Решение № 391 от 19.10.2018, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И E

№

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.Плевен,………………г.

Плевенски окръжен съд, гражданска колегия , в публичното заседание на двадесет и седми септември през двехиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:РЕНИ СПАРТАНСКА

МЕТОДИ ЗДРАВКОВ при секретаря Кона Дочева като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 514 по описа на Плевенски окръжен съд за 2018 г и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 427 от 27.03.2018 г по гр. дело № 8345/2017 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.226 ал.2 от КЗ/отм./ вр. чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД ЗД „***” АД гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***” ж.к.„***” бул.„***” №***, представлявано от изпълнителите си директори С. С. П. и К. Д. К., отговорно спрямо застрахования И. Ф. Ф., с ЕГН ********** - водач на лек автомобил „***” с peг. № ***, съгласно Застрахователна полица № *** г. с период на покритие 14.01.2015- 14.01.2016г. по застраховка “Гражданска отговорност" на автомобилистите ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Ф., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник адв. П.В.Р., адрес: *** сумата от 3000лв. , представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, считано от датата на възникване на пътнотранспортното произшествие - 07.11.2015г., до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –

26.10.2017год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 23000лв. Е ОТХВЪРЛИЛ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪДИЛ Е СЪЩО ТАКА на основание чл.226 ал.2 от КЗ/отм./ вр. чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД ЗД

„***” АД гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***” ж.к.„***” бул.„***” №***, представлявано от изпълнителите си директори С. С. П. и К. Д. К., отговорно спрямо застрахования И. Ф. Ф., с ЕГН ********** - водач на лек автомобил „***” с peг. № ***, съгласно Застрахователна полица № *** г. с период на покритие 14.01.2015- 14.01.2016г. по застраховка “Гражданска отговорност" на автомобилистите ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Ф., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник адв. П.В.Р., адрес: *** сумата от 1787лв.

, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2017год. до окончателното изплащане на сумата. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

С определение № 1908 от 22.05.2018 г по същото дело Пл РС е изменил на осн. Чл. 248 от ГПК постановеното решение в частта за разноските като е осъдил П.Г.Ф. *** АД сумата от 1048,94 лв за един адвокат съобразно уважените части от предявените искове.

Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната част досежно претърпените неимуществени вреди и в частта за разноските е постъпила от П.Г.Ф. чрез нейния особен процесуален представител, в която се възразява, че решението е незаконосъобразно. Според въззивната жалба съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД като не е съобразил всички обстоятелства относно претърпените от въззивницата неимуществени вреди. Възразява се, че по делото са събрани доказателства, че въззивницата е претърпяла хирургическа интервенция, 13-дневен болничен престой, няколкомесечно амбулаторно възстановяване с няколко седмици гипсова фиксация, превръщането на болката в хронична и усещането й като такава, последваща затвореност и психическо натоварване от претърпяната травма и нежелание да ползва автомобил за придвижване, няколко месечно затруднение при задоволяване на ежедневни домакински и други нужди. Възразява се също така ,че съдът не е преценил и съобразил икономическите фактори към момента на увреждането, възрастта на въззивницата и затрудненията при нейното възстановяване именно с оглед възрастта й. Възразява се, че неправилно са определени и разноските по делото като не са присъдени направените разноски за ВЛ, както и че са присъдени разноски за адвокат под установения минимум. Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло предявения иск за претърпени неимуществени вреди, да се присъди законната лихва върху присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди ,считано от момента на увреждането 12.11.2015 г, както и да се осъди другата страна да заплати разноските за ВЛ в размер на 428 лв, както и допълнителни разноски за адвокат в размер на 232,73 лв.

Частна жалба срещу определението по чл.

248 от ГПК е постъпила също от П.Г.Ф. , в която частна жалба се възразява, че по делото липсват доказателства за изплащане на уговорения адвокатски хонорар, както и че процесуалният представител на другата страна не се е явил в съдебно заседание и до приключване на устните състезания не е представил списък за разноските, с което е преклудирана възможността за това.Претендира се отмяна на определението и отхвърляне на молбата на ЗД *** АД за изменение на решението в частта за разноските като неоснователна.

Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна и възразява, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а не с оглед на застрахователните лимити.Според въззиваемата страна правилно първоинстанционният съд е съобразил претърпените болки и страдания, съобразил е липсата на усложнения и е присъдил обезщетение в размер на 3000 лв. Оспорва се и частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК като се възразява, че е налице договор за правна защита и съдействие, в което е отразено авансовото заплащане на адвокатския хонорар в размер на 1300 лв без ДДС. Разноските са присъдени съобразно уважената и отхвърлената част от исковете като съдът не е уважил искането за увеличаване на хонорара с начисляване на ДДС и в тази част определението не е атакувано.

Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на претърпени неимуществени вреди, техният вид и характер, както и тяхната обезвреда по справедливост, досежно обжалваното определение размера на адвокатското възнаграждение

ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА

РС е приел ,че не е било спорно по делото , че на

07.11.2015год., около 18,25часа на Републикански път ***, км ***, обл. Л. възникнало пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „***“ с peг. № ***, управляван от И.Ф.Ф. и лек автомобил „***“ с peг. № ***, в резултат на който инцидент пострадала ищцата, като й били причинени описаните в обстоятелствената част на исковата молба наранявания на дясната ръка. Не се е спорило, че е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № *** – делото е попълнено с писмени доказателства, като е представена от ответника застрахователната полица по отношение това МПС-л.85 от делото.

Ответната страна оспорва наличието на вина у водача И.Ф. за настъпилото ПТП на посочения по-горе ден. По делото се установява по несъмнен начин, според РС, вкл. и от разпита на лицето като свидетел, че именно той бил виновният участник за настъпилото ПТП на 07.11.2015год. Действително досъдебното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител, било е спирано, впоследствие възобновявано. Видно е било обаче, според РС, от постановлението за прекратяване е, че този краен резултат е настъпил след изразена позиция от пострадалата П.Ф. за приложение на разпоредбата на чл.343 ал.2 от НК. Протоколът за ПТП с пострадали лица е съставен на датата на произшествието, около 18,30часа, непосредствено след настъпването на инцидента. Налице е и Протокол за оглед на местопроизшествието от 07.11.2015год. и от следващия ден - приложени на л. 50 и сл. от делото. Действително, ответната страна оспорва вина за настъпилото ПТП да има именно съпругът на ищцата, посочен като участник №1, но това е отразено в протокола, съставен от мл.авт-р В.Б. По правната си същност, според РС, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, но същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице /например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването му или претърпените вреди/. Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта и поради това са допустими всякакви доказателствени средства за установяване на обстоятелствата на настъпване на произшествието. В конкретния случай съставителят на акта е възприел лично обясненията на водача на автомобила, както и на друго лице, посочено като пострадал при произшествието – В.П. и Л.П. В о.с.з. е извършен разпит в качеството на свидетел на водача на лекия автомобил „***“ И.Ф., от чийто показания се установява, че макар идващият срещу него лек автомобил, марка „***“ да е ползвал светлинни сигнали само от единия фар, именно свидетелят е загубил ориентация и се е блъснал в разминаващото се с него МПС.

По делото липсват доказателства според

РС, на собственика или на друго лице, ползвало лекия автомобил *** през въпросния ден, да е съставян акт за установяване на административно нарушение, впоследствие да е издавано наказателно постановление за нарушения по ЗДвП или лицето да е подвеждано под наказателна отговорност за извършено престъпление. По делото като свидетел е разпитана и дъщерята на ищцата, св. А.Й., която не е била пряк свидетел на произшествието. От показанията й обаче се установява, че веднага на мястото на инцидента се озовал нейният син и възприел всичко, случващо се с неговите баба и дядо. От показанията й се установява, че още на другия ден заминала за болницата, където ищцата била приета, т.к. било необходимо и била извършена операция на дясната й ръка, впоследствие имобилизирана с гипс. В проведените две о.с.з. процесуален представител на ответника не се явил, а по доказателствените искания съдът се е произнесъл при насрочване на делото, с определение по реда на чл.140 от ГПК, и в самото първо о.с.з. Ето защо и като е съобразил характера на протокола за ПТП като вид документ, съдът е приел, че след преценката на всички доказателства по делото/писмени и гласни/ в случая може да се направи извод, че вписаните в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието са с истинност, която не е оборена; налице е причинно-следствената връзка между претендираните вреди от ищцата и твърдяното произшествие. РС е приел, че материалната доказателствена стойност на съдържащият се в делото протокол за ПТП не е оборена и фактите са се осъществили така, както е отразено в него.

Що се отнася до твърдението на ответната страна, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, то същото, според РС, е останало недоказано.

Ответникът пред РС е твърдял, че непосредствено преди да настъпи произшествието ищцата е пътувала в автомобила, без да е поставила предпазен колан. От разпита на св.И.Ф. се установява, че ищцата е пътувала на задната седалка, от дясната страна, а видно от констативния протокол е, че в автомобила са пътували /като спътници на ищцата и съпруга й-водач на лекия автомобил/ още двама души.

Няма данни нито управляваният от съпруга на ищцата лек автомобил, нито автомобилът Мицубиши да са се движили с превишена скорост. Няма доказателства по делото, според РС, за това със свое действие и/или бездействие ищцата да е допринесла за настъпилия спрямо нея вредоносен резултата и конкретните й наранявания. В съдебната практика, вкл. множество решения на ВКС на РБ, се приема, че за да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В конкретния случай този въпрос не е изяснен, поради и което съдът е приел,че съпричиняване не е налице.