Решение № 242 от 22.07.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Смолян, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20225400500235 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 и сл. във вр. с чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 2376 от 16.05.2022година депозирана от М. СТ. К., с ЕГН **********, с адрес с. Баните, общ. Смолян, ул. „Дичо Петров“ №28, чрез пълномощника си адв. Т.П. срещу решение №75 от 01.04.2022г., постановено по гражданско дело № 1308 по описа на Районен съд Смолян за 2021 година, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от М. СТ. К. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението му, извършено със заповед № 26/09.11.2021 г. на управителя Р.Я. за незаконно и неговата отмяна, иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител експлоатационен район и група в строителството“, с място на работа експлоатационен район 40- Баните, иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за присъждане обезщетение за времето на оставане на ищеца без работа поради уволнението за период от шест месеца в общ размер на 8 342,88 лв. (сборът от шест месечни възнаграждения по 1 390,48 лв. всяко), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2021 г. до окончателното заплащане на вземането, както и е осъден М. СТ. К. на основание чл. 78, ал.

3 ГПК да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сумата от 1 680 лв. с ДДС за направените деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба се атакува постановеното решение изцяло, поради неговата незаконосъобразност, необоснованост и постановено при нарушение на съдопоризводствените правила, в нарушение на материалния, процесуалния закон и при неверни фактически изводи и преценка па доказателствата, поради което моли да бъде отменено и постановено ново, с което да уважи изцяло предявените искове.

1

Направено е оплакване за незаконосъобразност на извода на проверявания съд, че в процесния случай оспорваната заповед съдържа всички необходими данни, характеризиращи извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.

Неправилно и в противоречие със задължителната за съда съдебна практика, (цитирана и от самия съд в оспорваното решение) Районен съд Смолян приема за неоснователни доводите на ищеца относно липсата на законово изискуеми реквизити в процесната заповед, която липса води до нейната незаконосъобразност. В текста на цитираното и от съда Решение № 93 от 08.04.2011г. на ВКС по гр.дело № 1141/2010г.. ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПK е прието, че законът не сочи конкретното съдържание на писменото волеизявление (акт) за прекратяване, но по аналогия с указанията за минималното задължително съдържание на трудовия договор по чл.66, ал.1 от КТ, следва да се приеме, че в него следва да се съдържат данни за страните... . Предвид посоченото досежно изискването за наличие на данни за страните моли съдът да приеме, че в Кодекса на труда е налице легална дефиниция на понятието данни за страните, дадена в разпоредбата на $1, т. 10 от ДР на Кодекса на труда, които по чл. 66, ал. 1, т. 1 включват: а)( изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) за работодател - юридическо лице или едноличен търговец - наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец, ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК, името/имената на лицето/лицата, което/които го представляват, единния граждански номер (личния номер - за чужденец). В процесния случай видно от текста на заповед № 26 от 09.11.2021 година, приета като доказателство по делото, в нея не се съдържат всички изискуеми от закон данни. Оспорваната заповед е издадена без информация за единния идентификационен код на ответното дружество, както и без да са посочени пълните имена и единния граждански номер на лицето, представляващо ответното дружество. Предвид посоченото моли съдът да приеме, че същата заповед е издадена при нарушение на §1, т. 10 от ДР на Кодекса на труда , и противоречи на задължителната практика на Върховен касационен съд в тази връзка. Също така във връзка с горепосоченото се счита за неоснователен довода на Районен съд Смолян, че видно от самата заповед, същата носи логото на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД - Смолян, което недвусмислено сочи, че работодателят по прекратеното трудово правоотношение е именно ответното дружество. Понятието ,лого“ не фигурира като термин в Кодекса на труда и неговото наличие или липса в издавани от работодателя книжа не може да доказва или опровергава тяхната законосъобразност. Кодекса на труда изрично е дал дефиниция на термина данни за страните,каквито пълни данни за страните липсват в оспорената заповед от 09.11.2021 година. На второ място правилно Районен съд приема, че специалното основание за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е свързано с икономически съображения и е предоставено на управителя при сключен договор за управление именно с оглед постигането на определени икономически резултати с нов управленски екип, като същевременно неправилно Районен съд приема, че в процесния случай е доказано изпълнението на пълния фактически състав на нормата на чл.328, ал.2 от КТ. Неправилно в решението е прието, че от страна на ответното дружество е доказано наличието на договор за управление, съдържащ конкретна бизнес задача. В проведеното на 01.03.2022г. открито съдебно заседание по делото от процесуалния представител на ответника са представени общоизвестни 2 документи за сведение , които съдът с протоколно определение не прие като доказателства по делото, а единствено приложил същите за с в е д е н и е и въпреки това ги кредитира като доказателство по делото. Районен съд явно игнорира възраженията в тази насока, като дори въобще не ги посочва и/или коментира в решението си. В случая съдът в нарушение на предвиденото в ГПК се позова на документи , които на първо място не представляват документи по смисъла на ГПК. Същите не съдържат подпис на лицето, което се твърди, че ги е издало, пито са подписани с квалифицирания електронен подпис на това лице. От друга страна с доклада на съда по чл. 146 от ГПК изрично е указано подлежащите на доказване факти и е разпределена доказателствената тежест с определен 2 срок за изпълнение. Видно от същия не са отделени неподлежащи на доказване обстоятелства, като съответно съдът е определил, че ответникът следва да докаже.че издадената заповед за уволнение е законосъобразно издадена, при спазване на процесуалните и материални правила, както и изложените в отговора възражения. В рамките на съдебното производство не са налице и данни, съдът на основание чл. 155 от ГПК , да е съобщил на страните общоизвестни и служебно известни факти, за което законът определя, че съдът е длъжен да направи. На базата на изложеното, приетото от страна на съда наличие на бизнес програма/задача в обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно. Съдът буквално е възпроизвел в своето решение писмената защита на ответника, което неминуемо води до липсата на безпристрастност и на мотиви в съдебният акт, тъй като съдът не е изложил свои собствени съображения от фактическа и правна страна по съществото на спора. Посоченото води и до неправилност на постановеното решение. Това обстоятелство е подкрепено и от факта, че нито един от изложените твърдения в исковата молба и хода на съдебното производство, подкрепен със задължителна съдебна практика, включително на Върховния касационен съд, не е даже обсъден от съда или посочен поради каква причина не е кредитиран от същия. Изводът на съда, че видно от публикувания на сайта на ответното дружество в меню „За нас" Бизнес план за развитие на дейността на ,,ВиК“ ЕООД гр. Смолян като ВиК оператор за периода 2017-2021 г. същият е изготвен и внесен за одобрение от КЕВР преди уволнението на ищеца е направен на база непосочен и респективно - неприет по делото доказателствен материал, което води до неговата необоснованост и неправилност. Съдът незаконосъобразно и в противоречие па ГПК е приел, че е налице бизнес план за периода 2017 Г.-2021 г., въз основа на информация в сайт на ответника (обстоятелство, останало недоказано по делото) и наличен файл във формат pdf без подпис. Липсата на подпис има значение на липса на изявление, респективно поместената на интернет сайта информация (невключена в док. материал по делото) не може да бъде квалифицирана като документ, защото документ е вещ, върху която с писмени знаци е материализирано изявление. В случая съдът се е позовал на правно нищо, което няма никаква доказателствена стойност според ГПК. По същия начин седи въпросът и спрямо приетото от съда (обстоятелство също останало недоказано по делото) последствие е изготвен и внесен за одобрение в