Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10185 от 05.08.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1970/2026
Вид
Определение № 10185
Подписан
05.08.2026
Състав
Станислав Мирославов Ангелов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10185 гр. Варна, 05.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20263110101970 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по постъпила молба с вх. № 56950/15.07.2026г. подадена от адв. П. Н., в качеството му на процесуален представител на ищеца, с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските. Молителят не е съгласен с мотивите на съда, с които е прието, че справедливото адвокатско възнаграждение в полза на адв. П. Н. за процесуално представителство и защита на Ю. К. П. следва да се определи в размер на 125 евро. Моли за присъждането на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 205 евро.

От насрещната страна е постъпил отговор, с който се изразява становище за неоснователност на молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, поради което същата е допустима.

По основателността на молбата:

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. С решението съдът е приел, че възнаграждението по чл. 38 от ЗАдв. се определя по размер от съда, такъв не се сочи от адвоката предварително, а и да го е сторил, не обвързва съда. Няма как да бъде посочен като разход в списъка по чл. 80 ГПК, а и този списък е за разноските, които страната е реално направила и които тя претендира по чл.

78 ГПК. Адвокатът не представя подобен списък, когато има вземане по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е невъзможно да бъде разгледано, когато адвокатът е представлявал страната безплатно. Единствено съдът е компетентен да определи размерът на адвокатското възнаграждение. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, малкият материален интерес по спора, провеждането само на едно съдебно заседание, съдът е счел, че възнаграждението на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено в размер на 125 евро.

Определеното от съда възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца се явява справедливо и обосновано и съответства на положения от него труд.

Изложените от съда мотиви в решението, касаещи разноските остават непромени и към настоящият момент, поради което молбата за изменение на решението в частта за 1 разноските следва да бъде оставена без уважение.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 56950/15.07.2026г. подадена от адв. П. Н., в качеството му на процесуален представител на ищеца, с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Варна в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2