Решение № 394 от 26.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Велико Търново, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. ЗанчЕ. като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20224100500717 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №115/20.07.2022г., постановено по Гр. д.№360/2021г. по описа на РС –С., ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.92 ЗЗД, предявени от „Й.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление грС., район „М.“, ж.к.“М.“ 4, Б.П.С., ................, за приемане за установено по отношение на Е. С. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес грС., ул.“С.В.“ №.., вх..., ет..., ап..., че дължи на „Й.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, с ЕИК ......, сумата в размер на 370,67лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, от които: 62,46лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 08.10.2018г. за мобилен номер 359895064574; 122,91лв. - за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 08.10.2018г. за мобилен номер 359895724231; 185,30лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.09.2018г. за мобилен номер 359895836373, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №6/06.01.2021г. по ч.гр.д.

№8/2021г. по описа на РС –С., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото „Й.Б.“ ЕАД със седалище грС., чрез пълномощника му адв.В. Г. – САК, с която го обжалва изцяло с искане за отмяна. Развити са оплаквания, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и постановено в противоречие с приложимия материален закон, при нарушение на чл.297 ГПК, като незачитайки СПН на влязло в сила решение, първостепенният съд е постановил съдебен акт в противоречие със съдопроизводствените правила. Оспорва като неправилни решаващите мотиви на първостепенният съд, че доколкото ответникът не бил предизвестен за едностранното прекратяване на договора, не били осъществени предпоставките за плащане на неустойката.

Сочи се, че в случая не става въпрос за разваляне на писмен договор, а за прекратяване на същия, съгласно условията, при които страните са договорили сключеният договор да бъде 1 прекратен. Твърди се, че сключеният абонамент е прекратен едностранно от оператора съгласно договорната отговорност на абоната по т.11 от договора, при условията на чл.75 вр. чл.19б б.“в“ от ОУ, а именно по вина на абоната да не заплати дължими месечни плащания. Сочи се, че клаузите от ОУ не предвиждат особена форма, в която изявлението на кредитора за прекратяване на договора да бъде отправено към длъжника, поради което следвало да се приеме, че волеизявлението може да бъде и конклудентно – с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги. Оспорва като неправилен и извода на първостепенният съд, че неустоечната клауза в частта за мобилното устройство е нищожна. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло установителните искове. Претендира направените пред двете инстанции съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК за разноски пред въззивна инстанция, инкорпориран във въззивната жалба.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника Е. С. Т., чрез назначения й по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.Х. Т. – ВТАК.

В СЗ въззивникът, чрез пълномощника си адв.Г. – САК, с писмена молба от 17.01.2023г. поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложени съображения по съществото на спора с характер на писмена защита. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК, инкорпориран в молбата. Релевира евентуално възражение по чл.78 ал.5 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна Е. С. Т., чрез назначения й особен представител адв.Х. Т. – ВТАК, с писмено становище от 17.01.2023г. оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. първоинстанционното решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно по съображения по същество с характер на писмена защита.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение като краен резултат е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предмет на разглеждане пред РС –С. са били предявени от ищеца „Т.Б.“ ЕАД /понастоящем „Й.Б.“ ЕАД/, чрез пълномощника му адв.Г. – САК, против ответника Е. С. Т. по реда на чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.415 ал.4 ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове по чл.92 ал.1 ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на 370,67лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, от които:

62,46лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 08.10.2018г. за мобилен номер 359895064574;

122,91лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 08.10.2018г. за мобилен номер 359895724231;

185,30лв. за неустойка за предсрочно прекратяване договорен абонамент от дата 14.09.2018г. за мобилен номер 359895836373.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответницата, чрез назначения й по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.Х. Т. – ВТАК, е заел 2 становище за процесуална допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените установителни искове с искане да бъдат отхвърлени. С писмения отговор на ИМ е релевирал възражение, че предвидените в договорите клаузи за неустойка са нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, което обуславя неоснователност на предявените искове и отхвърлянето им на това основание.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, изяснена е правилно от първоинстанционният съд, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства. Въззивният съд изцяло възприема фактическите констатации на първостепенният съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК, без да ги възпроизвежда повторно.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

При така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Предявените по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове по чл.92 ал.1 ЗЗД за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги по три сключени между страните по делото договори за мобилни услуги, са процесуално допустими, доколкото са предявени в едномесечният преклузивен срок по чл.422 ал.1 ГПК, в хипотеза по чл.415 ал.1 т.2 ГПК, и е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.

Разгледани по същество се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Уважаването на предявените по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК искове по чл.92 ал.1 ЗЗД предполага установяване от ищеца в процеса, в чиято тежест е, съществуването на паричното му притезание, съгласно издадената заповед по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№8/2021г. по описа на РС –С. по основание и по размер.

В процесният случай безспорно по делото се установява, че между „Т.Б.“ ЕАД грС.

/понастоящем „Й.Б.“ ЕАД/, в качеството на доставчик на мобилни услуги, и ответницата в процеса Е. С. Т., в качеството й на потребител, са възникнали валидни облигационни правоотношения от сключени между тях три процесни договори за мобилни услуги, както следва: 1/Договор за мобилни услуги от 14.09.2018г. за преминаване от предплатена услуга за предпочетен номер 359895836373, при стандартен месечен абонамент от 24,99лв. на месец, и срок на договора от 24 месеца, считано от датата на сключването му, по силата на който ответницата е получила и мобилен апарат NOKIA, модел: Dual Blue Copper за цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план: 112,16лв., стандартна цена на устройството /в брой, без абонамент/:319,90лв., отстъпка от стандартната цена:207,74лв., като между страните е подписан и Договор за лизинг от 14.09.2018г.; 2/нов Договор за мобилни услуги от 08.10.2018г. за предпочетен номер:359895724231, при стандартен месечен абонамент:16,99лв. на месец, сключен за срок от 24 месеца, който срок изтича на 08.10.2020г., по който на ответницата е предоставен мобилен апарат HUAWEI, модел:

Telenor 4G MiFi , за цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план:19,99лв., стандартна цена на устройството /в брой, без абонамент/:149,99лв., отстъпка от стандартната цена:130,00лв. и 3/Договор за мобилни услуги от 08.10.2018г., преминаване от предплатена услуга, за предпочетен номер:359895064574,при стандартен месечен абонамент: 24,99лв. на месец, при срок на договора:12 месеца, изтичащ на 08.10.2019г. По делото не е спорен факта, че ищецът – оператор на мобилни услуги е изправна по трите процесни договора за мобилни услуги страна. И трите процесни договори за мобилни услуги са сключени при Общи условия на Т.Б. ЕАД, като в деня на сключването им ответницата – потребител писмено е декларирала, че е получила екземпляр от ОУ и е съгласна с тях, поради което ОУ на ищеца са станали задължителни за ответницата на основание чл.298 ал.1 т.1 ТЗ. И в трите процесни договори за мобилни услуги е идентична клаузата на чл.11 от същите, според която, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, 3 посочен в договора по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а/неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и б/ в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора. Съгласно т.19б б.“в“ от приложимите в облигационните отношения на страните ОУ на Т.Б. ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги, на която се позовава ищеца, Теленор има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези ОУ. Според т.71 от раздел XIII от ОУ на ищеца, потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от Общите условия. Съгласно раздел XIV, т.75 от приложимите ОУ на Т.Б. ЕАД, на която се позовава ищеца, при неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.19б и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. На дата 25.05.2019г. ищецът е издал фактура №7289204457 с получател ответницата в процеса Е. С. Т., с която й е начислил исковата сума в общ размер от 370,67лв. – неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги.