Решение № 41 от 18.02.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. гр. Добрич, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Гражданско дело № 20243200100074 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№847/05.02.2024г., уточнена с молба вх.№1794/14.03.2024г. от П. Д. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С., бул. ***, с която срещу „Фердинанд Мозес 1821“ООД с ЕИК 175307060, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Триадица“, ж.к.“Гоце Делчев“, бул.“България“№53, вх.Б, ет.7, представлявано от управителя Й. А. М., и Националната агенция за приходите-София, ЕИК 1310631880221, гр.София, ул.“Аксаков“№21, представлявана от директора Е.

М. Н. са предявени обективно съединени положителни установителни искове, за установяване между страните, че П. Д. Т. е собственик на основание давностно владение на три недвижими имота, намиращи се в гр.К., общ.К., обл.Д., ул.***: 1.самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение –за делова и административна дейност, намиращ се на ет.1 в сграда №3 с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой нива на обекта-3, с прилежащи части-изба с площ 240кв.м., площ 640кв.м.; 2. сграда с идентификатор ***, с предназначение-административна делова сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой етажи-2, площ 69кв.м.; 3. сграда с идентификатор ***, с предназначение-хангар, депо, гараж, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой етажи-1, площ 30кв.м., които са предмет на принудително изпълнение по изп.д.№211014214/2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –София за събиране на вземане на Държавата за публични задължения на „Фердинанд Мозес 1821“ООД.

Изложените в исковата молба обстоятелства се свеждат до твърдения за 1 придобито от ищеца на основание давностно владение, упражнявано от 04.02.2008г., право на собственост върху описаните три имота, намиращи се в гр.К., общ.К., обл.Д., ул.***: 1.самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение –за делова и административна дейност, намиращ се на ет.1 в сграда №3 с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой нива на обекта-3, с прилежащи части-изба с площ 240кв.м., площ 640кв.м.; 2. сграда с идентификатор ***, с предназначение-административна делова сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой етажи-2, площ 69кв.м.; 3. сграда с идентификатор ***, с предназначение-хангар, депо, гараж, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Изложено е, че фактическата власт върху имотите ищецът придобил на основание предварителен договор за покупкопродажба сключен между него като купувач и продавача „КоймораБългария“ООД в деня на подписване на договора на 04.02.2008г. От тогава до 13.03.2020г.ги владял непрекъснато , явно и без противопоставяне от трети лица –сключвал договори за отдаването им под наем, манифестирал намерението си за своене пред наемателите, пред Община К. като плащал дължимите местни данъци и такси, пред доставчиците на електроенергия и ВиК услуги. След 13.03.2020г. не бил получавал наеми, не бил упражнявал фактическа власт по причина, че поради въведеното извънредно положение нямал възможност да пътува до гр.К. и поради влошено здравословно състояние в следствие на Ковид-инфекция, претърпяна през м.юни 2020г. с усложнения, заради които и до настоящия момент бил практически неподвижен и настаняван периодически за лечение в различни лечебни заведения. За установената фактическа власт от длъжника по изпълнителното дело- „Фердинанд Мозес 1821“ООД, ищецът узнал от справка в имотния регистър в началото на м.февруари 2024г. Установил, че на 26.06.2023г. е извършен опис, а преди това наложена възбрана от публичния изпълнител към ТД на НАП-София по изп.д.№211014214/2021г. С жалба вх.№С240022000-0095514 от 22.02.2024г. обжалвал пред директора на ТД на НАП-София действията на публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки с постановление №С210022-023-0001875/01.07..2021г., по продължаване действието на наложените обезпечителни мерки с постановление

№С220022-139-000808/11.04.2022г., по налагане на обезпечителни мерки с постановление от С220022-022-0043500/23.06.2022г. С решение №ПИ-71/07.03.2024г. на директора на ТД на НАП-София жалбата му била отхвърлена. Решението му било връчено на 11.03.2024г. На 21.02.2024г. на сайта на НАП било публикувано съобщение за продажба на трите имота чрез търг с тайно наддаване, който следвало да се проведе в периода 21.02..2024г.-21.03.2024г. Изпълнителното производство по отношение на трите имота не било приключило и за ищеца бил налице правен интерес да установи по отношение на страните по изпълнителното дело правото си на собственост, придобито на основание давностно владение, продължило 2 повече от десет години- от 04.02.2008г. до 13.03.2020г.

В писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът Националната агенция за приходите-София е изразил становище за недопустимост на исковете, тъй като не е изчерпан реда по чл.266 от ДОПК за обжалване на действията на публичния изпълнител, не е постановявано решение на директора на ТД на НАП-София по чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК, решението на което се позовал ищеца било постановено по реда на чл.197, ал.5 от ДОПК, а по отношение на сграда с идентификатор *** принудителното изпълнение било вече реализирано. Иска прекратяване на производството или отхвърляне на претенциите като неоснователни, по съображения, свеждащи се до липсата на осъществени действия от страна на ищеца, годни да породят последиците на придобивната давност. Конкретно оспорва достоверността на датата на предварителния договор и представителната власт на пълномощника на продавача. Нямало представени договори за отдаване на имотите под наем от ищеца. Според извършените от публичния изпълнител справки, считано от 21.01.2019г., когато „Фердинанд Мозес 1821“ООД закупило имотите от „Сердика Пропъртис“АДСИЦ, което дружество ги е придобило на 14.02.2008г. от „Коймора-България“ООД, то пък придобило собствеността на 19.11.2003г. от „Росексимбанк“АД/сегашно наименование „ДЗИ банк“АД/ именно дружеството длъжник се легитимирало като собственик и задължено лице пред Община К. . Индикации, че ищецът владеел имотите не били налице и към датата на описа 26.06.2023г. Достъп до имотите бил осигурен от управителя на дружеството-длъжник Й. М., което обстоятелство се установявало от съставения протокол за опис. Фактическият състав на придобивната давност не бил реализиран към датата 13.03.2020г. , ищецът не се бил позовал на изтекла придобивна давност към тази дата, а след нея сам твърдял да не е владял имотите.

Ответникът „Фердинанд Мозес 1821“ООД не е подал писмен отговор, не е изразил становище по спора и в хода на съдебното производство.

Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 269 и чл.239, ал.2 от ДОПК- положителни установителни искове за право на собственост на трето лице спрямо засегнатото от принудителното изпълнение имущество-три недвижими имота, по отношение на два от които- сграда с идентификатор

*** и сграда с идентификатор

***, процеса по осребряването им не е приключил, а по отношение на третия- сграда с идентификатор ***, публичната продан е приключила с издаването на постановление за възлагане изх.

№С240022-091-000337/02.04.2024/02.04.2024г..

Въпросът за допустимостта на исковете по чл. 269, ал.1 от ДОПК с предмет на защита правото на собственост на ищеца по отношение на обект с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** с оглед наличието на приключило административно производство по чл.266 от ДОПК е разрешен с определение №562/06.02.2025г. по ч.гр.д.№255/2025г.на 3

ВКС, І г.о., с което е отменено определение №676/12.11.2024г. по в.ч.гр.д.

№487/2024г.на АС-Варна и потвърденото с него определение №457/07.06.2024г. на ОС-Добрич, с което производството по настоящото дело е било прекратено.

Въпросът за допустимостта на иска по чл.239, ал.2 от ДОПК с предмет правото на собственост на ищеца по отношение на сграда с идентификатор *** е разрешен с определение №689/06.10.2025г. по в.ч.гр.д.

№538/2025г.на АС-Варна, с което е отменено определение №364/13.05.2025г. на ОС-Добрич по настоящото дело за прекратяване на производството по отношение на този иск.

Спорният между страните въпрос е има ли ищецът противопоставимо на публичния взискател и длъжника право на собственост по отношение на трите имота, възникнало на твърдяното от него основание, респ. дали ищецът е действителния собственик на трите имота, предмет на принудително изпълнение по реда на ДОПК като имущество на длъжника.

Правото на собственост принципно възниква с реализиране на фактическото и правното основание за придобиване, т.е. за уважаване на предявените искове е необходимо ищецът да докаже възникването на защитаваното право чрез установяване на фактите, които го пораждат.

Основанието на което ищецът претендира, че е придобил и притежава право на собственост върху трите недвижими имота, намиращи се в гр.К., общ.К., обл.Д., ул.***, е давностно владение с начало 04.02.2008г., когато му е предадена фактическата власт върху имотите от собственика им „КоймораБългария“ООД.

Между страните няма спор, че към датата 04.02.2008г. процесните имоти са били собственост на „Коймора-България“ООД. Според представени по делото доказателства дружеството ги е придобило по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 19.11.2003г. с нот.акт №***г.на нотариус с рег.

№*** с район на действие РС-Каварна, с продавач „Росексимбанк“АД. Няма спор, че описаните в акта имоти- пристройка от 189кв.м.,административна триетажна сграда с площ от 258кв.м, дървена барака от 115кв.м., гараж от 15кв.м., са идентични на процесните, предмет на принудително изпълнение по реда на ДОПК като имущество на длъжника.

Според представения предварителен договор,сключен в обикновена писмена форма на датата 04.02.2008г. между ищеца в качеството му на купувач и „Коймора-България“ООД в качеството му на продавач, чрез адв.Е.

Х. В., член на САК, действащ като негов пълномощник, дружествотособственик се е задължило да продаде на купувача пристройка от 189кв.м.,административна триетажна сграда с площ от 258кв.м, дървена барака от 115кв.м., гараж от 15кв.м., за носител на правото на собственост върху които се е легитимирало с договора за покупко-продажба от 19.11.2003г.

Дали сключването на предварителния договор е в представителната власт на адвоката-пълномощник, в който смисъл е оспорването на ответника НАП4 София, е въпрос от значение за вътрешните отношения между представляван и представител и между страните по него. Предварителният договор съдържа уговорки относно цената и начина и на плащане-280 000евро по фиксинг на БНБ в деня на плащанията, от които предплата/задатък/28 000евро платени в брой в деня на подписване на договора, остатъкът от 252 000евро платим в деня на изповядване на сделката. Уговорен е срок за сключване на окончателен договор „до 18.10.2010г.“ и пред нотариус с рег.№*** на НК, който срок, както и нотариуса, могат да бъдат променяни само с писмено споразумение между страните. По волята на страните, сключили предварителния договор, продавачът „се задължава в деня на подписването на договора да предаде имота на купувача във вида, състоянието, състава и пространството, описани подробно в приложение №1-приемо предавателен протокол, който след подписването му от страните, става неразделна част от договора“/раздел ІІІ, чл.3, ал.4 от договора/. Такъв приемо- предавателен протокол по делото не е представен. Не се твърди, не се и установява сключването на окончателен договор.

Установява се, че десет дни след датата на сключване на предварителния договор, а именно на датата 14.02.2008г. собственика-продавач по предварителния договор „Коймора-България“ООД, с договор, обективиран в нот.акт №***г. на нотариус с рег.№*** на НК, с район на действие РСКаварна, е продал имотите на „Сердика Пропъртис“АДСИЦ. Според съдържанието на този договор/т.2/върху имотите е вписана договорна ипотека, учредена на 05.12.2003г., вписана в СлВп с вх.рег.№4997/05.12.2003, акт №***г. в полза на „Юробанк И Еф Джи България“АД като правоприемник на „Росексимбанк“АД, и договор за наем от 01.04.2004г. вписан в СлВп с вх.рег.