Решение № 632 от 11.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V- 91

11.06.2020г.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро

Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на осми юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

2.Мл.с. Ваня Ванева при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №660 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №4007/25.02.2020г., подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, представлявана от главен комисар Н. Николов – директор, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, с която се обжалва Решение №173 от 14.01.2020г., постановено по гр.д.

№8648/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение районният съд e осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1309, ж. к. Илинден, ул. „Пиротска“ 171, представлявана от директора гл. комисар Николай Славев Николов да заплати на Т.М.С., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к.

„Меден рудник“, бл. 72, вх. Д, ет. 1, ап. 87, сумата 1263.97 лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 134 часа, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., на изпълняваната длъжност „инспектор ІV ст.“ в група „Оперативен център“ на сектор „ПГСД“, при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Бургас, към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР и сумата от 149.08 лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата/мораторна лихва/, за периода от 01.02.2017 г. до 01.10.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-10.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Осъдена е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1309, ж. к. Илинден, ул. „Пиротска“ 171, да заплати на Т.М.С., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. „Меден рудник“, бл. 72, вх. Д, ет. 1, ап.

87, направените по делото разноски, в размер на 500.00(петстотин) лева.

Осъдена е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1309, ж. к. Илинден, ул. „Пиротска“ 171, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото от 300.56 лева(триста лева и петдесет и шест стотинки), от които 200.00 лева-изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза и 100.56 лева-държавна такса за производството.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Сочи се, че приложението на общите правила по

ЗДСл (и съответно

КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.187, ал.9 от ЗМВР 2014г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.

Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Позовава се на съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли изцяло. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай, че същото надвишава минималните размери, определени в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения №1/2004г. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли се делото да се гледа в отсъствие на въззивника. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Т.М.С., чрез адвокат Николай Кокалов - САК, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В съдебно заседание за въззивника „Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението“ не се явява представител.

В съдебно заседание за въззиваемия Т.М.С. се явява адв. К., който оспорва въззивната жалба.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:

Районният съд е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.5, т.2, чл.188, ал.2 от ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от Т.М.С., чрез пълномощника адв. Кокалов - САК, срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 822 лв., представляваща дължимото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 137 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане; сумата от 121 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от първо число на всеки месец, следващ съответното тримесечие, през което е бил положен извънредния труд за всеки отделен отчетен период до датата на завеждане на исковата молба в съда. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

Твърди се в исковата молба, че през периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е работил в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас, при ГДПБЗН на длъжностите: инспектор ІV ст. в група „ОЦ“ на сектор „ПГСД“ към РДПБЗН – Бургас за периода 01.10.2016г. до 31.08.2017г. и от 01.09.2018г. до настоящия момент, като се посочва, че същият е със статут на държавен служител.

Посочва се, че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил общо 960 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1097 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване води до 137 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.

Посочен и е размерът на задължението – 822 лв.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Посочва се, че ищецът е държавен служител в МВР и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, поради което е неприложима НЗОРЗ, касаеща трудовите правоотношения на работници и служители по КТ. Сочи се, че за периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на МВР, регламентираща, че полаганите от държавните служители в МВР часове труд през нощта не следва да надвишават сред 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187, ал.3 ЗМВР, поради което няма основание да се прилага общата НСОРЗ, а специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР. Посочва се още, че положеният от ищеца нощен труд му е заплатен като такъв и не се явява извънреден труд, като превръщането на часовете нощен труд в дневен е установено единствено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден такъв. Оспорва се и акцесорната претенция за лихви.

За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са представени множество писмени доказателства.

В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 08.01.2020г., ищецът е изменил претенцията си на 1263,97 лв. – главница, за положен извънреден труд от 134 часа и 149,08 лв. - мораторна лихва.

Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото, че през процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.

Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ищецът е положил 938 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 938 часа става на 1072 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен труд е 134 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд от 134 часа възлиза на 1263,97 лв. Лихвата за забава върху главницата, от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, през което е положен извънреден труд за всеки отделен отчетен период до датата на завеждане на исковата молба в съда, възлиза на 149,08 лв.

При така установената фактическа обстановка районният съд е уважил предявените искове.

На основание чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. По наведените от въззивника оплаквания за неправилност намира следното:

По отношение на възражението, че за държавните служители в МВР е неприложимо превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).