Решение № 567 от 15.04.2025, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Велико Търново, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. при участието на секретаря СВЕТЛА М. И. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело № 20244110103244 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. Г. И., А. Й. К. и В. Г.

К. срещу С. Д. Х., с която се иска осъждането на ответницата за сумата от 1 319.50 лева, дължима за неправомерно отнети 20.5 куб.м. ломен камък, както и за сумата от 254.38 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.4.2023 г. до подаване на исковата молба.

Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор XVIII-71 в кв. 6 по кадастралния и регулационен план на с. С., който имот от южната си страна е бил с неуредени регулационни отношения по плановете от 1958 г. и от 1972 г. Заявяват, че реалната границата между имотите е кадастралната граница, по която техните наследодатели са направили каменна ограда от ломен камък, до която след 1990 г. е поставена по-висока ограда от телена мрежа на бетонни колове. Сочат, че в края на м. април 2023 г. при посещение на имота ищцата В. И. е установила, че каменната ограда е премахната от съседите, граничещи от юг, като в съседните от юг дворове с идентификатори V.-401 и VIII-401 в кв. 6 са струпани на камара част от камъните от оградата, а с друга част от тях е направена площадка за паркиране на автомобили. Оспорват, че имотът, закупен от ответницата, е урегулиран и че границата на същия е по бетонните колове, сложени допълнително, като считат, че без тяхно знание и съгласие са отнети камъните от оградата, 1 построена на кадастралната граница от техните праводатели преди 1960 г., когато имотите на юг от оградата са били незастроени и ползвани за опитно поле на училището в с. С.. Не приемат, че ответницата е собственик на каменната оградата и че същата има право да се разпорежда с материала за построяването същата, състоящ се от 20.5 куб.м. ломен камък. Твърдят, че регулацията е изменена чрез частично изменение на ПУП за регулация със Заповед № РД-22-2001/9.10.2023 г. и че същата вече съвпада кадастралната граница, както и че ответницата е признала пред гл. архитект в процедурата за частичното изменение на ПУП, че регулацията от 1958 г. и 1972 г. не е прилагана, но въпреки това не е върнала камъните от развалената от нея ограда, а ги ползва за строителство на площадка за паркиране в нейния имот.

В законоустановения срок ответницата оспорва предявените искове, като намира, че същите са недопустими и неоснователни. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства за обстоятелството, че ищците са собственици на процесната ограда, както и по какъв начин и кога тя е осъществила отнемането на ломения камък от същата. Заявява, че на 10.4.2017 г. е придобила У. V.-401 в кв. 6 по ПУП на с. С., а на 14.4.2021 г. – и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. С., като твърди, че при покупката на имотите не е виждала по северната им граница каменна ограда от ломен камък, а единствено ограда от телена мрежа на бетонни колове.

Признава обаче, че при покупката на първия имот в същия е имало купчина камъни, за които продавачът й обяснил, че са негова собственост. Счита, че определената от ищците пазарна цена за 1 куб.м. ломен камък е завишена, като оспорва и срещу сочения размер на оградата, който счита за неточен и завишен. Оспорва и твърдението, че при съставянето на нотариалния акт от 2003 г. е допусната грешка относно уреждането на регулационните отношения между имотите.

В проведените открити заседания процесуалният представител на ищцата поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване, а процесуалният представител на ответницата поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърлянето на иска.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 59 ЗЗД и по чл.

86 ЗЗД.

2

В случая по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че тримата ищци са собственици на поземлен имот с идентификатор XVIII-71 в кв. 6 по кадастралния и регулационен план на с.

С., а ответницата е собственик на У. V.-401 в кв. 6 по ПУП на с. С. и на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. С..

От показанията на св. Т. М. става ясно, че именно той е продал на ответницата У. V.-401 в кв. 6 по ПУП на с. С. и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. С., съответно през 2017 г. и през 2021 г. Свидетелят заявява, че навремето, когато имотите са купувани от неговите наследодатели, същите са били заградени с бодлива тел и със салкъмови клони, като впоследствие от северната им страна е поставена ограда от плетена тел на циментени колове. Отрича имотите някога да са имали каменни огради. Сочи, че от северната страна в един от прехвърлените от него имоти е имало струпани камъни, които са от съборена плевня на неговия свако И. П.. Заявява, че камъни са вземани и от две местности на с. С., тъй като свако му е щял да строи жилище в имота. Твърди, че като е продал имота на ответницата, й е продал и камъните в същия.

