнаграждения за адвокат за защита в наказателните производства по НОХД № 513/2011г на PC Провадия, по ВНОХД № 992/2013г на ОС-Варна, по НОХД № 580/2013г на PC-Провадия, по ВНОХД № 203/2017г на ОС-Варна, на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете - 19.05.2022г до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1870лв до претендирания размер от 3740лв като неоснователен.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на М.

С. Ю. сумата 569,84лв - обезщетение за забава върху главницата от 1870лв, считано от 19.05.2019г до датата на завеждане на ИМ - 19.05.2022г, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 569,84лв до претендирания размер от 1139,75лв като неоснователен.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на М. С. Ю. сумата от 1950,58лв - сторени по делото съдебно2 деловодни разноски и възнаграждение за адвокат, съразмерно с уважената част от исковете, на осн.чл.10 ал.3 ЗОДОВ и чл.78 ал.1 ГПК.

Срещу така постановеното решение са подадени жалби и от двете страни.

С въззивна жалба вх.№ 502/26.02.2023г ищецът М. С. Ю., чрез адв.А.К., обжалва решението в неговите отхвърлителни части досежно претенциите му за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адв.възнаграждения за представителството на ищеца пред досъдебните и съдебни органи, свързани с воденето на наказателното производство.

За да уважи частично претенциите му РС е мотивирал решението си с обстоятелството, че ищецът бил признат за невинен не изцяло, а само по част от повдигнатите му обвинения. Счита решението в тази му част за неправилно и необосновано. Така избраният подход от РС намира за формален и не отчитал спецификата на предоставяната правна помощ от адвоката в качеството му на защитник на обвинено и подсъдимо лице в наказателния процес.

Претендираната като обезщетение за имуществени вреди сума не представлявала едно адвокатско възнаграждение, а сбор от хонорари, заплащани в различно време - в досъдебната и съдебната фаза на процеса и чието основание за заплащане било различно. Заплатеното възнаграждение по всеки един от 15-те договора е съобразено с минималните размери за съответният вид правна помощ, визирани в разпоредбите на чл.12, чл.13 и чл.14 от Наредба № 1/2004г на ВАС, действали към съответния период. Като предмет на всеки един от договорите е било посочено, че оказваната правна защита и съдействие е по обвинението за най-тежко наказуемото престъпление, това по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 вр.чл.129 ал.1 НК. предвиждащо наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години и съобразно него е определен размерът на възнаграждението.

По посоченото обвинение ишецът бил признат за невиновен и оправдан.

В предмета на договорите не била включена защита по обвинението по чл.325 ал.2 НК, което не означавало, че защитникът му не бил предоставял правна защита по него. Напротив, от материалите намиращи се в приобщеното наказателно производство се установявало противното.

3

Защитникът бил участвал дейно в двете фази на наказателния процес, осъществявал активно процесуалните си правомощия, предоставени му от наказателно-процесуалния закон, в съответствие със задълженията му, произтичащи от чл.40 ал.2 от ЗАдв и дължимата грижа по чл.11 ал.4 от Етичния кодекс на адвоката.

Видно от материалите по наказателното дело било, че защитникът бил присъствал на всички открити съдебни заседания пред първоинстанционната и въззивната инстанции; участвал в провежданите съдебни следствия и при извършването на редица процесуално-следствени действия; представял доказателства и искал събирането на такива, както на досъдебното. Така и в съдебното производство правил искания, бележки и възражения, обжалвал еднократно първоинстанционната присъда; пледирал за прекратяване на досъдебното производство и оправдаването от решаващите съдилища.

Ето защо счита, че решението за присъждане на половината от разноските за заплатен адв.хонорар за необосновано. От така избрания аритметичен способ не ставало ясно защо искът бил отхвърлен наполовина, след като защитата на ищеца била осъществявана срещу три обвинения: за причиняване на телесни повреди на две и повече лица - две средни и една лека телесни повреди по хулигански подбуди - чл.131 ал.1 т.4 пр.3 т.12 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.130 ал.2 НК и за квалифицирано хулиганство в съучастие - чл.325 ал.2 вр.чл.20 ал.2 от НК.

Ако се следвал избраният математически модел, то би следвало искът да бъде отхвърлен за 1/3 от претендираната сума, тъй като ищецът бил признат за виновен и осъден само по едно от обвиненията и то най-лекото това по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.S30 ал.2 от НК.

Оставало неясно как се процедирало с възнаграждението, платено за защита в досъдебното производство, тъй като на този етап въпросът с виновността на обвиненото лице не се решавала.

На сл.място РС е приел, че за деянието, за което ищецът е бил признат за виновен и осъден, била изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване в хода на наказателното производство, когато то все още не било приключило. Установил, че въпреки това, Прокуратурата привела в изпълнение наложеното с присъдата наказание и то било изтърпяно от ищеца.

4

Тези фактически обстоятелства са мотивирали съда да увеличи с още 2500лв определеното на 4000лв обезщетение за неимуществени вреди. Затова счита за вътрешно противоречиви изводите на РС, че следвало да се намали наполовина обезщетението за имуществени вреди поради факта на осъждането на ищеца за деяние, чието наказателно преследване, обаче, е било недопустимо поради изтичането на абсолютната погасителна давност. Тази вътрешна противоречивост, изводима от несъобразяването с правилата на формалната логика е довела до необоснованост на решението в тази му част.

Поради изложеното моли за отмяната на решението в обжалваната част, с която частично е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл.2 ал 1 т.3 ЗОДОВ, съединеният с него иск за обезщетение за забавено изпълнение с правно осн.чл.86 ал 1 ЗЗД и за постановяване на друго за уважаване изцяло исковите претенции така, както са предявени.

Въззивна жалба е подадена и от ПРОКУРАТУРАТА на РБ с вх.№ 652/2.02.2023г срещу решението на РС в неговите осъдителни части за присъждане обезщетения за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди, като счита същото за необосновано и неправилно в тези части, като възразява срещу определения размер като прекомерно висок.

РС не бил обсъдил в мотивите си в достатъчна степен защо приема, че воденото срещу ищеца М. С. наказателно производство било довело до притеснения, неудобства и несигурност, след като от материалите по делото било видно, че на ищеца не била наложена най-тежката мярка за неотклонение, а „подписка", т.е. възможно най-леката. Поради това не може да се обоснове някаква драстична и драматична промяна в ежедневния му ритъм на живот. Обичайното му ежедневие не е било нарушавано.

Освен това, по делото ищецът е бил с две обвинения за извършени от него две деяния, за едно от които е бил оправдан, а за другото е бил осъден.

Не става ясно от кое точно обвинение е търпял вреди-неимуществени и имуществени. За да направи извода си РС е взел предвид единствено свидетелските показания на жената, с която ищецът живее на съпружески начала и която очевидно е заинтересована от изхода на делото.

От приложените по делото материали било видно, че ищецът е бил осъждан два пъти преди това.

5

РС не е направил никакъв извод за претърпени вреди над обичайните такива и е присъдил обезщетение значително по-голямо от обичайните размери в аналогични случаи.

Поради изложеното моли за отмяната на решението в посочените части, като бъде постановено друго за отхвърляне на предявените искове изцяло.

В условията на евентуалност, моли за намаляване размера на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди като завишени и несъответстващи на принципа на справедливостта.

Срещу подадената жалба в срок е депозиран писмен отговор от ищеца М. С. Ю. със становище за неоснователност на същата и за оставянето й без уважение.

Намира въведените с жалбата оплаквания за несъстоятелни. РС е обсъдил всички относими към спора доказателства, които подкрепят извода на съда за причинените на ищеца неимуществени вреди, тяхната специфика в конкретния случай, обем, продължителност и интензитет на понасяне и връзката им с незаконните действия на Прокуратурата.

С нормата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е установена специална гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, която възниква при предвидените в закона кумулативно изискуеми предпоставки: повдигане па обвинение на лице за извършване на престъпление и оправдаване по повдигнатото обвинение.

Тази отговорност е следствие от задължението на Прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Неизпълнението на това задължение, независимо по какви причини, е основание за възникване на гаранционната отговорност по чл.2 ал.1 т.3 пр.1-во от ЗОДОВ.