Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1003 от 23.12.2025, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 1840/2025
Вид
Решение № 1003
Подписан
23.12.2025
В сила
29.01.2026
Състав
КРИСТИАН АТАНАСОВ БАДЖАКОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1003 гр. Казанлък, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАД. Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510101840 по описа за 2025 година

Предявена е молба с правно основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК.

Ищецът М. Ю. Ю. твърди, че с решение № 260165/14.12.2020 г., постановено по гр.д. № 1218/2020 г. на РС Казанлък на него са предоставени родителските права над детето М. М.ова Ю.а, ЕГН **********, а на ответницата бил определен режим на контакти с детето, както и да изплаща издръжка.

Твърди, че от постановяване на съдебното решение през 2020 г. до настоящия момент, единствено той полагал грижи както за детето, така и за неговата издръжка, като ответницата живеела в чужбина и повече от две години не е търсила дъщеря си, както и не била давала никакви средства за нейната издръжка. М. била ученичка в 6-ти клас на СУ „Екзарх Антим I” – гр.

Казанлък и била изявена в рисуването, където печелила множество награди, но и за което занимание се изисквали допълнителни средства.

Невъзможността да посети други държави поради липса на паспорт препречвали пътя на детето към едно артистично израстване. Неучастието на майката в живота на дъщеря си, в нейното възпитание и отглеждане било без всякаква основателна причина. Счита, че поведението на ответницата представлява особено тежък случай, заради което следвало да бъде лишена от родителски права.

Моли съда да лиши майката Д. Д. А., ЕГН ********** от родителски права по отношение на детето М. М.ова Ю.а, ЕГН ********** на основание чл. 132, ал. 1, т.2 от СК поради трайно неполагане на грижи без основателна 1 причина и неплащане на издръжка.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата. На същата е назначен особен представител, на когото са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №0588/21.11.2014 г., издаден от Община Казанлък, родители на детето М. М.ова Ю.а, ЕГН **********, са Д. Д. А., ЕГН ********** и М. Ю.

Ю., ЕГН **********.

Видно от Служебна бележка №1088/02.07.2025 г. детето М. М.ова Ю.а, ЕГН ********** е записано в дневна форма на обучение в СУ „Е.А.“ – гр. К. в 6 - ти клас.

В съдебно заседание детето М. М.ова Ю.а е изслушана от съда по реда на чл. 15 ЗЗДет. Същото споделя, че не поддържа контакт с майка си и не получава от нея издръжка. Детето желае да пътува в чужбина и да посещава други държава, но не може да го направи защото майката не дава съгласието си за издаване на паспорт. Социалния работник, присъстващ на изслушването посочва, че при изготвяне на социалния доклад не е осъществен контакт с майката, защото същата не е на територията на страната. Няма близки или роднини по майчина линия, с които детето да осъществява контакт.

От показанията на разпитания свидетел Р.Д., които съдът кредитира изцяло е видно, че бащата изцяло полага грижи за дъщеря си, а майката е в А. и не полага грижи за дъщеря си.

При изслушване на ищеца същият заявява, че дъщеря му има разностранни таланти и с цел развитието й следва да пътува до чужбина с оглед участието й в конкурси и състезания. Посочва, че не може да я заведе на почивка извън България поради липсата на съгласие от страна на майка й.

Посочва, че не осъществява контакт с бившата си съпруга и че от почти 3 години не е плащала издръжка за детето. Не осъществява контакт с него и не му се обажда дори по празниците.

От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Казанлък е видно, че бащата сам полага грижи за детето. Осигурени са й отлични битови условия, детето има самостоятелна стая. Всички потребности на детето се задоволяват адекватно и своевременно. Посочва се, че майката повече от две години не е заплащала издръжка за детето, както и че същата не дава съгласие детето да излиза в чужбина и по този начин пречи на развитието му. В заключение Дирекция „Социално подпомагане“ – Казанлък посочва, че майката не участва финансово, морално и емоционално в живота на детето, поради което връзката между тях е прекъсната и лишена от съдържание.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави 2 следните изводи:

Разпоредбата на чл. 125 от СК регламентира освен основното задължение на родителите да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето си, за неговото образование, за неговите лични и имуществени интереси, да осъществяват постоянен надзор и контрол върху поведението на детето.

Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 1 Семейния кодекс /СК/ родителят може да бъде лишен от родителски права в особено тежки случаи по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, а именно, когато родителят без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава извод, че ответникът трайно е неглижирал родителския си дълг. По делото бе безспорно установено, че майката от раздялата й с бащата, която датира още от 2020 г. не е осъществявал контакти с детето. Този факт е препятствал възможността да се изгради и усети нормалната и чисто човешка връзка между родител и дете. Очевидно е, че детето няма представа изобщо за фигурата на майката и нейното значение в неговия живот. Ответникът не е полагал преки и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на детето, не го е търсел, не е осъществявал контакти с него, не е осигурявал средства за задоволяване на нуждите му и не се е интересувал от развитието му, в резултат на което детето не го припознава за свой родител, поради липса на изградена емоционална връзка майка – дете. По делото не се установиха обстоятелства майката да е имала и да има основателна причина за доказаното поведение спрямо детето.