От показанията на св. М. М. става ясно, че в качеството си на полицейски служител, отговарящ се с. С., същият е посетил имота на ищците и е снел писмени обяснения от ищцата В. И.. Заявява, че на място е установил телена ограда на бетонни колове, както и камъни по земята, без обаче да е категоричен дали тези камъни са били в имота на ищците, или в този на ответницата.

Според показанията на св. М. Ч. навремето същият е имал имот, който е бил съседен с този на ищците. Заявява, че от южната страна на неговия имот откъм имота на роднините на ищците никога не е имало каменна ограда, а е имало ограда от плетена тел. Заявява, че в намиращите се в района имоти не е имало каменни дувари, а спорните камъни са били в мястото, в което понастоящем има сервиз.

В показанията си св. М. Ц. – съжител на ответницата, заявява, че каменна ограда между процесните имоти никога не е имало, а камъните, които имат предвид ищците, са били в имота, който ответницата е закупила от св. Т. М..

Твърди, че пред него св. Мицов е заявил, че въпросните камъни са носени в имота от неговия свако. Сочи, че реалната граница между процесните имоти е 3 по оградата от плетена тел, разположена на колове.

От заключението на изготвената оценъчна експертиза става ясно, че пазарната стойност на 20.50 куб.м. ломен камък възлиза на 1 051.00 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира иска за недоказан.

За основателността на предявените искове ищците следваше да установят, че собственият им поземлен имот с идентификатор XVIII-71 в кв. 6 по кадастралния и регулационен план на с. С. от южната си страна е бил с неуредени регулационни отношения по плановете от 1958 г. и от 1972 г., че реалната границата между техния имот и имота на ответницата е кадастралната граница, по която именно техните наследодатели са направили каменна ограда от ломен камък, че въпросната ограда е премахната от ответницата, която е усвоила материала от оградата, размера на претендираното обезщетение, изпадането на ответницата в забава, както и размера на претендираната мораторна лихва.

В случая от ангажираните по делото доказателства по никакъв начин не се установиха твърденията на ищците, че собственият им поземлен имот с идентификатор XVIII-71 в кв. 6 по кадастралния и регулационен план на с. С. от южната си страна е бил с неуредени регулационни отношения по плановете от 1958 г. и от 1972 г., че реалната границата между техния имот и имота на ответницата е кадастралната граница и най-важното – че по тази граница именно наследодателите на ищците са направили каменна ограда от ломен камък.

В тази връзка от страна на ищците не се представиха каквито и да било доказателства, а напротив – ответницата, чрез разпитите на св. Т. М. и на св.

М. Ч. /допуснат по искане на ищците/, доказа, че по границата между имотите на страните никога не е имало каменна ограда. Нещо повече, от показанията на св. Мицов стана ясно, че в един от имотите на ответницата към момента, когато този имот й е бил прехвърлен от св. Мицов, е имало струпани камъни, които камъни са пренесени от свакото на свидетеля назад в годините.

Въпросните показания се потвърждават и от тези на св. Чонов, който заявява, че преди години е бил съсед на ищците и че между имотите никога не е имало каменни дувари.

Не беше установено също, че дори някога по границата помежду си имотите на страните да е имало ограда от ломен камък, именно ответницата е развалила същата и е усвоила материала от нея. Както вече беше посочено, в показанията си св. Мицов заявява, че в северната страна на един от прехвърлените от него имоти е имало струпани камъни, които са от съборена плевня на неговия свако И. П., т.е. установява се, че ответницата е използва за свои нужди камъни, но не от ограда между имотите, а от струпани такива в придобития от нея имот. В тази си част показанията на св. Мицов се потвърждават от тези на св. Чонов.

Горното води до извод за неоснователност на предявените искове.

По разноските.

4

Предвид изхода на делото, ищците следва да заплатят на ответницата сумата от 400.00 лева за направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Г. И., ЕГН **********, А. Й. К., ЕГН ********** и В. Г. К., ЕГН ********** срещу С. Д. Х., ЕГН ********** искове за осъждането на ответницата за сумата от 1319.50 лева, дължима за неправомерно отнети 20.5 куб.м. ломен камък, както и за сумата от 254.38 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.4.2023 г. до подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА В. Г. И., ЕГН **********, А. Й. К., ЕГН ********** и В. Г. К., ЕГН ********** да заплатят на С. Д. Х., ЕГН ********** сумата от 400.00 /четиристотин/ лева – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5