КЕВР нов бизнес план за периода 2022-2026 г.. като към настоящия момент не са открити данни същият да е о д о б р е н . По отношение на изложеното се представя по делото Констативен протокол от 2 1,03.2022г. на основание чл.593 от ГПК, съставляващ Акт № 39. том I, общ per. № 949 от 21.03.2022 г. на Нотариус Невена Кулишева, per. 122 в РИК, от който е видно, че към 21.03.2022г. подписи, под посочените изявления относно твърдените бизнес планове липсват, което категорично опровергава тяхната документална стойност. Затова и в случая в противоречие с императивните норми на ГПК Районен съд превратно тълкува законосъобразността на извършеното уволнение, позовавайки се на недопустими съгласно ГПК „доказателства“, а именно - изявления, публикувани в интернет страницата на ответното дружество, без същите да имат характера на документи, надлежно и законосъобразно събрани като доказателства по делото. Същите т.н. документи без подпис са представени в първото но делото открито съдебно заседание, а не с отговора на исковата молба по делото както изискват императивните разпоредби на ГПК.Направено е оплакване от друга страна, неправилно Районен съд прие в решението си, че т.З настоящия случай поради избора на новия управител в края на действието на предходния бизнес план и възлагането на изпълнението му с договор за управление — чл.3.20, което по съществото си му поставя конкретна бизнес задача с конкретни икономически показатели, които следва да постигне, се налага изводът, че договорът за управление съдържа такива бизнес задачи, с конкретни икономически показатели, от изпълнението на които управителят е обвързан както с икономическа отговорност, така и с размера на възнаграждението му. Съдът сам правилно отбелязва, че важното е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с 3 конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, като-производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и и н в е с т и ц и и ..а същевременно напълно погрешно приема, че в цитирания чл.3.20 от Договора за управление такива икономически показатели са посочени. Твърди се също така, че напротив в случая конкретни икономически показатели не са посочени, а цитираната разпоредба реално пресъздава технически показатели, предвидени в Методика за определяне на допустимите загуби на вода във водоснабдителните системи, приета с НАРЕДБА № 1 от 5 май 2006 г. на МРРБ. С договор за управление не се посочва конкретна бизнес задача, не се определя поддържането па определен брой работни места, не се предвиждат данни за финансовите задължения и/или инвестиции, които управителят следва да постига. Също така, съдът не коментира обстоятелството, че дори и да съществува в правния мир, утвърденият бизнес план от КЕВР за периода 2017 - 2021 г. не е приет за изпълнение с нарочна заповед от новия управител на дружеството ответник. Това обстоятелство само по себе си води до липса на какъвто и да е бизнес план за дружеството към момента на прекратяване на ТПО. По отношение на изложените обстоятелства е налице и задължителна съдебна практика, уреждаща посочените въпроси за законността на извършено уволнение от ВиК оператор, на осн. чл. 328, ал.2 от КТ въз основа на договор за управление на предприятието и съдържащите с в него технически показатели. Договорът за управление с ВиК оператор не съдържа каквито и да било конкретни икономически показатели, обуславящи извод за поставена бизнес задача и правото на управителя да сформира нов управленски екип Решение по в.гр.д.№ 71 по описа за 2016 година на ОС Търговище, с което е потвърдено решение № 86/23.02.2016 г„ постановено по гр.д. N? 1907/2015 г. на PC Търговище, с което е признато за незаконосъобразно извършеното уволнение, същото е отменено и са уважени предявените акцесорни искове. Решението е влязло в законна сила с оглед Определение № 548/18,05.2017 г. на ВКС, ІVг.о, постановено по гр.