Решение № 184 от 27.07.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Шумен, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20223600500155 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №34/21.01.2022г. по гр.д.№1146/2021г. по описа на ШРС ,съдът е отхвърлил предявената от Б. П. М., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр. С., ул.

“*” № 2, ет. 5, ап. 8, срещу П. Ж. В., ЕГН : **********, с адрес – гр. Ш., ул. № 66, вх. 1, ет. 1, ап. 2, молба за изменение на постановени по ГД № 2724/2016г., по описа на ШРС мерки касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката над детето С.Б.П., ЕГН : ********** и тези за режима на лични отношения с молителя, постановен с Решение № 110 от 22.05.2018г. по ГД № 327/2018г. на ВКС, поради изменение на обстоятелствата, като се определи местоживеенето на детето при него, предостави му се упражняването на родителските права, определи се издръжка в минимален размер, която да се заплаща от майката и се определи режим на лични отношения с детето, като неоснователна .

Решението е обжалвано от Б. П. М. , действащ ,чрез пълномощника си адв. Й.Б. от САК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.

Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да предостави упражняването на родителските права на бащата Б.М. и определи максимално разширен режим на правото на детето да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители — не по-малко от 35% от времето на детето на годишна база при който и да е от родителите, с право на майката да вижда 1 детето всеки ден при възможност.

Максимално разширен режим (но не по-малко от постановеното вече със съдебното решение) на правото на детето да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители — в случай, че съдът остави упражняването на родителските права на майката, с право за бащата да вижда детето всеки ден, като се предвидят и задължителните изисквания на чл. 56 СК за учебно време, ваканции, официални празници, лични празници на детето и родителя, както и по всяко друго време. В писмените бележки по делото ищецът моли съдът в случай, че съдът не уважи първия иск за упражняване на родителските права и не ги възложи за упражняване на бащата, то да постановите разширен режим за лични контакти, който да съобрази индивидуалния казус и предвиди способи за преодоляване на отчуждението на детето към баща й който да е с поетапна градация, предвид липсата на контакт между детето и бащата, който да е бил реализиран през последните години. Необходими били поне осем седмици адаптационен период, през който бащата да започнел да се включва в живота на детето, като се виждали в контактен център за по 1 час три пъти в седмицата. Целта била детето да възстанови успешно контактите с баща си. След изтичане на този 8-седмичен период бащата да имал право да взима детето при себе си самостоятелно всяка нечетна седмица месечно на годишна база от 10 - 18 ч. в събота и неделя без приспиване, като връщал детето в дома на майката. След изтичане на четири месеца от постановяването режима на неотглеждащия родител да бъде определен режим на лични контакти с детето, който е съобразен с особеностите на конкретния казус, което задължавало уважаемия съд да предприеме адекватни мерки за преодоляването на родителското отчуждение по отношение на бащата.

Моли на основание чл. 138а, ал. 3 СК да задължите майката да участва в специализирани програми за повишаване на родителския капацитет, с оглед негативното влияние, което оказвала на детето, изразяващо се в отчуждаване от другия родител.

Въззиваемата П.Ж. В. , действаща ,чрез пълномощника си адв.Н.К. К. от ВАК е депозирала отговор на въззивната жалба ,с който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да постанови нов режим на лични контакти между бащата и детето С. ,като отпадне част от този режим , а именно всеки втори и четвърти понеделник от месеца от 17ч. до 19ч. от решение №110 от 22.05.2018г. по гр.д.№327/2018г. на ВКС ,поради невъзможност той да бъде реализиран. Също така съдът да измени присъдената издръжка на детето С. дължима от баща му ,като я увеличи на сумата от 500лв., считано от 20.01.2022г.

Искането за увеличение на издръжката не следва да се разглежда ,тъй като липсва произнасяне от ШРС по такъв иск , а ШОС е въззивна инстанция и не може да се произнася за първи път по искове ,които не са били разгледани и по които ШРС не се е произнесъл.

Пред ШРС не е бил предявен в срока по чл.131 ал.1 от ГПК с отговора на исковата молба насрещен иск по чл.211 ал.1 от ГПК за увеличение на дължимата от бащата издръжка на осн.чл.150 от СК и правилно такъв не е бил разгледан от първоинстанционният съд.

С определение №356/4.05.2022г. по В.гр.д.№155/2022г. по описа на ШРС съдът е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото по депозираната въззивна жалба от П. Ж. В. срещу решение №34//21.01.2022г. по гр.д.№1146/2021г. по описа на 2

ШРС като недопустимо , като определението не е било обжалвано и е влязло в сила.

Въззивната жалба на Б. П. М. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане страните са родители на детето С.Б.П. ,родено на 6.05.2014г. С решение №241/21.04.2017г. по гр.д.№2724/2016г. по описа на ШРС , съдът е предоставил упражняването на родителските права върху детето С.Б.П., ЕГН ********** на майката – П. Ж. В., ЕГН **********, като е определил детето да живее при нея на следния адрес: гр. Ш., ул.№66, вх.1, ет.1, ап.2., определил е и режим на лични контакти на бащата Б. П. М. с детето С.. С решение №110/22.05.2018г. по гр.д.№327/2018г. по описа на ВКС ІV г.о. е определен окончателният режим на лични контакти на бащата с детето С. и той е както следва : през първите два месеца, считано от датата на обявяване и влизане в сила на настоящото решение, бащата да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 9 ч. до 13 ч., като срещите между двамата се осъществяват в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане” . През следващите шест месеца, бащата да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 19 ч. След този осеммесечен период, бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 19 ч. в неделя – с преспиване, както и всеки втори и четвърти понеделник от месеца от 17 ч. до 19 ч., а също и за петнадесет последователни дни през лятото (в рамките на периода 1 юни – 31 август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година.

Също след горния осеммесечен преходен период, при положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на детето, съдът постановява следния режим:

През нечетните години бащата да взима детето по време на следните празници: Великден (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуване) – с преспиване, рождения ден на детето, който съвпада с Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22 септември) и Новогодишните празници (31 декември и 1 януари) – с преспиване, като взима детето в 10 ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден; През четните години бащата да взима детето по време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници и Стефановден – имения ден на детето (24-27 декември) – с преспиване, като взима детето в 10 ч. и го връща до 19 ч.

3 в съответния ден; За осъществяването на личните контакти бащата да взима детето от дома, в който живеят майката и детето, съответно – да го връща в този дом, с изключение на понеделниците, когато следва да го взима от детското заведение, което то посещава.

Не е спорно по делото ,че родителите са разделени още преди раждането на детето С.

,като от раждането му за него полага грижи майка му. От месец август 2020г. определеният режим на лични контакти на бащата с детето С. с решението на ВКС не се осъществява, поради наличието на гражданско дело по ЗЗДН инициирано от майката на детето и постановената по него заповед за незабавна защита срещу бащата, във връзка с твърдението за осъществено домашно насилие от него спрямо детето С. , като по това дело режима на лични контакти на бащата с детето е променен и ограничен, но има и случаи в които режима на лични контакти не е бил изпълняван и поради бездействието на бащата. С решение №627/11.12.2020г. по гр.д.№1799/2020г. по описа на ШРС съдът е оставил без уважение молбите и на двамата родители по ЗЗДН като неоснователни. Образувано е изп.д.

№5665/29.12.2020г. по описа на ЧСИ Я.Б. за принудително осъществяване на определеният режим на лични контакти на бащата с детето С. , по което на майката П. са връчвани покани за доброволно предаване на дете за дните определени за лични контакти на бащата с детето С.. Наложените на майката П. глоби от ЧСИ Я.Б. са били обжалвани от нея и отменени от ШОС.

От социалното проучване отразено в социалния доклад, изготвен от Дирекция "Социално подпомагане"–Шумен /стр.390-397 от делото на ШРС/ се установява ,че страните са в конфликтни отношения още от раздялата им , като това се отразява на детето С..То се нуждае от сигурна и стабилна семейна среда за живот. Неоходимо е то да контактува и с двамата си родители и с техните близки. Детето С. е напълно самостоятелно и здраво.

Основните грижи за детето С. се полагат от майката и тя е осигурила неоходимите условия за живот на детето. За С. е осигурена сигурна и стабина семейна среда за живот.Майката задоволява ежедневните й потребности, гарантира нейната сигурност и я подкрепя. Тя разпознава потребностите на детето си. Детето има собствена стай в домовете и на двамата си родители. Хигиенно –битовите условия в жилищата и на двамата родители са много добри и детето има самостоятелна стая и в двете жилища с всичко необходимо за него.

Майката на детето П.В. и детето С. живеят заедно с К.П.А. ,която е майка на П.В.. Детето е записано като ученичка за 2021/2022г. във ІІ Основно училище „„ – Ш.. Към момента на изготвянето на доклада майката е била безработна ,като е разчитала на помощта на бабата на детето и нейна майка ,както и на помощта на сестра й ,която работи в чужлина. Бащата заплащал издръжка на детето в размер на 220лв. месечно ,като имал месечен доход в размер на 800лв. Майката е споделила ,че коминикацията с бащата е затруднена ,те не могат да общуват по между си ,като бащата е с променливо настроение и е непредвидим. Майката отрича да е отчуждавала детето от бащата. Тя споделя ,че е имала уговорка с бащата да дойде да вземе С. за период от 15 дни на 22.06.2022г. , но той не дошъл да вземе детето.

Бащата сочи ,че не е упражнявал насилие спрямо детето С. или неговата майка П. . Бащата желаел да ползва социална услуга за да се подобри комуникацията между родителите В 4 интерес на детето е да общува и с близки и роднини както по майчина така и по бащина линия. Към доклада е приложен доклад от ДЦЗП –Зона заКрила –Шумен . На 22.06.2021г. е проведена среща между детето С. и психолог от центъра с когото детето се познава в специализирано помещение „синя стая“ ,без присъствието на майката. Разговорът протекъл спокойно. Детето настойчиво заявявало своята привързаност към майката. На въпросите свързани с отношението на С. към бащата било изразено явно негативна нагласа и детето заявило ,че не желае да ходи при баща си ,който упражнява насилие спрямо нея , само си седи на дивана и си гледа вестниците. Не е посочила случаи в които да се е чувствала добре с баща си. Тези твърдения били неколкократно и насточиво повторени. Видна е силна степен на привързаност , идентификация и почти слятост с майчината фигура , както и явен стремеж за отхвърляне значимостта на бащината фигура и противопоставяне спрямо нея.