Решение № 258 от 31.07.2020, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№............................ гр. Кюстендил , 31.07.2020г.

В И

М Е Т О НА Н А Р О Д А

Кюстендилски районен съд, III-ти състав, в открито съдебно заседание на седми юли , две хиляди и двадесета година, в състав :

Председател:

Мая Миленкова

При

Секретаря: Гергана Милушева

Като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 41 по описа за 2020 година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

В.И.М., с ЕГН – ********** *** обжалва Наказателно постановление № 19-1139-001887/12.12.2019 г., издадено от Началника на сектор ПП при ОД МВР гр.Кюстендил. В жалбата не се оспорват констатациите по акта, но се твърди неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателката се явява лично в с.з. и поддържа жалбата си , като не сочи нови доказателства.

Наказващият орган не взима участие в производството, но изразява становище за неоснователност жалбата.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.

63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

С АУАН с.GA №116672/04.12.2019 г. е привлечена В.М. към административно-наказателна отговорност за това, че на същата дата – 04.12.2019 г. в 12:20 ч. в гр.Кюстендил, по ул.“Кирил и Методий“, пред сграда №3, с посока да движение от ул.“6-ти септември“ към ул. „Людмил Янков“ е управлявала МПС – лек автомобил м.“Ситроен“, модел „Ц Елизи“, с ДК№ ***, собственост / според отразеното в АУАН на К.Н. М., за който автомобил не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

Нарушението е установено от свидетелите В.С. и В.В., които в качеството си на служители на ПП при ОД на МВР Кюстендил са спрели автомобила за проверка.

АУАН е съставен на мястото на проверката, предявен е на водача и й е връчен срещу подпис. В АУАН, актосъставителят е дал правна квалификация на нарушението – чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането .

По съставения и връчен на М. АУАН , на

05.12.2019 г. същата е депозирала възражение пред административнонаказващия орган, в което е посочила, че е собственик на процесния автомобил, заедно със съпряга й – К.М.. Автомобилът е закупен след брака им, поради което и същият е СИО с равни права за страните. Въпреки изложеното в това възражение на 12.12.2019 г. началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Кюстендил издал атакуваното НП, в което санкционирал жалбоподателката в качеството й на лице, което не е собственик, т.е. на осн. чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането .

В хода неа съдебното следствие като доказателствени средства са приети представените от жалбоподателката, с жалбата писмени такива – договор за покупко продажба на МПС от 29.12.2016 г. копие от удостоверение за сключен граждански брак между нея и посоченото за собственик на МПС лице К. М. от 09.09.2000 г.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда административно-наказателна преписка и от показанията на св. С. и В. допълнително представените и приет от съда писмени доказателствени средства .

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е допустима.

При установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна , по следните съображения.

В административно-наказателното производство, чийто заключителен акт е обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до неправилно прилагане на материалния закон.

Основното възражение на жалбоподателката, обективирано в жалбата й и поддържано в хода на съдебното следствие е това, че тя също е собственик на управлявания от нея, на посочената дата, автомобил.

Административнонаказателната отговорност е ангажирана на основание разпоредбата на чл.

638, ал. З от КЗ, съгласно който текст: "Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

" От доказателствата по делото безспорно е установено, че управляваното МПС модел“Ситроен“, модел „Ц Елизи“, с ДК№ *** към момента на проверката е собственост на В.М. и К. М..

Пред първоинстанционният съд са представени доказателства- договор за покупко-продажба на МПС и удостоверение за сключен граждански брак, от които е видно, че описаното МПС е съсобствено на жалбоподателката и нейния съпруг.

Действително към момента на извършване на проверката актосъставителят не е имал знание за участието на жалбоподателката в собствеността на автомобила , тъй като същата не е била вписана като съсобственик, респ. съгласно режима за регистриране на МПС, е била "лице, което не е собственик". В депозираното пред АНО възражение, обаче М. изрично е посочила, че не е ползвател на автомобила, а негов собственик. Вместо да извърши допълнителна проверка относно твърдяното в това възражения органът по налагане на санкцията е приложил разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ, основавайки се само и единствено на описаното в АУАН.

Доказването на участието на жалбоподателката в собствеността на автомобила, още преди издаване на НП е налагало извършеното от нея нарушение да бъде квалифицирано като такова по чл.

638, ал. 3 от КЗ., а именно че на 04.12.2019 г., в качеството й на собственик на автомобила, не е изпълнила задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност", а не като ползвател на чуждо МПС - по чл.

638, ал. 1 от КЗ, обуславяща налагане на различно наказание. В случай, че жалбоподателката не бе депозирала пред АНО възражение, в което да твърди, че е собственик на автомобила , а не негов ползвател , то не би било укоримо спрямо действията на АНО това, че е приложен грешно материалния закон. В конкретния случай, обаче съдът намира, че е налице незаконосъобразност на издаденото НП именно поради факта, че в условията на чл.

52, ал.4 от ЗАНН не е извършена допълнителна проверка относно твърдяното във възражението и не е определена правилно правната квалификация на нарушението .

Изводите на актосъставителя за това в какво качество М. е извършила нарушението са базирани на официален свидетелстващ документ, какъвто е свидетелството за регистрация на

МПС. Същият съставлява доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на съответното ППС. В този смисъл, към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, актосъставителят е възприел именно тази обвързваща го откъм достоверност информация относно собственика на автомобила и доколкото като такъв не е била отразена жалбоподателката, която го е управлявала, законосъобразно е посочил , че нарушена е разпоредбата на чл.

638, ал.3 от КЗ. Тези извъди, обаче не са обвързващи в пълна степен за административнонаказващия орган, за който стои възможността да извърши допълнителна проверка по депозираното възражение и да достигне до законосъобразния извод, че нарушението е извършено от собственик , а не от ползвател, която налага административно наказание в различен размер.

По изложените съображения съдът ще отмени изцяло атакуваното НП.

Воден от горното и на основание чл.

63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд

Р Е

Ш И:

ОТМЕНЯВА изцяло наказателно постановление № 19-1139-001887/12.12.2019 г., издадено от Началника на сектор ПП при ОД МВР гр.Кюстендил, с което на В.И.М., с ЕГН – ********** *** е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 400 лева, на осн. чл. 638, ал.3 от КЗ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: