Решение № 3044 от 21.05.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3044 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100502073 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на длъжника Д. К. В. срещу разпореждане от 10.01.2024 г., постановено по изпълнително дело № 20209230400185 по описа на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923, с което съдебният изпълнител е отказал да преустанови изпълнението по отношение на идеални части на апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, собственост на длъжника Д. К. В..

Жалбоподателят счита отказа на ЧСИ за незаконосъобразен, тъй като възбранената ¼ идеална част на Д. В. била единственото й недвижимо имущество, а със съпруга й Л. К. В. били в производство по развод и във фактическа раздяла от преди налагането на възбраната, поради което наличието на друго негово недвижимо имущество не водело до отпадане на несеквестируемостта по отношение на жилището на съпругата. Намира за неправилен довода на съдебния изпълнител за преценка на предпоставките за несеквестируемост към датата на налагане на възбраната, като счита, че меродавен е моментът на обявяване на публичната продан на имота. Поддържа, че другият имот на съпруга й е негоден за жилищни нужди и е съсобствен. Ето защо моли разпореждането на съдебния изпълнител да бъде отменено и да се постанови несеквестируемост на възбранената идеална част от описания имот, като се укаже на ЧСИ да не предприема последващи действия по изнасяне на това имущество на публична продан.

1

Ответникът по частната жалба „Д.С.Е.М.“ АД (взискател) не е подал отговор на частната жалба и не изразява становище по нея.

Солидарният длъжник по изпълнителното дело Л. К. В., чрез назначения особен представител адв. П., изразява становище за неоснователност на жалбата.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че обжалваното разпореждане е правилно, тъй като преценката за наличието на предпоставки за несеквестируемост се прави към момента на налагане на възбраната и последващи факти, които формално водят до отпадане на секвестируемостта, не представляват пречка за осребряване на имуществото.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя, данните по делото и събраните доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 436, ал. 1 ГПК) от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело № 20209230400185 по описа на ЧСИ Г.Н. е образувано въз основа на молба от 08.07.2020 г., подадена от „Юробанк България“ АД срещу Л. К. В. и Д. К. В. за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми по изпълнителен лист от 30.11.2018 г., издаден по гр.д. № 74432/2018 г. по описа на СРС, 81 състав, дължими солидарно от кредитополучателите по договор за потребителски кредит. Съдебният изпълнител е изготвил справки от Агенция по вписванията за собствените на длъжниците имоти и е наложил възбрана върху собствената на Д. К. В. ¼ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. София, ж.к. ******* *******, вписана на 29.09.2020 г., както и върху собствения на Л. К. В. недвижим имот, представляващ ½ идеална част от поземлен имот в гр. Панагюрище, ведно с целия втори етаж от масивна жилищна сграда, построена в същия имот, със застроена площ от 88 кв.м., находящи се в гр. Панагюрище, ул. „******* вписана на 21.11.2023 г.

На длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, ведно с препис от подлежащия на принудително изпълнение акт (заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК), но предвид невъзможността за връчването им на регистрираните адреси на лицата, на същите е назначен особен представител, на когото на 30.11.2023 г. е връчена поканата за доброволно изпълнение. ЧСИ е насочил изпълнението върху собствената на Д. К. В. идеална част от апартамент в гр.

София, като е насрочил опис на имота, който да бъде осъществен на 19.12.2023 г. от 9:00 ч., както и е разпоредил изготвяне на пазарна оценка на имота, за което е назначил вещо лице.

На посочената дата описът е извършен в присъствието на другия съсобственик на жилището К.Р.С., като с молба от 21.12.2023 г. длъжникът Д. К. В. е сезирала съдебния изпълнител с искане да преустанови действията по принудително изпълнение срещу тази вещ предвид 2 нейната несеквестируемост, а на 22.12.2023 г. по делото е депозирана и пазарната оценка на имота. С разпореждане от 22.12.2023 г. ЧСИ е отказал да преустанови изпълнителните действия по отношение на възбранения имот в гр. София, а на 03.01.2024 г. е връчил на длъжника изготвената пазарна оценка.

С нова молба от 09.01.2024 г. Д. К. В. отново е изложила доводи за несеквестируемост на собствения й дял от апартамента, като с обжалваното разпореждане от 10.01.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да преустанови изпълнението срещу тази вещ с доводи, че преценката дали имотът е несеквестируем се извършва към датата на налагане на възбраната.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, като на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта – този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2 /2013 г., ОСГТК, т. 1. Несеквестируемостта на непотребимите вещи представлява забрана за тяхното осребряване, но налагането на възбрана върху тях е допустимо, тъй като по този начин имуществото се задържа в патримониума на длъжника.

Налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава, като допустим е и описът на непотребими вещи, а забранено е тяхното осребряване в хода на принудителното изпълнение. Насочването на изпълнението се обжалва, когато длъжникът се позовава на несеквестируемост на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане, като съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отмяната на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др.

Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделно обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това, като в случая с несеквестируема непотребима вещ отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан.

Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо, и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана.

Преждевременната жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта (при промяна на обстоятелствата, например придобиване на ново жилище, въпросът може да бъде пререшен). В настоящия случай жалбата е преждевременно подадена, тъй като срокът за обжалване насочването на изпълнението срещу несеквестируемо имущество по правило започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на публичната продан на имота, каквато в случая все още не е насрочена, но предвид наложената възбрана върху апартамента и извършения опис, 3 несъмнено е, че принудителното изпълнение е насочено спрямо това конкретно имущество на длъжника Д. К. Р. и жалбата й е допустима.

Принудителното изпълнение се насочва към определено имущество с налагането на възбрана върху него, която се вписва в Агенция по вписванията. Чрез оповестяването на наложената обезпечителна мярка и получаването на поканата за доброволно изпълнение жалбоподателят е информиран, че съдебният изпълнител е предназначил този негов имуществен обект за осребряване. Към този момент се преценява дали недвижимият имот е несеквестируем, т.е. дали длъжникът или някой от членовете на семейството му, с които той живее, притежава друго жилище, което да отговаря на жилищните им нужди, съгласно правилата на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството, приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г. (ДВ, бр. 20 от 26 февруари 2008 г.).

Меродавен по отношение на преценката за несеквестируемост на имота е моментът на налагането на възбраната върху него. Аргументи в тази връзка следват както от разпоредбите относно действието на запора и възбраната, така и от общите принципи за законосъобразност, добросъвестност и забрана за злоупотреба с процесуални права. Така законосъобразността на принудителните действия се преценява към момента на извършването им, като действия на разпореждане от длъжника след насочване на изпълнението към определено имущество са непротивопоставими на взискателите след налагането на възбрана/запор върху имущественото право, а други негови действия, насочени към промяна на обстоятелствата относно секвестируемостта, са в противоречие с добросъвестността (в този смисъл – Решение № 125/04.11.2015 г. по гр. д. № 5502/2013 г., ІІ г. о на ВКС).

В разглеждания случай длъжникът В. се позовава на несеквестиуемост по чл. 444, т. 7 ГПК на собствената й ¼ идеална част от процесния апартамент в гр. София, върху който е насочено изпълнението. Съгласно посочената разпоредба, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живеят заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищната нужда на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредбата на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността.

От доказателствата по делото се установява, че към датата на налагане на възбраната с вписването й в Агенция по вписванията на 29.09.2020 г. Д. К. В. не е притежавала друго недвижимо имущество, но съпругът й Л. К. В. (съдлъжник по изпълнителното дело) е бил собственик на имот в гр. Панагюрище – жилище (втори етаж от къща) и идеална част от поземления имот, върху който е построена сградата. По делото са налице данни, че от края на 2023 г. двамата съпрузи са в производство по развод, иницииран пред съда във Великобритания, където те понастоящем живеят, като считано от 15.01.2024 г., респ. от 05.02.2024 г. те са регистрирани на различни настоящ и постоянен адрес в България.

Изложеното представлява индиция, че към настоящия момент съпрузите са във фактическа раздяла, но предвид гореизложените мотиви, релевантен за преценката относно 4 несеквестируемостта на процесния апартамент в гр. София е денят на налагане на възбраната и дали към този момент съпрузите са живеели заедно, с оглед обстоятелството дали при съобразяване предпоставките на секвестируемостта следва да се вземат предвид и собствените на Л. В. недвижими имоти.

От събраните пред настоящата инстанция гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.Р.С., баща на жалбоподателката, се установява, че Д. и Л. В.и са живели заедно след сключването на брака им през 2007 г. до края на 2017 г., когато Л. заминал за Германия да работи. Към този момент двамата съпрузи имали изострени отношения, непрекъснато имали скандали и решили да се разделят окончателно. Свидетелят разказва, че Л. е останал в Германия до 2019 г., след което се върнал в България, но отседнал в жилището си в гр.