Решение № 501 от 09.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Пазарджик, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Д.а Б. като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220105347 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба на Й. С. К. ЕГН ********** с постоянен адрес : с. М., със съдебен адрес : гр. П. чрез адв. Д. М. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, район „Средец"', ж.к. „Мотописта", бул. „България № 49. мл. 53 Е, вх. В представлявано винаги от двама от управителите С.Н.Н. , Ц.Г.С. и Я.К.Ч.. В исковата молба се твърди, че: При подписването на договор за потребителски кредит № 400023677216 с „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в нарушение на императивни изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, ищцата следва да заплати крайната цена на финансов продукт, която е определена в противоречие на закона , на добрите нрави и неравноправно, което обуславя нищожността на кредитната сделка.

Съгласно договора на Й. С. К. бил отпуснат заем в размер на 4000 лв. за срок от 36 месеца при ГПР 49,03 % и ГЛП 41% при което общо дължимата сума се равнявала на 6895,80 лв. с допълнителни услуги „ фаст „ за сумата от 1800,00 лв. и флекси за сумата от 3360,00 лв.

Поддържа се , че договорът се явява нищожен като сключен при неспазване на нормите на чл. 10 и чл.11, , както и на чл. 19 ал.4 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК. Твърди се освен това , че клаузите на раздел ІV „ Параметри „ от договора накърняват добрите нрави и се явяват неравноправни на основание чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и са нищожни. На плоскостта на конкретния случай, накърняването на принципа на добрите нрави в търговския оборот по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Излагат се подробни доводи в тази посока и се аргументират правни излови, поради което се моли съда 1 да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено , че Договор за потребителски кредит № 40023677216 е нищожен на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК , във връзка с чл. 10 , чл.11 и чл. 19 ал.4 ЗПК и в условията на евентуалност , да приеме , че клаузите на раздел ІV „ Параметри „ от същия договор , които предвиждат заплащането на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги са нищожни на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД и поради това , че са сключени при неспазване нормите на чл.

10а, чл.11, чл.19 ал.4 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК, както и чл. 143 ал.1 ЗЗП. Сочат се доказателства и се претендират разноски, както и възнаграждение на адвокат по реда на чл.

38 ал.2 ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК175074752, в писмен отговор взема становище, че предявените искове са неоснователни, като не се оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, но се поддържа, че ответникът е спазил всички законови изисквания и поради това договорът отговаря както на императивните разпоредби на ЗЗД , така и на нормите на ЗПК и ЗЗП. Излагат се подробни доводи, че договорните клаузи са действителни , тъй като не противоречат и на добрите нрави. Моли се за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Претендира се заплащане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и в тази връзка се сочи съдебна практика, включително и на СЕС.

В съдебно заседание, страните чрез подадени писмени молби от процесуалните си представители поддържат своите искания и възражения.

По делото не е спорно , че ответникът е финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства /както е в конкретния случай/,което определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК.

Установено е по делото,че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит , като съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

От доказателствата по делото се установява, че страните са сключили Договор за потребителски кредит/ДПК/ № 40023677216 по смисъла на чл. 9 ал. 1 от ЗПК, „Профи кредит стандарт". Договорът за потребителски кредит/ДПК/ е сключен при следните 2 параметри:

Размер на кредита 4000,00 лв. ;

Срок на кредита - 36 месеца ;

Размер на вноската по кредита – 191,58 лв. ;

ГПР- 49,03 %; ГЛП- 41 % ; лихвен процент на ден - 0, 11%;

Общо дължима сума - 6895,80 лв.;

С договора ищеца е избрал и пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси".

Параметрите на пакета за допълнителни услуги са следните :

Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги -1800,00 лв. за допълнителната услуга „Фаст „ и 3360,00 лв. за допълнителната услуга „Флекси „.

Месечна вноска по закупения пакет от допълнителни услуги – 143,33 лв. ;

Общо дължима сума за двата пакета от допълнителни услуги – 5160,00 лв.

Общо задължение по ДПК и пакета от допълнителни услуги – 12055,80 лв.

Обща месечна погасителна вноска по ДПК и по пакета от допълнителни услуги – 334,91 лв.

Към ДПК са приложени „Общи условия„ на кредитора.Към договора е приложен и анекс и погасителен план, подписан на 20.08.2024. Според погасителния план задължението по кредита следва да се изплати на 36 равни погасителни вноски, като първата вноска е на 25.09.2024 г. , а последната вноска на 25.02.2027 г.