Съдът счита, че е налице особено тежък случай на неизпълнение на родителските задължения от страна на ответника. Поведението му на родител е виновно и укоримо, защото се свежда до пълното пренебрегване на родителския дълг да се грижи и издържа М. Ю.а повече от пет години. Като родител тя произволно се е самоосвободил от родителските си задължения към детето поради което формалното притежание на родителските функции е неоправдано, безпредметно и нецелесъобразно с оглед интереса на М. Ю.а.

Налице са основанията на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК за лишаване на ответника от родителските права спрямо детето М. Ю.а. Ответникът безпричинно и трайно е предприел пасивно поведение в това отношение, което идва да покаже, че качеството му на родител се свежда единствено до това да е биологичен такъв.

Това дискредитира родителския му капацитет. Ответникът няма интерес към здравето, нуждите на детето, физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му. Дължимата се санкция на това отношение на този родител, пренебрегващ родителския си дълг е налагане на мярката по лишаване от родителски права. По този начин ще се предостави и възможност на бащата, който е поел и без това цялостно грижите за отглеждането и възпитанието на детето М. Ю.а да решава сам съществените въпроси /както очевидно е правил и досега/, свързани с 3 физическото, нравствено развитие на детето, образованието му и прочие негови лични интереси.

В заключение съдът намира, че следва да отбележи, че ответникът след раздялата с ищеца не е полагал, а и понастоящем не полага грижи за детето, не е давал, а и понастоящем не дава издръжка за отглеждането му, което е без основателна причина и което обуславя извод за трайно пренебрегване на родителския му дълг - основание за лишаването му от родителски права над непълнолетното дете.

Разпоредбата на чл. 133, ал. 2 от СК предвижда, че съдът е служебно задължен при заведено дело за лишаване на родител от права да изслуша този родител. В настоящия случай това задължение не е изпълнено поради обстоятелството, че ответника не са въпреки, че съдът изрично го е задължил да се яви в открито съдебно заседание за изслушване.

В допълнение следва да се отбележи, че в закона е предвидена възможност, в случаите на положителна промяна в поведението на лишения от родителски права родител, съгл. разпоредбата на чл. 135, ал. 2 СК лишеният родител да поиска да му бъдат възстановени родителските права, ако отпадне основанието, поради което е бил лишен от тях.

Императивната разпоредба на чл. 134 от СК предвижда при лишаване на родителя от права, да бъдат определени издръжката на детето, ако не е присъдена, както и мерките относно личните отношения между родителя и децата.

По отношение на издръжката и личните отношения, доколкото такива са определени с предходно решение, то е недопустимо по аргумент от чл. 134, т.

1 СК повторно произнасяне в настоящото производство по този въпрос.

С решение № 260165/14.12.2020 г., постановено по гр. д. № 1218/2020 г. по описа на Районен съд - Казанлък е определен режим на лични отношения на майката с детето. Постановяването на положително решение по иска за лишаване от родителски права е ново обстоятелство, при което на самостоятелно основание – чл. 134, т. 2 СК, за съда е налице служебно задължение да определи подходящи мерки относно личните отношения между лишения от права родител и детето. В случая определеният с предходното решение режим на лични отношения е твърде разширен за констатираните в настоящото производство обстоятелства, че детето получава грижа от своята майка. Настоящият съдебен състав, като съобрази трайната липса на контакт и настъпилото пълно отчуждение между майката и детето, респективно липсата на връзка между тях, намира, че на майката следва да бъде дадена възможност да вижда детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 до 13:00 часа.

По отношение на разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1650,00 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за особен представител и възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 4

03.07.2025 г.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ЛИШАВА на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК от родителски права Д.

Д. А., ЕГН **********, с адрес: *** по отношение на детето М. М.ова Ю.а, ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения между майката Д. Д. А., ЕГН **********, с адрес: ***, и детето М. М.ова Ю.а, ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 13.00 ч., по местоживеенето на детето град Казанлък.

ОСЪЖДА Д. Д. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М. Ю.

Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 1650 лева, представляваща, направени по делото разноски.

Заверен препис от настоящото решение след влизането му в сила, на основание чл. 136 от СК да се изпрати на общината по постоянния адрес на родителя за вписване на лишаването от родителски права в актовете за гражданско състояние, Община Казанлък и Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5