Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 100 от 06.10.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Наказателно дело от общ характер 1628/2025
Вид
Присъда № 100
Подписан
06.10.2025
В сила
22.10.2025
Състав
Красимир Маринов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 318 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл. 247б · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 252 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 272, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.370 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 370, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 371 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 372, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 373 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 373, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към присъда № 100 от 06.10.2025 г. по НОХД № 1628/2025 г. по описа на РС – Плевен. Изготвени на дата 30.10.2025 година Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия Ил.Т.М., с ЕГН:

********** от гр.*******, обл. Плевен, ул. „Г.Т.“ № **, ап. ** за това, че на 13.02.2025 година, в град Плевен, противозаконно си служил с официален документ свидетелство за управление на моторно превозно средство № **********, издадено на друго лице — Л.В.П. от град Плевен, с цел да заблуди длъжностно лице - В.Ог.В., изпълняваща длъжността „крупие“ в игрална зала „********“, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление .

Престъпление по чл. 318 от НК.

Районна прокуратура - Плевен, редовно призована, се представлява от наблюдаващия делото прокурор Ел.Ян..

Подсъдимият Ил.Т.М., редовно призован, се явява лично и със служебен защитник адв. В.Ил. от АК - гр. Плевен.

Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Съдът извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.

Съдът прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.

Защитникът на подсъдимия Ил.Т.М. - адв. В.Ил. от АК - Плевен изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че желае делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

На основание чл. 252 от НПК, моли съда, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК, веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.

Подсъдимият Ил.Т.М., изразява съгласие с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал.

1 от НПК, съставът на съда приема следното:

1 .Делото е подсъдно на съда.

1

2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3. Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

4. С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

5. Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

6. Взетата мярка за процесуална принуда по отношение на подсъдимия, не следва да бъде изменяна, тъй като не са налице основания за това.

7. Не се налага събирането на нови доказателства.

8. С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване, нито да се призовават свидетелите посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.

Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по т. 3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд - Плевен в седемдневен срок, считано от днес.

Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.

Втората - по искане на подсъдимия.

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез неговия защитник е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди 2 предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.

Подсъдимият Ил.Т.М. признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия Ил.Т.М. правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия Ил.Т.М., дали признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Отговорът на подсъдимия Ил.Т.М.:

„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти.“ При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимият Ил.Т.М. направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.

371, т. 2 от НПК.

След даване ход на съдебното следствие и докладване на заключителната част на обвинителния акт, съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желае ли да даде обяснения по обвинението.

Отговорът на подсъдимия Ил.Т.М. бе следния:

„Разбирам обвинението за какво е, признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.” Съдът на основание чл. 283 от НПК, прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство - пр. преписка № 1468/2025 г. по описа на РП Плевен/ ЗМ № 142/2025 г. по описа на ОДМВР - Плевен, които имат характер 3 и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.

Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.

При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведените правни квалификации по отношение на подсъдимия.

Излага съображения, че в случая на подсъдимия следва да се наложи наказание за извършено престъпление по чл. 318 от НК – Глоба в размер на 300 лв.

Защитникът на подсъдимия Ил.Т.М. - адв. В.Ил. от АК - гр. Плевен, при проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание от страна на подзащитния му Ил.Т.М. на всички факти по обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание. Счита, че алтернативно предложеното от представителя на държавното обвинение наказание „Глоба“ в конкретния случай е приложимо, като по този начин счита, че ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди в същия, а именно:

Подсъдимият Ил.Т.М. бил редовен посетител на игрална зала „********“, находяща се в ж.к.“**********“, комплекс „Т.“ в град Плевен.

По време на инкриминирания период му била наложена забрана, предвидена в Закона за хазарта да участва в хазартни игри и да посещава местата на тяхното организиране, като му била ограничена възможността да посещава и посочената игрална зала. Предвид това, подсъдимият М. решил да посети игралната зала като си послужи с официален документ, издаден на друго лице за удостоверяване на самоличността си.

В изпълнение на намисленото по неустановен в настоящото производство начин се снабдил с официален документ Свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ №**********, издадено на Л.В.П. от град Плевен.

На 13.02.2025 година, вечерта, подсъдимият Ил.Т.М. посетил игрална 4 зала „********“, находяща се в гр. Плевен, ж.к. „**********“, комплекс „Т.“.

Бил с поставена качулка на главата. По това време на работа била свидетелката В.Ог.В., към онзи момент заемаща длъжността „крупие“. Част от вменените с длъжностната характеристика задължения били да осъществява контрол на достъпа на клиентите и да недопуска лицата, присъствието на които е забранено от Закона за хазарта да влизат в обекта.

В посочената игрална зала имало задължителна практика всеки клиент да представи документ за самоличност, необходим за проверка относно необходими изисквания /навършени 18 години/, съответно наложени ограничения по Закона за хазарта. Проверката се извършвала посредством приложение достьпващо до водения от Националната агенция за приходите регистър.

За да си осигури достъпът до игралната зала подсъдимият Ил.Т.М. представил пред длъжностното лице В.Ог.В., официалния документ- СУМПС №**********, издаден на името на Л.В.П. от град Плевен, с цел да я заблуди относно самоличността си. Свидетелката В. проверила въпросното лице /с данни от представеното СУМПС/, което отговаряло на изискванията, било с навършени 18 години и нямало наложени забрани за участие в хазартни игри.

Чертите на лицето в снимката от документа, обаче, както и поставената на главата му качулка породили съмнение у В. относно идентичността на двете лицата. При извършване на проверката помолила за съдействие колежката си, свидетелката Ив.Пл. Ив., също на длъжност „крупие“. Помолили обвиняемия да посочи своето ЕГН, при което той не успял да го каже. Свидетелката Ив. установила контакт със свидетеля Л.В.П., на чието име било издадено процесното СУМПС, от когото разбрала, че същото му било откраднато.

Подсъдимият Ил.Т.М. бил съпроводен от персонала да напусне територията на игралната зала.

По същото време в игралната зала се намирала и свидетелката Корнелия Бориславова Бориславова. същата възприела действията на служителите по време на проверката на подсъдимия Ил.Т.М. и разбрала за възникналия проблем. Посочила, че познава подсъдимия Ил.Т.М. и потвърдила, че това е бил той.