При тези безспорни между страните обстоятелства, които се установяват и от събраните по делото доказателства, съдът от правна страна приема следното.

От съдържанието на процесния ДПК и приложенията към него ( Общи условия на кредитора ) съдът прави извода ,че ДПК отговаря на общите условия за действителност на такъв вид договор. Договорът е сключен в писмена форма ,клаузите на договора са написани граматически по ясен и разбираем за потребителя начин , шрифта на договора е по -голям от 12, договорът е сключен в два екземпляра - по един за всяка страна . Подписан е от страните.

Договорът за потребителски кредит , не отговаря обаче на специалните изисквания на ЗПК за действителността на договора.

В текста на чл. 19 ал. 1 от ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието ГПР.

Посочено е ,че ГПР представлява общите разходи на потребителя по ДПК ,настоящи и бъдещи ( лихви, други преки или косвени разходи комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.В текста на чл. 19 ал. 2 от ЗПК е посочено ,че ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение №1, а в текста на чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК е посочено ,че ГПР не може да бъде по-висок от 5пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора , надвишаващи определения размер се считат за нищожни. В текста на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК е посочено ,че ДПК трябва да 3 съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено ,че видът размера и действието ,за което се събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора .

От посочените правни норми може да се направи общия извод,че не е достатъчно в ДПК да бъде посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и размер ,от които се формира ГПР ,така както те са описани в текста на чл.

19 ал. 1 от ЗПК и Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в ДПК трябва да е посочена и общата стойност на разходите , която е дължима от потребителя представляваща ГПР.

При положение ,че в процесния ДПК , ГПР е посочен само общо , като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,без да бъдат посочени отделните разходи по вид и размер и без да се посочи общата стойност на разходите , които потребителя ще дължи в края на срока на договора ,не може да се приеме ,че са спазени изискванията на закона.

В случая годишния процент на разходите формално не надхвърля 5-пъти размера на законната лихва за забава( при допустима норма 50% , ГПР е определен на 49,03%) ,но само това не е достатъчно ,за да се приеме,че уговорката не противоречи на закона. При липсата на необходимата и изискуема от нормите конкретика относно начина и параметрите на формирания ГПК в процесния договор, следва да се приеме ,че уговорката относно ГПР е недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона, поради което ДПК на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, чл. 19 ал. 1 от ЗПК и чл.

19 ал. 4 от ЗПК е нищожен.

В исковата молба са изложени доводи за нищожност и на клаузата за ГЛП.

Горепосоченото за ГПР важи и за ГЛП. В текста на чл.11 ал. 1 т. 9 от ЗПК е посочено ,че в ДПК трябва да се посочи лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, както и условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В ДПР лихвения процент е посочен общо на годишна база ,като процентна величина. Посочен е и лихвения процент на ден. Това обаче не достатъчно ,за да се приеме ,че уговорката за лихвения процент съответства на закона. В ДПК не е посочен текущия (месечния ) лихвен процент, с който ще се олихвява кредита . Не са посочени условията за прилагането на лихвения процент по кредита , което означава да се посочат показателите , по които се формира ГЛП ,като основен лихвен процент, който кредитора прилага в случая и съответните надбавки над него. Не са посочени също така условията и процедурите за промяната на лихвения процент по кредита. С оглед изложеното следва да се приеме ,че уговорката относно лихвения процент по кредита е недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона, поради което ДПК на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т.9 от ЗПК и чл.

10а ал. 4 от ЗПК договорът е нищожен.

4

По въпроса за нищожност на договора поради нищожност на разпоредбите за предоставяне на пакети от допълнителни услуги.

ДПК в частта за предоставяне на пакети от допълнителни услуги е нищожен на няколко отделни правни основания .

- На основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД , поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК . В текста на чл. 10а ал. 2 от ЗПК е посочено ,че кредитора не може да иска заплащането на такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояване и управление на кредита. Допълнителните услуги, които са посочени в договора представляват действия по усвояване и управление на кредита.В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено ,че видът ,размера и действието ,за което се събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора . Тази правна норма ,приведена към клаузите на договора означава ,че в договора трябва ясно и точно да е посочено възнаграждението за всяка една допълнителна услуга. Възнаграждението за услугите е посочено общо в договора и за двата вида услуги.

- Споразумението за допълнителни услуги е нищожно на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави.Съдебната практика на ВКС ( виж Р. № 452/ 25.