Решение № 607 от 25.10.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. Разград, 25.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД И. ТОДОРОВА, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20263330101394 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са установителен иск с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, вр. със ЗЗП и ЗПК и осъдителен иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, вр. със ЗЗП и ЗПК.

Депозирана е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК 175074752, представлявано от процесуалния му представител юрк. Г. К. срещу М. М. А. ЕГН:

**********, настоящ адрес с. Р.*******, общ. Разград, обл. Разград за заплащане на суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 40025417493 от 07.05.2024 г.

Ищецът цели да бъде признато за установено задължение на ответника в размер на 319,01 евро - неплатена чиста стойност на главница, дължима до вноска № 23 с падежна дата 15.04.2026г, ведно със законна лихва, считано от 10.05.2026 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с № 484 / 15.05.2026 г. по ЧГД 913/2026г. на РС-Разград.

Кумулативно е предявил и осъдителен иск за заплащане на главница в размер на 691,89 евро, ведно със законна лихва, считано от 10.05.2026 г., претендиран от вноска № 6 с падежна дата 15.11.2024 до вноска № 23 с падежна дата 15.04.2026г.; неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 722,32 евро, дължима от вноска № 6 с падежна дата 15.11.2024 до вноска № 23 с падежна дата 15.04.2026г.; неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 478,40 евро, дължима от вноска № 6 с падежна дата 15.11.2024 до вноска № 23 с падежна дата 15.04.2026г.; неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 934,20 евро, дължима от вноска № 6 с падежна дата 15.11.2024 до вноска № 23 с падежна дата 15.04.2026г.; мораторна лихва за забава в размер на 399,15 евро за периода от 16.08.2024 г. до 10.05.2026 г.; такса в размер на 15,34 евро, дължими по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, за които суми с Разпореждане № 1859 / 15.05.2026 г. по ЧГД 913/2026г., РС-Разград е отказал да издаде Заповед за изпълнение.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

Сочи, че длъжникът не е изпълнявал задължението си за извършване на плащания съгласно изготвения погасителен план и е изпаднал в забава, поради което ищецът е инициирал заповедно производство, в рамките на което за част от вземанията е издадена Заповед за изпълнение, срещу която е депозирано възражение, а друга част са отхвърлени, което обуславя правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

1

Твърди, че между страните е сключен договор за кредит при следните параметри: сума по кредита: 1789.61 евро; срок на кредита: 30 месеца; размер на вноската: 96.29 евро; годишен процент на разходите (ГПР): 48.48 %; годишен лихвен процент: 41 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 2888.63 евро, като били поискани и закупени допълнителни услуги „Фаст“ с възнаграждение 805.20 евро и „Флекси“ с възнаграждение 1557.00 евро; разсрочени на вноска от 78.74 евро, с което общото задължение възлиза на 5250.83 евро; а размер на месечна вноска по договора: 175.03 евро. Сочи, че с част от главницата - 392.52 евро е рефинансирано друго задължение на кредитополучателя, а останалата част от сумата по договора в размер на 2732.29 лева /1397.00 евро/ е преведена чрез паричен превод по посочен в договора начин на дата 07.05.2024г., с което кредиторът изпълнил задължението си по договора. Твърди, че ответникът е извършил следните плащания по заема на дати: на 07.06.2024 г. са платени 175.03 евро, на 08.07.2024 г. са платени 175.03 евро, на 16.08.2024 г. са платени 178.35 евро, на 13.09.2024 г. са платени 173.22 евро и на 08.10.2024 г. са платени 178.34 евро, или общо 879.97 евро.

Сочи, че закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло по желанието на длъжника. Тези допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са използвани от длъжника и съдържат следните възможности: Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит.

Представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата ..Фаст“ е използвана от длъжника. Право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента за целия срок на ДПК. Тази процедура се осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2. от ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски“, като услугата „Флекси“ е използвана от длъжника.

Ищецът представя относими писмени доказателства.

Ответникът е получил препис от ИМ лично на 05.08.2026г. и в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор.

