Решение № 7595 от 24.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7595 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110145999 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против В. В. И..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 54, находящ се в гр. *****.

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 485, 63 евро (949, 80 лв.), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 86, 37 евро (168, 93 лв.), представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2023 г. – 17.05.2025 г.; сумата 20, 85 евро (40, 77 лв.), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 4, 94 евро (9, 66 лв.), представляваща мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2022 г. – 17.05.2025 г.,

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 1 ответника В. В. И., с който изразява становище, че е сключил с ищеца споразумение за процесните вземания с падеж на последната вноска – 16.04.2026 г.

С молба от 27.10.2025 г. ищецът сочи, че действително на 16.10.2025 г. е било сключено споразумение, по което е била заплатена сумата 387, 93 лв. на 16.10.2025 г.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че през исковия период ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума.

Безспорно е между страните, че за исковия период е извършвана услугата дялово разпределение на цена, възлизаща на исковата сума.

Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума.

Безспорно е между страните, че на 16.10.2025 г. страните са сключили споразумение, в изпълнение на което авансовата вноска в размер на 387, 93 лв. е била платена. Споразумението е представено по делото, като от същото е видно, че е уговорено заплащането на 7 бр. вноски, последната от които с падеж – 16.04.2026 г.

В първото по делото ОСЗ ищецът прави признание относно факта на плащане на сума в общ размер на 355, 20 евро (694, 71 лв.).

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, 2 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая е безспорно между страните, че през исковия период ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

3

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършено от „Нелбо“ АД.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Безспорно е между страните, че: процесният имот е топлоснабден; за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; за исковия период е извършвана услугата дялово разпределение на цена, възлизаща на исковата сума; налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума.

Видно от представеното по делото споразумение от 16.10.2025 г., което ищецът е сключил с ответника за пълния размер на задължението по настоящото производство, горното съставлява извънсъдебно признание за съществуването на процесните задължения, като с него е заявено съгласие от ищеца-кредитор да получи на части – разсрочено във времето, плащане на дължимите суми за цената на доставената ТЕ за посочения в документа период и за натрупаната върху тази цена мораторна лихва. Това съгласие на кредитора за разсрочване на дълга има за правна последица дължимостта на посочената сума на части /чрез разсрочено плащане/ и на нов договорен падеж. Към момента на приключване на съдебното дирене пред СРС е настъпил падежът на последната вноска – 16.04.2026 г.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът признава плащането на сума в общ размер на 355, 20 евро (694, 71 лв.). При отнасяне на сумата по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД се налага извод за непогасен остатък в размер на сумата 242, 58 евро (474, 45 лв.), представляваща стойност на доставена топлина енергия. По отношение на нея не се твърди и установява плащане от страна на ответника, който носи тежестта да установи погасяване на задълженията си.

За пълнота следва да се има предвид, че платената сума се отнася по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД за погасяване на задълженията по начина, по който те са предмет на настоящия спор, предвид че видно от споразумението, във всяка вноска се включват главница, лихва и разноски, общият сбор на които се разделя на вноски.

По тази причина искът следва да се уважи за сумата 242, 58 евро (474, 4

45 лв.), представляваща неизплатен остатък от стойността на доставената топлина енергия.

В останалата им част исковете следва да се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

С оглед изхода на спора – частична основателност на иска за главница, ведно с отхвърляне на исковете в останалата им част поради плащане в хода на процеса, право на разноски има ищецът. В негова полза следва да се присъди сумата

Ищецът е направил разноски в размер на сумата 50 лв. държавна такса.

От страна на ищеца се претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на сумата 50 лв. При това положение ищецът има вземане за разноски в общ размер на сумата 100 лв. (51, 13 евро), която следва да се понесе от ответника.

Ответникът няма право на разноски по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. В. И., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата 242, 58 евро (474, 45 лв.), представляваща неизплатен остатък от стойност на топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. за топлоснабден имот: апартамент № ********, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 11.09.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 242, 58 евро (474, 45 лв.) до 485, 63 евро (949, 80 лв.), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г.; иска за сумата 86, 37 евро (168, 93 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. – 17.05.2025 г.; иска за сумата 20, 85 евро (40, 77 лв.), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г.; иска за сумата 4, 94 евро (9, 66 лв.), представляваща мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за периода 16.07.2022 г. – 17.05.2025 г. – КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА В. В. И., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 51, 13 евро разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на 5 страната на ищеца – „Нелбо“ АД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.