Решение № 3352 от 29.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3352 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330101408 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.128, т.2 и чл.245, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда, чл.224 КТ и чл.226 КТ и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от А. А. Г. срещу „Анджи Трейд“ ЕООД и уточняваща молба от 28.02.2025г. се твърди, че на 13.05.2024г. *** между страните бил сключен трудов договор ***, по силата на който на ищцата било възложено да изпълнява длъжността „***“, считано от 15.05.2024г. с основно месечно възнаграждение от 2000 лв. При сключване на договора ищцата предоставила трудова книжка. На 17.06.2024г. била освободена от заеманата длъжност със заповед № 4/17.06.2024г., връчена й по пощата. Въпреки липсата на мотиви, ищцата решила да не оспорва заповедта, а да търси дължимите й се обезщетения. Поискала да й бъдат изплатени дължимото трудово възнаграждение, както и обезщетението по чл.224 КТ за неизползван отпуск от 2 дни, както и да бъде оформена и върната трудовата й книжка.

Установила, че трудовата й книжка била изгубена, поради което на 20.06.2024г. предоставила нова трудова книжка. На 30.06.2024г. от ответника й била преведена сумата от 650.19 лв., без да се сочи какво се изплаща. До момента не били изпълнени паричните задължения към ищцата. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като исковете се предявявали във връзка с подаденото от длъжника възражение по ч.гр.дело № 19322 по описа на ПРС за 2024г. Твърди, че за отработените от нея 12 работни дни й се дължи сумата от 980.18 лв. Или с оглед платената от ответника сума, дължими били още 329.99 лв. – остатък от дължима сума за трудово възнаграждение за месец май 2024г. За 1 отработените през юни 2024г. 11 работни дни била дължима сумата от 853.57 лв. Не й било изплатено обезщетение по чл.224 КТ за неизползваните 2 дни платен годишен отпуск, в размер на 163.36 лв. Дължимо било и обезщетение за невърнатата трудова книжка, в общ размер от 8800 лв., за периода от юни до ноември 2024г. Поради това е направено искане за признаване за установено, че ответното дружество дължи заплащане на посочените суми, ведно със законната лихва от 08.11.2024г. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Анджи Трейд“ ЕООД, със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не се оспорва, че между страните е имало трудово правоотношение, което приключило по взаимно съгласие през юни 2024г. Ищцата не била полагала труд през този месец, поради което не й се дължало възнаграждение. Оспорва се на дружеството да е предоставена трудова книжка.

Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 19322 по описа на ПРС за 2024г. се установява, че е издадена заповед № 10323 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 03.12.2024г., по силата на която е разпоредено АНДЖИ ЕЛТРЕЙД ЕООД да заплати на А. А. Г. следните суми: 329,99 лева (триста двадесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) – остатък от дължимо трудово възнаграждение за периода от 15.05.2024 г. до 31.05.2024 г., 853,57 лева (осемстотин петдесет и три лева и петдесет и седем стотинки) – дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.06.2024 г. до 17.06.2024 г., 163,36 лева (сто шестдесет и три лева и тридесет и шест стотинки) – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни, 8800 лева (осем хиляди и осемстотин лева) – обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3 КТ за причинени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 24.06.2024 г. до 06.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 202,93 лева (двеста и два лева и деветдесет и три стотинки) – държавна такса и 600 лева (шестстотин лева) - адвокатско възнаграждение.

Представен е по делото трудов договор *** от дата 13.05.2024г., сключен между страните по делото, в качеството им съответно на работник и работодател, по силата на който ищцата е заела длъжността „***“; длъжностна характеристика за посочената длъжност, както и заповед № 4 от 17.06.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото.

Представена е ел.кореспонденция между страните, както и писмо от ответното дружество до ищцата от дата 05.07.2024г. Представено е и писмо до ищцата от дата 28.06.2024г.

Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпит на св.***.

Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 19322 2 по описа на Пловдивски районен съд за 2024г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между страните е сключен трудов договор *** от дата 13.05.2024г., по силата на който ищцата е заела длъжността „***“, както и че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 4 от 17.06.2024г.

Според разпоредбата на чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл.270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки.

