Решение № 5098 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5098 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: .... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20251110114603 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Л. И. З. срещу ..... и ..... с предявени обективно и субективно съединени искове за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем ...... от 26.07.2024 година и сключения към него Договор за предоставяне на гаранция от същата дата, както и за осъждане на първия ответник да възстанови сумата от 5 лева, предявена като частичен иск от общо недължимо платени 200 лева над усвоената главница. ( молба от 13.02.2026г. потвърждава първоначално заявения размер на иска).

Ищецът поддържа, че договорите са нищожни поради наличие на неравноправни клаузи и заобикаляне на закона, като акцентира, че възнаграждението за гаранция представлява скрито възнаграждение за предоставения кредит, което е изначално определено и не се дължи за реално предоставена услуга.

Ответникът ..... оспорва исковете с доводи, че договорът за кредит е действителен и самостоятелен, а задължението за обезпечаване на заема е уговорено ясно и недвусмислено.

Ответникът ..... също оспорва претенциите, като поддържа, че е предоставил реална финансова услуга по обезпечаване на чуждо задължение, за което законосъобразно е получил уговореното възнаграждение, което не представлява част от разходите по кредита.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно счетоводната експертиза, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между Л. И. З. и ..... е сключен Договор за паричен заем ...... от 26.07.2024 година за предоставяне на сумата от 1200 лева. Съгласно условията на договора кредитополучателят е поел задължение да предостави обезпечение в тридневен срок чрез намиране на двама 1 поръчители с доказан висок доход или чрез представяне на банкова гаранция. Като алтернатива е предвидена възможността за сключване на договор за гаранция с трето лице.

На същата дата е сключен и Договор за предоставяне на гаранция с ....., по силата на който ищецът се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 208,60 лева. Видно от приетия по делото погасителен план, вноските за възнаграждението за гаранция са изначално калкулирани и включени в общия размер на дължимите седмични плащания, като общата сума за връщане е определена на 1460 лева. Установено е безспорно, че ищецът е изплатил изцяло посочената сума.

При така установените факти съдът намира предявените искове за основателни поради следните съображения:

Основният спорен въпрос по делото се свежда до правната същност на уговореното възнаграждение за гаранция в размер на 208,60 лева. Анализът на договорните клаузи и приложения погасителен план категорично сочи, че това плащане не представлява цена за реално предоставена допълнителна услуга, а е форма на скрито възнаграждение по договора за кредит. Съдът констатира, че сумата от 208,60 лева е предварително определена, разпределена на равни части и включена в регулярните погасителни вноски още към момента на усвояване на заема. Това възнаграждение се дължи безусловно и паралелно с главницата, без да е поставено в зависимост от каквото и да е неизпълнение на главното задължение от страна на кредитополучателя. Липсата на връзка между плащането на гаранцията и евентуално неизпълнение на договора за заем изключва обезпечителния или обезщетителен характер на тази сума.

Съгласно задължителната практика на Върховния касационен съд и практиката на Съда на Европейския съюз, уговарянето на допълнителни възнаграждения и такси, които не съответстват на действително предоставени услуги и са неизменна част от механизма на погасяване на дълга, представлява недобросъвестна търговска практика и заобикаляне на императивните норми на Закона за потребителския кредит. Предоставената на потребителя алтернатива да осигури двама платежоспособни поръчители или банкова гаранция в нереалистичния срок от три дни е очевидно фиктивна. Нейната единствена цел е да създаде привидност за право на избор, докато на практика принуждава потребителя да сключи договора за гаранция със свързаното лице ......

Следователно клаузата, вменяваща задължение за предоставяне на такова обезпечение, както и самият договор за гаранция, създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. Тези уговорки са нищожни на основание член 143 от Закона за защита на потребителите във връзка с член 26 от Закона за задълженията и договорите, тъй като прикриват действителната цена на кредита и представляват скрито възнаграждение за ползването на предоставения паричен ресурс.

Уговарянето на скрито възнаграждение нарушава добрите нрави и принципа на добросъвестност, като същевременно опорочава целия договор за паричен заем, водейки до неговата пълна недействителност.

При прогласяване на недействителността на договора за заем съгласно разпоредбите на 2

Закона за потребителския кредит, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на получената главница. В настоящия случай усвоената сума е в размер на 1200 лева. Доколкото по делото е установено, че ищецът е заплатил общо 1460 лева, разликата от 260 лева се явява платена без правно основание. Предявеният частичен иск за възстановяване на сумата от 5 лева е изцяло доказан по своето основание и размер и следва да бъде уважен до сумата от 5 лв. - частично предявен от 200лв. - съгласно молба от 12.03.2026г., като сумата бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Относно разноските съдът намира, че предвид изхода на спора ответниците следва да понесат тежестта на направените по делото разноски. ..... и ..... следва да бъдат осъдени да заплатят държавната такса и възнаграждението за вещото лице. На основание член 38 от Закона за адвокатурата на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на по 300 лева. за всеки ответник.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор за паричен заем ...... от 26.07.2024 година сключен между Л. И. З. с ЕГН ********** и ..... с ЕИК ...., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор за предоставяне на гаранция от 26.07.2024 година сключен между Л. И. З. с ЕГН ********** и ..... с ЕИК ..... с предмет обезпечаване на изпълнението на задълженията по Договор за паричен заем ...... от 26.07.2024 година, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА ..... с ЕИК .... да заплати на Л. И. З. с ЕГН ********** сумата от 5 лева представляваща част от общо недължимо платена сума в размер на 200 лева над размера на усвоената главница по Договор за паричен заем ...... от 26.07.2024 година сключен между Л.

И. З. с ЕГН ********** и ..... с ЕИК ...., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.03.2025 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ..... с ЕИК .... да заплати на на Л. И. З. с ЕГН ********** сумата в размер на 104 лв. или 53.17 евро дължимата държавна такса и 225 лв. или 115.04 евро направените разноски за съдебно счетоводна експертиза.

ОСЪЖДА ..... с ЕИК ..... да заплати на Л. И. З. с ЕГН ********** държавна такса в размер на 50 лв. или 25.5 евро и 225 лв. или 115.04 евро - направените разноски за съдебно счетоводна експертиза.

ОСЪЖДА ..... с ЕИК .... и ..... с ЕИК ..... да заплатят на адвокат М. Д. Д. член на САК лн.

********** сумата от по 300 лв. или 153.39 евро представляваща адвокатско 3 възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание член 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4