Решение № 571 от 27.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Перник, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Явор П. Джамалов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20261720103401 по описа за 2026 година

Производството е по иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД .

По изложените в исковата молба обстоятелства и съображения, ищеца С. З. И. с ЕГН ********** и с адрес: област П., ул.„К." № *, е поискал да бъде осъдена Община Перник, ЕИК 000386751, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, да му заплати парично обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 1000 евро, представляващо частичен иск от претенцията му за обезвреда в размер на 5000 / пет хиляди/ евро, заедно с лихва върху претендираното частично обезщетение от датата на увреждането 13.01.2026 г. до 30.03.2026 г. в размер на 29.15 евро, ведно със законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на депозирането на исковата молба 31.03.2026 до окончателното погасяване на задължението, като се присъдят сторените деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, като последното следва да бъде определено съгласно правилата на чл. 38 от Закон за адвокатурата.

Община Перник, чрез процесуалния си представител оспорва исковете по основание и размер, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излагат се доводи, че деликта е настъпил в следствие виновно поведение на ищеца, който не е почистил леда пред дома си, съобразно действащата нормативна уредба издадена от общ.Перник.

Съдът като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намери следното:

Не се спори по делото а и видно от показанията на разпитаните по делото свидетели 1

П. И. Й. и Б. П. Л., на които съдът дава вяра се установява, че на 13.01.2026 г. около 09:00 часа, са чакали С. И., пред дома му, тъй като имали уговорка да пият кафе. При излизане от дома си, ищеца се е подхлъзнал и паднал на заледена тротоарната площ пред дома му на адрес гр. П., улица "К." № *. Ищецът се е изправил се наложило се е да се върне в своя дом, за да се преоблече, тъй като дрехите му са били напоени с кална вода. Докато се е преобличал е усетил болка в опашната област, която е игнорирал към онзи момент.

Впоследствие болката от падането се е усилвала все повече. Станала е след известно време нетърпима. Тогава ищецът решил да отиде в спешно отделение . Там било установено, че има счупване на опашната кост и възстановяването от травмата ще бъде в период от 40 до 60 дни.

Свидетелите заявяват, че към момента на травмирането ищецът изпитвал силни болки , които продължили и впоследствие до възстановяването му , което продължило около 2 месеца. По делото не се събраха конкретни доказателства за твърденията на ищцовата страна, че освен характерните за посочените травми болки и страдания, ищеца изпитал силен психологически и емоционален дискомфорт, породен от влошеното му здравословно състояние. Това, че е налице физическата невъзможност да извършва обичайните си задължения предизвикало у него пристъпи на тревожност, натрапчиви мисли, неувереност и страх от трайни последици за здравето и качеството му на живот. Тези емоционални и психологически реакции допълнително влошили качеството му на живот, като довели до временно изключване от социалния живот и най-вече до влошаване на отношенията с близките си.

Видно от приложената по делото съдебно медицинска експертиза на вещото лице др К. С., което съдът възприема, се установява, че от приложените документи по делото, на 13.01.2026г., при падане, ищеца получава счупване на опашната кост. Възможно е установеното увреждане, да бъде получено по описания в Исковата молба начин.

Обичайното лечение, при такъв вид увреждания е криотерапия, непосредствено след инцидента и покой и обезболяване за 15- 20 дни. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреди е около 2-3 месеца. По делото няма данни за начина на протичане на възстановителния процес при ищеца. При прегледа, извършен на 29.06.2026г., ищеца съобщил, че болките били много силни първите 25 дни. Купил си специална възглавница за сядане, но нямало голям ефект. И сега при някои движения чувства болка в опашната област.

Непосредствено след инцидента, болката е била с по висок интензитет, за период от около 3 седмици, след което е със затихващ характер. По делото няма данни затова, какво лечение е проведено при ищеца и каква е била неговата продължителност. При прегледа, извършен на 29.06.2026г., ищеца съобщил, че е взимал обезболяващи медикаменти и му изписали и мехлем за мазане. Седял на специална възглавница. След 3- тата седмица, болките започнали да намаляват.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание § 7, 2 ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация с влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините следните държавни имоти – общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. От изложеното следва, че улицата и прилежащия тротоар на която е станала злполуката е общинска собственост, който факт е и безспорен в отношенията между страните по делото въпрос. Както бе посочено в случая се претендира заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от присъщи качества на една вещ, а за вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта, поради което отговорността на нейния собственик намира своето основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД – за виновно бездействие за отстраняване на повреди и възстановяване на типичното състояние на вещта. В качеството на собственик на вещта Община Перник е длъжна да поддържа в изправно състояние процесната улица и тротоара към нея. Понятието изправно състояние означава, че улицата и тротоара към нея следва да се поддържат в състояние годно за обикновеното си предназначение, а именно – безопасното движение на пешеходци, включително и при зимни условия. Ирелевантно за предявения първоначален иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е дали Община Перник ще изпълнява задължението си като собственик да поддържа нормалното състояние на вещта чрез свои служители или работници, или чрез лице, на което изрично е възложено поддържането на уличното платно и пешеходния участък, тъй като отговорността на възложителя е с гаранционно – обезпечителна функция.

Предвид ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че ответникът не е изпълнил законовото си задължение да поддържа на улицата в безопасно за придвижване на пешеходци състояние. Предвид обстоятелството, че ответникът като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от него лица, същият отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за снегопочистване и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, поради което е породена деликтната отговорност на възложителя – Община Перник за обезщетяване на причинените на ищеца вреди. Бездействието на натоварените от ответника лица по аргумент на чл. 45

, ал.2 ЗЗД се презюмира да е виновно. Така обоснованият правен извод за осъществен фактически състав, придаващ на Община Перник качеството лице, отговарящо на деликтно основание за причинените на ищеца вреди, не би се променил, ако са налице различни хипотези на възлагане на определената работа – на пряк изпълнител, с възложено му задължение за зимно поддържане на улицата или с предоставяне на компетентност на съответно длъжностно лице, като договорен или законов представител на юридическото лице ответник да сключи договор за поддържането на процесната вещ.

Причинно – следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено нормативно задължение от страна на Община Перник и претърпените от ищеца вреди, се установява от приетото и неоспорено заключение по допуснатата съдебно – медицинска 3 експертиза и, показанията на цитираните по –горе свидетели.

По повод направеното възражение от ответната страна, че ищеца е виновен за настъпилата злополука и общината не следва да носи отговорност съдът, съобразно практиката на съдилищата, намира следното : Както бе посочено, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбщС вр. § 7, т. 4 ПЗР на ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост, и общината е длъжна да ги управлява и поддържа в интерес на населението и с грижата на добър стопанин (чл. 140 Конституцията на РБ и чл. 11, ал. 1 ЗОбщС), вкл. с дейности по изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т. ч. почистване от отпадъци, също и от сняг и лед, и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и пътни превозни средства по смисъла на тези понятия, дадени в § 6, т. 14 от ДР на Закона за движение по пътищата . Предвид легалните дефиниции на "път" по § 1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата и по § 6, т. 1 от ДР на Закона за движение по пътищата- приравняващ и улиците на път, легалната дефиниция на "тротоар" по § 6, т. 6 от Закона за движение по пътищата, и на "платно за движение" и "граници на платното за движение" по § 6, т. 3 и т. 4 от ДР на Закона за движение по пътищата , се налага извод, че тротоарът и платното за движение са части от пътя. Общината изпълнява задълженията си за поддържане на пътищата-общинска собственост и на чистотата на територията на съответната община чрез свои служители или чрез трети лица, като на вторите може да възлага тази дейност по силата на чл. 8 от Закона за нормативните актове с наредба – такива са специализирани предприятия, работещи по договор с общината, също и собствениците или ползвателите на имоти на територията на общината, но за причинените на трети лица вреди от техни противоправни действия или бездействия от неизпълнение на възложените им задължения, отговорността е на общината като обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, в която насока е и трайната съдебна практика. В хипотезата, обаче, когато собственикът или ползвателят на имот на територията на общината не изпълни възложеното му с наредба на общинския съвет да поддържа чистотата около имота си, и от това неизпълнение са причинени вреди на този собственик или ползвател, а не на трето лице, то това негово поведение следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т. е. дали поведението на това задължено по наредбата лице, има отношение към настъпване на собственото му увреждане, когато възражение за съпричиняване на вредата е направено от общината в съдебен процес.

По силата на чл. 8 от Закона за нормативните актове, вр. чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците Община Перник е възложила с чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредба №1, на собствениците, ползвателите, и лицата, които фактически владеят или държат недвижими имоти или части от тях, да почистват тротоарите пред и около сградите на имотите от сняг и лед, а така също и ледените висулки от сградите . По делото е установено от съвкупната преценка на събраните доказателства, че ищцата на 13.01.2026 г. сутринта около 9-9: 30 ч. се е подхлъзнала на заледен тротоар пред къщата, в която живее, като е установено, че тротоара е били непочистени от сняг и лед вследствие на 4 снеговалеж. Съдебната практика по правилното приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е трайно и еднообразна: обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в тази хипотеза от значение е наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вината на последния. Затова и не всяко формално нарушаване на предписани правила за движение на пешеходеца или други вменени му задължения, вкл. и тези за почистване на тротоара пред дома му от сняг и лед, дори и да е виновно, е основание за приемане съпричиняване на вредата, водещо до намаляване на дължимото му се обезщетение за обезвреда, а само това, при което вредоносният резултат е следствие от действията или бездействията на последния, с които той обективно е създал предпоставки за неговото настъпване, като го е улеснил и/ или се е поставил в неоправдано завишен и основателно очакван риск. Кога това поведение на пострадалия -действие или бездействие е рисково и дали е допринесло за конкретното увреждане, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. В настоящия случай е установено, че тротоара пред дома на ищеца е бил непочистен от сняг и лед - каквото признание на неизгодни факти е направил същия с исковата молба, и за наличието на сняг и лед и пред дома на ищеца свидетелстват и посочените по-горе свидетели, като задължението за почистване на снега от тротоара пред дома на ищеца е негово по силата на чл. 25, ал. 1, т.