По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка. В случая работодателят е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ да начисли във ведомостта за заплати трудовото възнаграждение на ищеца за посочените месеци – май и юни 2024г., за положения от него труд, което само по себе си представлява признание на работодателя за възникване на задължението за заплащане на начисленото трудово възнаграждение. Установява се, от заключението на вещото лице, че исковите претенции за посочените месеци са установени по своето основание, тъй като по делото няма данни работодателят да е заплатил начисленото трудово възнаграждение, по никой от начините, посочени в чл.270, ал.3 КТ. Според заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, съгласно приложените по делото документи и в счетоводството на ответното дружество, неизплатеният остатък от трудовото възнаграждение на ищцата за месец май 2024г. възлиза на сумата от 330 лв., поради което предявеният иск е основателен за претендираната сума от 329.99 лв. и следва да бъде уважен. Основателен е и искът за неплатено трудово възнаграждение за месец юни 2024г. за сумата от 853.57 лв., доколкото според заключението на експерта сумата за получаване от ищцата надхвърля този размер. Сумите следва да се присъдят, ведно със законната лихва върху всяка от тях от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 08.11.2024г. до окончателното им изплащане.

По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024г., съдът намира, че същата е доказана по основание и размер.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза за 2 дни нетната сума, която се следва на ищеца като обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, е в размер на 189.48 лв., или искът е основателен, с оглед диспозитивното начало в процеса, за сумата от 163.36 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 08.11.2024г. до окончателното изплащане.

По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение по чл.226, ал.2 и ал.3 КТ съдът намира следното. За да бъде уважен искът с правно основание чл.226, ал.2 КТ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на 3 следните обстоятелства: прекратен трудов договор /в настоящия случай това обстоятелство е безспорно/, незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение и за кой период, в който смисъл е разпределената от съда доказателствена тежест. В случай, че тези юридически факти са налице в тяхната съвкупност, законът презюмира настъпването на вреди в правната сфера на работника, като размерът на обезщетението е нормативно определен - в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до предаване на трудовата книжка. Съдебната практика приема, че когато трудовата книжка се намира в работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, а когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл.350, ал.1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл.6, ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж като съобщи на работника или служителя с писмо, с обратна разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.

В случая ищцата твърди, че е изпратила по куриер трудовата си книжка на дата 24.06.2024г., като трудовата книжка била получена на същата дата от ответника, но оттогава не била оформена и върната. Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал не може да се обоснове категоричен извод нито дали трудовата книжка на ищцата е предоставена на ответника, нито евентуално кога е станало това. По делото е представено от ответното дружество писмо до А. Г. от дата 28.06.2024г., с което същата е поканена да представи в ответното дружество налична трудова книжка, издадена от предходен работодател или в случай на липса на налична трудова книжка, издадена от предходен работодател, ищцата е поканена да попълни и подпише приложената към писмото декларация. Не се спори, установява се и от представената разписка от „Спиди“ АД, че отправеното писмо с декларация са получени от ищцата на дата 04.07.2024г. Не става ясно от страна на ищцата да са предприети някакви действия по повод така полученото писмо.

Дори и да се приеме, както твърди ищцата, че на дата 24.06.2024г. от ответното дружество е потвърдено получаването на телефона и трудовата книжка, то видно от кореспонденцията от 28.06.2024г., от страна на законния представител на ответника е посочено, че трудовата книжка е при счетоводителя и е готова за вземане, което представлява според настоящия състав покана до ищцата да получи оформения документ. В тази насока са и показанията на св.***, който заяви, че миналата година са уведомили по имейл законния представител на ответника, че ще дойдат в Пловдив за получаване на трудовата книжка и "да не я праща", тоест очевидно между страните е обсъждан въпросът за изпращане на трудовата книжка по куриер на ищцата. Поради това съдът приема, че предявеният установителен иск за сумата от 8 800 лв. е неоснователен, тъй като не е доказан и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, на ищцовата страна следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковите претенции. Договореното и изплатено адвокатско възнаграждение на страната е в размер на 1 310 лв. Уважената част от исковите претенции възлиза на 1 346.92 лв., а отхвърлената – на 8 800 лв. Цялата цена на исковете е 10 146.92 лв.