Решение № 289 от 15.11.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. гр. Добрич, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500318 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. №185/18.01.2024г. от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр.С., п.к. ***, бул.“*** (сграда А), ***“, представлявано от управителя И.М.Ш., действащ чрез упълномощения ст.юрисконсулт В. М.-С., срещу решение №138/20.12.2023г. по гр.д.

№78/2023г.на РС-Каварна, с което се ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.

26, ал. 1 ЗЗД вр. чл.143 ЗЗП, по иска на Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Ш., ул.“***, против "Ай Тръст" ЕООД гр. С., договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2022г., сключен за обезпечаване на вземанията на "Кредисимо" ЕАД по договора за потребителски кредит № ***/19.04.2022.

Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено и производството по иска прекратено, с доводи свеждащи се до наличието на предпоставките на чл.126, ал.1 ГПК като пречка за настоящия процес. Конкретно се излага че между същите страни, на същото основание и за същото искане е налице образувано гр.д.№1/2023г.. Предмет на същото бил иск за нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2022г., сключен за обезпечаване на вземанията на "Кредисимо" ЕАД по договора за 1 потребителски кредит № ***/19.04.2022г. и осъдителен иск за сумата от 25лева, част от сумата 4 896.24лева недължимо платени по нищожния договор. Първоинстанционният съд се произнесъл по недопустим иск предвид наличието на предходно образувано и неприключило дело със същия предмет и страни, възражение за което било и своевременно направено от ответника, сега въззивник.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 09.01.2024г., когато е връчен препис от решението на обжалващия, и край 23.01.2024г., чрез изпращане по куриер на 17.01.2024г., от лице, с интерес от обжалването, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК/след проведено производство по чл.262 от ГПК/.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна - Т. Л. Д.,чрез пълномощника и адв.П. П.. Счита да не са налице изложените в жалбата твърдения за недопустимост, тъй като не била налице пълна идентичност между двете дела нито по отношение на страните, нито по отношение на предмета. Страни по по-рано образуваното гр.д.

№1/2023г. били Т. Л. Д. , „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и "Кредисимо" ЕАД, а установителният иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД престанал да бъде част от производството по гр.д.№1/2023г. тъй като на основание чл.232, ал.1 от ГПК бил оттеглен.

По повод въззивната жалба Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата, провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното::

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено с искова молба вх.№633/22.02.2023г. от Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Ш., ул.“***, срещу "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *, бул. "***, сграда А, ет. 4, ***", 2 право на иск за прогласяване нищожността на сключения между тях на 19.04.2022г. Договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване вземането на „Кредисимо“ЕАД по договор за кредит №***/19.04.2022г.

Наведените от ищцата фактически твърдения са за сключен на 19.04.2022г. между нея и „Кредисимо“ЕАД договор за потребителски кредит №***, по силата на който и е предоставена сумата от 4000лева за срок от 24месеца, при лихвен процент от 40% и ГПР /годишен процент на разходите/ от 48.21%. В чл.4, л.1 от договора за потребителски кредит било предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредитора, като бил определен и вида на обезпеченията, а в ал.2 на чл.4 от същия договор била предвидена и санкция при непредоставяне на обезпечение-неодобряване на заявлението и непораждане на действие на договора за кредит. В чл.4, ал.3 от същия договор за кредит било предвидено, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие.

Във връзка с чл.4, ал.1 от договора за кредит и на датата на неговото сключване бил сключен между ищцата и ответника "Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство по който се изисквало заплащане на възнаграждение от 5776.08лева. В член 8, ал.5 от раздел ІV“Възнаграждение“ от договора било предвидено кредитора „Кредисимо“АД да приема изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението на поръчителя, както и, че в случай на недостатъчност на платената сума за погасяване на изискуемите задължения към кредитора и към поръчителя, с внесената сума приоритетно да се погасяват задълженията към поръчителя. В резултат на това за кредит от 4000лева от кредитополучателя се изисквало да заплати 11 650.08лева , от които 5776.08лева възнаграждение за поръчителство.

Ищцата счита договорът за поемане на поръчителство за нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр.чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП и чл.147, ал.1 от ЗЗП.

