Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4060 от 27.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 17538/2021
Вид
Решение № 4060
Подписан
27.08.2023
В сила
31.10.2023
Състав
АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 209а, ал. 1 · Закон за здравето

РЕШЕНИЕ

№ 4060 гр. София, 27.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря Д.А ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20211110217538 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба с входящ № 96617 от 26.11.2021 г. по описа на СРС от Д. Д., ЕГН **********, с адрес: град С, ж.к. И, бл. , вх. , ет. , ап. , против Наказателно постановление (НП) № 2250 от 11.11.2021 г., издадено от Директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева за нарушението на чл. 209а, ал. 1, чл. 63, ал. 4 и чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ вр. раздел І, т. 7 от Заповед № РД-01-743 от 31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.

В жалбата се твърди, че процесното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се излагат аргументи за колизия между Закона за здравето и Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, по отношение на носенето на защитна маска за лице.

В съдебното заседание, жалбоподателят, Д. Д., редовно призован, се явява лично.

Съжалява и моли съда да отмени процесното НП.

Въззиваемата страна, Директора на СДВР, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от главен юрисконсулт Ц В, с приложено пълномощно към тях. В бележките се твърди, че атакуваното НП е правилно и 1 законосъобразно – издадено е от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като при това са спазени предвидената от закона форма и изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН.

Счита се, че извършването на нарушението е установено по безспорен начин. Сочи се, че няма основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, а на жалбоподателя е наложена глоба в минимален размер, предвиден за съответното нарушение. Иска се съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди изцяло процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че същото надвишава минималния размер на предоставения вид правна помощ съобразно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Софийска районна прокуратура, не се явява, не сочи уважителни причини.

Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 24.10.2021 г., около 13:10 часа, младши инспектор Л., на длъжност старши полицай при сектор „Метрополитен“ ООП-СДВР, при обход на вестибюл 2 на метростанция „Константин Величков“ видял лицето Д. Д да преминава през турникета на вестибюл 2 и да се насочва към стълбите за перона на метрото, без да има поставена защитна маска на лицето, покриваща носа и устата, в съответствие с въведената противоепидемична мярка със заповед на министъра на здравеопазването. След като установил липсата на поставена маска на лицето на жалбоподателя младши инспектор Л. отправил няколко жестови подсещания, а в последствие и устно предупреждение към жалбоподателя да постави маска на лицето си, но такава не била поставена от жалбоподателя.

На Д. Д. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА с бланков № 644500 от 24.10.2021 г., в присъствието на свидетеля О Й М, служител на СДВР, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ/ раздел І, т. 7 от Заповед № РД-01743 от 31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването. Нарушението се изразявало в това, че жалбоподателят се намирал на закрито обществено място без поставена защитна маска за лице, покриваща носа и устата, в условията на обявената на територията на Република България (РБ) извънредна епидемиологична обстановка, обявена с Решение № 325 от 2020 г. на Министерския съвет (РМС) и удължена с РМС № 395 от 28.04.2021 г., с което не изпълнил противоепидемична мярка, въведена на основание чл. 63, ал. 4 и 11 и чл. 63в от ЗЗ, със Заповед № РД-01-743 от 31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.

АУАН бил връчен на нарушителя лично, срещу подпис и без възражения.

В законоустановения срок срещу АУАН не постъпило възражение.

На 11.11.2021 г., въз основа на АУАН, Директора на СДВР издал НП № 2250 от 11.11.2021 г., с което на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на Д. Д било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1, чл. 63, ал. 4 и чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ вр. раздел І, т. 7 от Заповед № РД-01-743 от 31.08.2021 2 г. на министъра на здравеопазването.

НП било получено от жалбоподателя на 19.11.2021 г.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: Жалба с вх. № 96617 от 26.11.2021 г.; НП № 2250 от 11.11.2021 г.; АУАН серия АА с бланков № 644500 от 24.10.2021 г.; ДЗ от 28.10.2021 г.; Писмени бележки с вх. № 113017 от 03.06.2022 г.; Пълномощно в полза на юрисконсулт В и показания на свидетеля Л..

