Решение № 1392 от 29.09.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1392

***, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20224430103511 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от„***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***, представлявано от ***, чрез *** против М. С. С., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното : ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответницата, като с оглед депозирано от нейна страна възражение е предявен настоящият установителен иск за установяване на съществуване на вземане от ответната страна за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес ***, аб. № ***.

Вземането се обосновава със следното : като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153 (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на 1 топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150 (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Задължението обхваща следното : Сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 436,12 лв.;

Сума за отопление без ИРУ, за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 198,88 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 281,87 лв.;

Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в размер на 176,21 лв.; Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 58,63 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; Корекции - 0 лв.

2

Заявява се, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва : 1 бр. водомери, 3 бр. уреди, щранг лира в баня.

Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на *** сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в ***, *** в размер : главница в размер от 1151,71 лв. за периода 01.07.2020 г. - 28.02.2022 г., Мораторна лихва в размер от 81,17 лв. за периода 02.09.2020 г. - 05.04.2022 г., Законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, с който се прави признание на иска.

В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява, но е депозирано писмено изявление, с уточнена претеция за разноските.

В о.с.з. ответната страна се явява и признава иска.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и доказан и следва да бъде уважен при отчитане на направеното признание на иска от ответника – прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите на чл.237 ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази напарвеното признание на иска.

От приложеното ч.гр.д. №1993/2022год. по описа на ПлРС се установява, че на 12.04.2022год. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата, като съдът е издал заповед за процесните суми и на процесното основание. С оглед депозираното възражение е инициирано настоящото исково производство. Искът е предявен в срок, допустим е, а по същество – основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен.

3

Делото е попълнено с доказателства за това, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот. Няма доказателства да е заплатила вземането, което се установявао като дължимо от страна на ищеца.

С оглед направеното признание на иска, искът следва да бъде уважен.

По отношение разноските по делото: същите следва да бъдат присъдени изцяло в полза на ищеца по отношение направените такива в исковото производство – в размер 75лв. държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер 100лв.Следва да се присъдят разноски и зца заповедното производство в полза на ищеца – 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.237 ал.1 вр. чл.175 от ГПК, че М. С. С., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, сумите, както следва : главница 1151,71 лв. за периода 01.07.2020 г. 28.02.2022 г., мораторна лихва в размер от 81,17 лв. за периода 02.09.2020 г. 05.04.2022г., законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 12.04.2022год., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълненине по ч.гр.дело №1993/2022год. по описа на Районен съд - Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М. С. С., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, направените разноски по делото в производството по чл.422 от ГПК в размер 75лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 100лв., както и направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №1993/2022год. по описа на Плевенски районен съд в размер 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5