д. 3775/2017 г.,което не е допуснато до касационен контрол поради неговата законосъобразност. От друга страна се прави оплакване,че не е коментирано и възражението, че ответникът като ВиК оператор е публично правно дружество, чийто статут и дейност е нормативно установена със Закон за публичните предприятия и Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Съгласно глава първа на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги дейността на предприятието на ответника с императивно определена в изцяло обществен интерес и същата не съдържа постигане на стопански резултати по смисъла на чл. 328. ал. 2 от КТ. На трего място е изразено несъгласие с приетото, че по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е заемал ръководна длъжност, без да обсъди приетите по делото доказателства нито поотделно, нито в тяхната съвкупност. Предвид посоченото доказателствата по делото са неправилно възприети от решаващия съдебен състав, като по този начин е постановено необосновано съдебно решение. Районен съд постанови решението си по горното дело, позовавайки се единствено на представената длъжностна характеристика на заеманата от жалбоподателя длъжност. В решението си съдът обсъжда избирателно и едностранчиво показанията на разпитания по делото свидетел, като не посочва коя част от показанията на свидетеля приема за относими за правилното решаване на процесния казус. В решението си съдът приема, че заеманата длъжност е ръководна, тъй като съгласно длъжностната характеристика на същата е вменено задължението да „организира, планира и контролира цялостната ПРОИЗВОДСТВЕНА дейност на експлоатационния район“. Същевременно обаче съгласно посоченото в § 1, т. 3 ДР на КТ за част от ръководството на предприятието се считат „други лица, на които е възложено ръководството на ТРУДОВИЯ процес“ в предприятието. В конкретния случай от страна на ответника не е доказано при пълно и главно доказване, че К. е ръководил трудовия процес в предприятието на ответника. Напротив - доказа се, че същият не е имал никаква автономност при вземане на решения относно трудовата дейност 4 на дружеството, не е определял по никакъв начин нито трудовите правоотношения на назначените вече служители, не е определял възнаграждението и задълженията им. Ищецът К. не е имал управленски и ръководни права и по отношение па потенциалните пови служители на ответника. Твърди се още, че е доказано, че ищецът инж. К. не е имал свободата и правомощието да разходва самоволно средства на ответното дружеството, всеки един нужен според служителя разход във връзка с работния процес е бил предлаган на зам. управителя Костадин Тотев за одобрение и едва тогава е бил извършван. Доказва се, че е посещавал различните обекти на ответника при аварийни ситуации отново единствено по нареждане и с оглед преценката на Зам. Управителя, като именно тази ПРОИЗВОДСТВЕНА дейност в експлоатационни район е организирал и планирал инж. К.. В рамките на първоинстанционното производство от страна на дружеството-работодател е представено и прието като доказателство по делото щатно разписание на ответника с графика към него,които отново са избирателно и едностранчиво коментирани от страна на съдебния състав в оспорваното решение. От същите, както и от показанията на разпитания свидетел се доказва, че длъжността на жалбоподателя ищец е подчинена не единствено пряко на Управителя, а и на множество други длъжности. От приетото по делото писмено доказателство е видно, че длъжността на К. е подчинена както на управителя, така и директно на заместник управителя и едновременно с това - на ръководителите на отделните направления в ответното дружество, а именно - на ръководител направление финанси, ръководител направление продажби и събиране на вземания, ръководител направление ПСОВ и ПСПВ и ръководител направление ПТ. От показанията на свидетеля стана ясно, че именно той в качеството си на зам. управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е отговарял за цялостното оперативна дейност, едновременно на него и на останалите посочени по-горе ръководители е отчитал дейността си и извършените задачи ищецът по делото. Моли съдът да приеме, че именно длъжностите заместник управител, ръководител направление финанси, ръководител направление продажби и събиране на вземания, ръководител направление ПСОВ и ПСПВ и ръководител направление ПТ са именно тези различни от управителя „други лица. на които е възложено ръководството на трудовия процес", а не длъжността на ищеца по делото К.. Напротив - предоставените му права и вменените му задължения НЕ ВКЛЮЧВАТ отговорности, свързани е ръководство на ТРУДОВ процес в предприятието като цяло. Моля да бъде взето предвид и обстоятелството, че в йерархическата структура на ответното дружество, длъжността на ищеца не е в непосредствено подчинение на управителя. Напротив - връзката с него е тройно опосредена.