Във връзка с насроченото за 20.10.2026 г. съдебно заседание процесуалният представител на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД депозира молба с вх.№ 12145/01.10.2026г., с която моли делото да се гледа в отсъствие на представител, поради обективна невъзможност да присъства в деня на насрочената дата, поддържа изцяло исковата молба, счита същата за доказана по основание и размер и моли постановяване на неприсъствено решение.

С оглед личното явяване на ответника в насроченото с.з., съдът е установил, че не са налице основанията за постановяване на неприсъствено решение, като е отхвърлил искането с протоколно определение.

След анализ на представените по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 07.05.2024 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и М. М. А. е сключен Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40025417493 за предоставяне на заем в размер на 1789.61 евро със срок на погасяване 30 месеца при годишен процент на разходите (ГПР): 48.48 % и годишен лихвен процент 41 %, като е посочен лихвен процент на ден 0.11 %. Размерът на месечната вноска е 96,29 евро, а общо дължимата сума по кредита – 2888,63 евро.

Длъжникът по Договор за потребителски кредит № 40025417493 закупил и допълнителни услуги, а именно: услуга „Фаст“ - за получаване на приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи 805.20 евро и услуга „Флекси“ - за предоставяне право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента, което му е предоставено за целия срок на ДПК, за която дължи 1557.00 евро. Така общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на на 5250.83 евро, а общият размер на месечната вноска по договора е 175.03 евро, предварително определен в погасителния план.

Длъжникът е извършила пет плащания по кредита на дати 07.06.2024 г., 08.07.2024 г., 16.08.2024 г., 13.09.2024 г., 08.10.2024 г., или общо 879.97 евро.

Поради непогасяване на задължението в срок, кредиторът депозирал заявление за непогасените и падежирали вноски - от вноска № 6 с падежна дата 15.11.2024г. до вноска № 23 с падежна дата 15.04.2026, с което е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, като по ч. гр. д. № 913/2026 г. по описа на РС Разград, заповедният съд е издал заповед за изпълнение за сумата 319,01 евро, представляваща неплатена падежирала главница дължима до вноска № 23 с падежна дата 15.04.2026г., ведно със законната лихва за период от 11.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането. С Разпореждане №1859/15.05.2026г. е отказал издаване на останалите суми, претендирани и в настоящото 2 производство, поради вероятно наличие на неравноправни клаузи. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед и Съдът е указал на кредитора възможността в едномесечен срок да предяви установителен и/или осъдителен иск за вземането си и в срок ищецът е депозирал исковата си молба.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявения установителен иск за плащане на главница в размер на присъдения с издадената заповед за изпълнение, е допустим, тъй като срещу издадената заповед е депозирано възражение. В срок е подадена настоящата искова молба.

Предявените осъдителни искове са за плащане на главница в размер над присъдения с издадената заповед за изпълнение до претендирания със заявлението, договорно възнаграждение, възнаграждение за допълнителни услуги Фаст и Флекси, лихва за забава и законна лихва, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането. Предявените искове са допустими, тъй като за тези вземания е постановено разпореждане, с което заповедният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение. В срока по чл. 415 от ГПК е подадена настоящата искова молба, с която са предявени осъдителни искове за вземанията.

Безспорно между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор и ответника, като кредитополучател, е възникналото облигационно правоотношение, в резултат на сключения между тях Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40025417493 от 07.05.2024 г. по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата паричен заем в размер на 1789.61 евро, а тя се е задължила да го върне, съгласно погасителния план към договора на 30 месечни вноски. Ответницата е закупила и пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на уговорено възнаграждение за всяка от тях.

С оглед признанието на неизгоден за страната факт, обективирано в лично изявление пред съда на ответника в с.з., съдът намира, че ответникът е получил сумата, предоставена в заем – не оспорва и признава дължимостта й. Потвърждава и извършени 5 погасителни вноски.

За да установи дължимостта на претенциите, съдът следва да разгледа съответствието на процесния договор с императивните правни норми, регламентиращи защитата на потребителите, като икономически по-слаба страна.

Съдът намира, че по отношение на процесния договор за кредит са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Според чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В чл. 11 ал. 1, т. 1-27 от същия закон са посочени реквизитите, които следва да съдържа договора, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 712 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. За недействителността съдът следи служебно и в случай, че констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. При тази недействителност обаче, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.