Решение № 18547 от 02.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16560/2026
- Вид
- Решение № 18547
- Подписан
- 02.10.2026
- Състав
- СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 18547 гр. София, 02.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110116560 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на Г. И. А. срещу „А1 България“ ЕАД.
Ищецът твърди, че ответникът претендира от него заплащането на суми в общ размер от 133,17 евро, дължими за м.04, 05, 06, 07 и 11.2016г. Посочва, че постоянно получавал обаждания и уведомления за дължимостта на сумата, като въпреки изпратеното възражение за изтекла давност, същите не спирали. Счита, че за вземанията е изтекла погасителната давност и не дължи тяхното заплащане.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи сумата от 133,17 евро.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който признава изтеклата погасителна давност за вземанията. Счита, че не е дал повод за завеждане на иска и не дължи разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че с оглед изявлението на ответника за признание на иска, следва да бъде поставено решение по чл. 237 ГПК при признание на иска.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл.
78, ал. 2 ГПК.
Съгласно цитираната норма, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иск, разноските се възлагат върху ищеца. За да бъде приложимо това правило, следва да бъде установено наличието на две кумулативни 1 предпоставки – признание на иска и поведение, с което ответникът да не дава повод за завеждането му.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на втората предпоставка. Ищецът е изпратил молба до ответника, с която е посочил, че бива периодично притесняван с обаждания за заплащане на суми, които са погасени по давност. Направил е изрично възражение и е поискал задълженията да бъдат отписани и да бъде преустановено претендирането им. От страна на ответното дружество е изпратен отговор, че тъй като липсва плащане на съществуващите задължения, компанията е пристъпила към предприемане на съответните мерки за удовлетворяване на вземанията си, като няма основание и да сторнира сумата. Това действие несъмнено дава повод на ищеца за завеждане на иска, доколкото от него извънсъдебно се претендира заплащането на вземания, чието съществуване същият отрича. След като ответното дружество претендира вземанията и отказва да преустанови това поведение, същият става повод за отричането им по предвидения в закона съдебен ред.
С оглед изложеното, ищецът има право на сторените разноски, които са в размер от 25,56 евро за държавна такса и 256 евро за адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на възнаграждението предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, което съдът намира за основателно, доколкото е налице признание, материалният интерес е нисък и производството е приключило в минималните рамки по ГПК. Ето защо, същото следва да бъде намалено на 200 евро, а на ищцата да се присъдят общо 225,56 евро.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. И. А., ЕГН: **********, с адрес: ************************************************, срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество суми в общ размер от 133,17 евро, отнасящи се за м.04, 05, 06, 07 и 11.2016г.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати на Г. И. А., ЕГН: **********, с адрес: ************************************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 225,56 евро – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2