Съдът възприе показанията на свидетеля Л., установил нарушението и съставил АУАН серия АА с бланков № 64450 от 24.10.2021 г., като непротиворечиви, последователни и обективни, поради което ги кредитира изцяло.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си, съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяване на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН, като за неуредените в него случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в акта за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени до доказване на противното със способите за събиране на доказателства в наказателния процес. Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са тези, които са събрани по реда на НПК, като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от надлежно легитимирана страна, в преклузивния законов срок и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, но по други съображения.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.

С РМС № 325 от 14 май 2020 г. на територията на страната е обявена извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 3

14.05.2020 г. до 14.06.2020 г. С последващи решения на Министерския съвет на РБ срокът на обявената извънредна епидемична обстановка е удължаван, като към датата на твърдяното нарушение, въз основа на РМС № 629 от 26.08.2021 г., срокът на обявената на територията на страната извънредна епидемична обстановка е удължен за периода от 01.09.2021 г. до 30.11.2021 г.

Съобразно чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, при обявена извънредна епидемична обстановка по чл.

63, ал. 1 от ЗЗ, министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.

Със Заповед № РД-01-743 от 31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването, считано от 01.09.2021 г. до 30.11.2021 г., на територията на страната са въведени временни противоепидемични мерки, между които и записаната под т. I. 7. на горната заповед мярка, съобразно която, всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и други, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно инструкциите за правилно носене на защитна маска за лице, дадени в Приложение № 3 към горната заповед.

Заповедта била публикувана на интернет страницата на Министерство на здравеопазването (М3).

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира, че АУАН е съставен при липса на материална компетентност, доколкото в съответствие с чл.

209а, ал. 3 от ЗЗ, нарушенията по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ следва да се установяват от длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на МВР, но по делото не е представено доказателство за това. Процесното НП е издадено от компетентен орган в съответствие с чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ – директора на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, в случая СДВР.

По отношение на сроковете за съставяне на АУАН и издаване на процесното НП съдът констатира, че същите са спазени.

АУАН и атакуваното НП съдържат всички факти и обстоятелства, относими към съставомерността на вмененото нарушение, включително мястото на извършването му, датата и времето, когато същото е реализирано, и обстоятелствата, при които това е станало, съответно нарушителя и нарушените норми.

Във връзка с нарушените в случая правни норми, съдът ще посочи, че нормата на чл.

209а, ал. 1 от ЗЗ има смесен характер, като същата съдържа както правилото за поведение, така и санкцията, която се предвижда при нейното нарушение. Освен това, НП съдържа и описание на противоепидемичната мярка, която не е била спазена и Заповедта, с която 4 същата е била въведена.

При прегледа на доказателствата съдът установи несъответствие при описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В АУАН и атакуваното НП е записано, че срокът на обявената с РМС № 325 от 2020 г. на територията на страната извънредната епидемиологична обстановка е удължен с РМС № 395 от 28.04.2021 г. Видимо от РМС № 395 от 28.04.2021 г. срокът на извънредната епидемична обстановка е удължен до 31 май 2021 г. т.е. министърът на здравеопазването не е имал основание за издаването на Заповед № РД-01-743 от 31.08.2021 г. за въвеждането на временни противоепидемични мерки, между които и записаната под т. I. 7. на горната заповед мярка всички лица, намиращи се в закрити обществени места, да поставят защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, съгласно дадените инструкции. В този смисъл, жалбоподателят не извършил нарушение, въпреки че по делото безспорно се установява на базата на показанията на актосъставителя, че към момента на проверката жалбоподателят не е имал поставена защитна маска на лицето, покриваща носа и устата му. Във връзка с установеното, съдът намира, че в случая не са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Поради това, съдът счита, че в производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което доколкото пряко рефлектира върху правото на защита на сочения като нарушител, опорочава законосъобразността на обжалвания акт и обосновава отмяната му.