Определение № 728 от 17.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 728 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500449 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5999/14.02.2025г., подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780 чрез юрисконсулт Г.Б., срещу разпореждане № 729 от 08.01.2025г., постановено по ч. гр. д. № 326/2025г. по описа на РС Пловдив, XХV с., с което е отхвърлено изцяло заявление по чл. 410 ГПК от „АКПЗ“ АД против С. А. Б., ЕГН **********, за следните суми: 646, 76 лв. – главница, дължима по договор за паричен заем № 3716829 от 19.12.2019г., сключен с „Изи Асет Мендижмънт“ АД и заплатена от „Файненшъл България“ ЕООД по договор за предоставяне на поръчителство № 3716829, като суброгирания кредитор „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлил вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД; 33, 31 лв. – договорна лихва, дължима за периода 26.12.2029г. – 25.06.2020г.; 330, 09 лв. – обезщетение за забава за периода 26.06.2020г.

– 17.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 07.01.2025г. до окончателното й погасяване.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното разпореждане, постановено при съществени процесуални нарушения.Счита се за неправилно заключението на заповедния съд, че претендираните вземания се основават на клаузи с неравноправен характер.Моли се да бъде отменено оспорваното разпореждане и вместо него за се разпореди издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Районен съд Пловдив е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за 1 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „АСВ“ ЕАД против С. А. Б., ЕГН **********, като е приел, че процесният договор за кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, поради нарушение изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговореното възнаграждение за „Файненшъл България“ ЕООД по договор за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит. Заповедният съд е обосновал, че двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание.Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществявало едновременно и същите се превеждали само на едно от дружествата – заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД.При това положение заповедният съд е счел, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който изначално е бил известен на кредитора и разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, тъй като процесният договор за предоставяне на поръчителство и дължимите по него суми били пряко свързани със заемния договор.Предвид размера на възнаграждението за поръчителя и посочените в текста на договора ГПР и ГЛП, можело да се направи обосновано предположение, че това не е сторено и потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора и реалните разходи по кредита, които ще направи.Поради това е направен извод, че е налице обоснована вероятност целият процесен договор за потребителски кредит да е недействителен, от което следва че и сключването на договора за поръчителство би се явило без основание. Посочено е, че доколкото са налице данни за извършени плащания от страна на длъжника, в случая не може да се присъди и чистата стойност на кредита, тъй като заповедният съд не разполага с възможността да изследва какъв е дължимият остатък от главницата по договора.С тези съображения заявлението е отхвърлено.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

С оглед данните по делото настоящият състав също достигна до извод за наличие на обоснована вероятност, отразеният размер на ГПР в процесния договор, да не съответства на действителния, прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал.

1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, като в тази насока изцяло се споделят доводите на заповедния съд. Същите съответстват на приетото в решението от 13 март 2025г. по дело С-337/23 на СЕС, т. 6, съгласно което чл. 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48, трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, 2 чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. В т. 7 от решението е прието, че чл. 10, § 2, буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Доколкото се касае за недействителност на целия договор съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.Заповедният съд в случая обаче не би могъл да определи какъв е размера на невърнатата главница, тъй като е поискано издаването на заповед за изпълнение и за други вземания, основаващи се на вероятно неравноправни клаузи – договорна лихва, лихва за забава.И след като не е уточнено какви плащания са извършвани от кредитополучателя и за погасяването на какви вземания са отнесени, то и заповедният съд няма как да приложи чл. 23 от ЗПК.

Отделно от изложеното съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/.А в хипотеза на настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедента-праводател, който е носител на спорното право към този момент /в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г./.

Предвид горното настоящият състав намира, че разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 729 от 08.01.2025г., постановено по ч. гр. д.

№ 326/2025г. по описа на РС Пловдив, XХV с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4