Противоречал на добрите нрави -за усвоен кредит от 4000лева се искало заплащане за допълнителна услуга за поръчителство в размер на 5776.08лева, 3 която сума била съизмерима и надхвърляща размера на кредита. Налице била значителна нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне интересите на потребителя с цел извличане изгода за кредитора. Длъжникът по този договор не получавал никаква престация, при което нарушаването на принципа на справедливост било още по-драстично. Клаузата/чл.1, ал.2 от договора за кредит/ за предоставяне на поръчителство била с цел кредитодателят да прехвърли риска от неизпълнение на своите задължения за предварителна оценка на платежоспособността върху длъжника чрез увеличаване размера на задължението му. Договорът за поръчителство нарушавал и заобикалял изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитора лице било способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, договорът бил сключен с цел изпълнение на условието на кредитора за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит, като при обезпечаване на кредита с поръчителство длъжникът бил ограничен от изискването на чл.4 от договора за потребителски кредит в правото си на избор относно личността на поръчителя, ограничен във възможността да избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението си без дасе налага да заплаща допълнително за тази услуга. С цел да се заобиколи изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК практика на фирмите за бързи кредити било сключването на акцесорни договори, наименовани различно-за предоставяне на поръчителство, за предоставяне на гаранция, за възлагане на поръчителство и др., общото между които било, че се сключвали със свързани лица на кредитора и се изисквало заплащане на възнаграждение. В случая дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение не било включено при изчисляване на годишния процент на разходите, въпреки, че разхода е бил известен на кредитора, който го е включил в погасителния план. Ако го беше включил, ГПР би възлизал на повече от 250%. Предвиденото възнаграждение за поръчителя водело до скрито оскъпяване на кредита, скрито възнаграждение за кредитора „Кредисимо“АД, тъй като е едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ЕООД и печалбата, реализирана от последния се разпределяла в полза на едноличния собственик. По този начин се заобикаляли изискванията на закона. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство било заблуждаваща търговска практика по смисъла на 4 чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП и съгласно правото на ЕС, в който смисъл било приетото с решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на ЕСЕ, доколкото тя подтиква или може да подтикне следния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация, която подвеждала потребителя и не му давала възможност да прецени реалните последици от сключването на договор за кредит. Клаузите на договора за предоставяне на поръчителство нарушавали изискванията на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП и чл.147, ал.1 от ЗЗП, противоречали на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрирали директно уговорка във вреда на потребителя, не отговаряли на изискванията за добросъвестност, водели до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като не позволявали на последния да прецени икономическите последици от сключване не само на акцесорната сделка, но и на главната. Процесният договор бил нищожен на основание чл.26, ал.2 ,пр.4 от ЗЗД поради липса на основание- срещу заплащането на възнаграждение ищцата не получила никаква услуга, а единствено задължението и се прехвърляло от едното дружество на другото. Кредиторът, който бил икономически по-силен, се е възползвал от своето правно положение като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза .

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД оспорва предявения иск по съображения за недопустимост и неоснователност. Искът бил недопустим , тъй като между същите страни е налице предходно заведено и неприключило съдебно производство по гр.д.№1/2023г. на РС-Каварна с идентичен предмет. Искът бил недопустим и защото ищецът нямал правен интерес да води установителния иск за нищожност, тъй като можел да предяви осъдителен иск за връщане на платеното по оспорения договор, в рамките на което производство съдът ще се произнесе в мотивите си и относно евентуалната нищожност на договора. Предявяването на иска противоречало и на принципа на процесуална икономия, доколкото нямало да доведе до окончателно решаване на спора относно даденото по нищожния договор, а до генериране на разходи за две производства, което граничело със злоупотреба с процесуални права. Признава, че между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2022 г., по силата на който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се задължило да обезпечи 5 задължението на ищеца по договор за потребителски кредит №***/19.04.2022г. с размер на главницата от 4000лева, която следвало да бъде върната ведно с договорна възнаградителна лихва на 24 месечни вноски.

Договорът за кредит бил изплатен, ищецът нямал задължения във връзка с договора за поръчителство. Дължимото възнаграждение за поръчителството не било 5776.08лева, а 3840.85лева. Ищцата имала право да заяви получаването на кредит и без обезпечение. Според клаузите на договора за кредит предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст“ЕООД било единствена възможност, но не и задължително. Предоставянето на обезпечение чрез поръчителство зависело от избора на кредитополучателя.

Възнаграждението за поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, респ.на чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключвал след сключване на договора за кредит и кредиторът не знаел и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори, респ. не попада в хипотезата на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК за да е общ разход по кредита при изчисляване на ГПР по чл.19 от ЗПК. Сключването на договор за предоставянето на поръчителство не можело да бъде квалифицирано и като заблуждаваща търговска практика според дефиницията на чл.68е от ЗЗП- не било налице нито премълчаване , нито предоставяне по неясен начин на информация от страна на кредитора или от поръчителя. Паричните задължения на кредитополучателя и по двата договора били ясно разписани, конкретно бил посочен размера на вноската по кредита и размера на възнаграждението на поръчителя в приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство в две отделни таблици, а в придружаващия ги текст били използвани конкретни и еднозначни термини и средния потребител лесно би формирал извод колко пари би дължал към кредитополучателя и потребителя, съответно какво е оскъпяването на кредита и възнаграждението за допълнителната услуга. Наличието на свързаност между „Кредисимо“ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД само по себе си не водело до скрито оскъпяване на кредита. „Кредисимо“АД било едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но двете били отделни юридически лица. С договора за предоставяне на поръчителство била предоставена възможност на клиента да избере начин на плащане-по сметка на поръчителя или по сметка на „Кредисимо“ЕАД заедно с плащането на месечните вноски. В последния 6 случай „Кредисимо“ЕАД единствено получавало плащането в полза на поръчителя, но не било титуляр на вземането и не се разпореждало със същото, което изрично било уговорено в чл.13, ал.1 от договора за поръчителство.