Определение № 19254 от 30.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19254 гр. София, 30.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110117319 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 64016 от 31.03.2022 г., подадена от името на „/.../“ ЕООД, ЕИК: /.../, против „/.../“ ЕООД, ЕИК: /.../ и Национална агенция по приходите /НАП/, с която са предявени искове, както следва: 1/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „/.../“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 15 671,29 лева, представляваща получена от ответника без основание сума, поради допусната от ищеца грешка в изписването на IBAN при заплащането на фактура № 27/08.02.2022 г., вследствие от което сумата е постъпила по банкова сметка на ответника „/.../“ ЕООД с IBAN BG65FINV91501016583594, вместо по сметка на действителния кредитор „/.../“ ЕООД с IBAN BG87FINV91501017420987, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /31.03.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата; 2/ установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК за признаване за установено спрямо ищеца, че Национална агенция по приходите няма право на принудително изпълнение върху сумата от 15 671,29 лева, преведна по разплащателна сметка с IBAN BG65FINV91501016583594, с титуляр „/.../“ ЕООД, постъпила по нея без основание в резултат на погрешно извършен превод от ищеца, върху която сметка Национална агенция по приходите е наложила запор и отказва възстановяване на сумата.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на исковата молба от страна на ответниците в производството.

Съдът намира, че исковата молба следва да бъде оставена без движение, като бъдат дадени указания на ищеца да обоснове правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК, като изложени ясни, конкретни и безпротиворечиви твърдения за факти и обстоятелства, от коит счита, че произтича правния му интерес от предяване на заявения с исковата молба отрицателен установителен иск.

Независимо от горното и за процесуална икономия, настоящият съдебен състав намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По делото са представени писмени документи, които са относими, необходими и приемането им е допустимо, поради което и същите следва да бъдат допуснати като писмени доказателства в производството.

Искането на ответника Национална агенция по приходите, с правно основание чл. 190 ГПК, следва да бъде уважено.

1

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 64016 от 31.03.2022 г., подадена от името на „/.../“ ЕООД, ЕИК: /.../, против „/.../“ ЕООД, ЕИК:

/.../ и Национална агенция по приходите /НАП/.

УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, с писмена молба, с препис за насрещните страни, да отстрани констатираните в мотивната част на настоящото определение нередовности на исковата молба, като: обоснове правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК, като изложени ясни, конкретни и безпротиворечиви твърдения за факти и обстоятелства, от коит счита, че произтича правния му интерес от предяване на заявения с исковата молба отрицателен установителен иск.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, в частта по предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК, а производството по делото в тази част – прекратено.

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.09.2022 г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните.

ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на възложител, и трето за процеса лице - „/.../“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор за възлагане на СМР, по силата на който дължал на изпълнителя заплащане на сумата от 15671,29 лева, за която изпълнителят издал фактура № 27/08.02.2022 г., в която била посочена следната банкова сметка за плащане на сумата: IBAN BG87FINV91501017420987, открита при /.../ АД.

Поддържа, че с платежно нареждане от 09.02.2022 г. наредил плащане на процесната сума, като погрешка изписал следната банкова сметка: IBAN BG65FINV91501016583594, открита при /.../ АД, с титуляр ответника „/.../“ ЕООД, която била запорирана, поради започнало изпълнително производство от публичен изпълнител при НАП. Твърди се, че ответникът „/.../“ ЕООД не е имал основание за получаване на процесната сума, тъй като същата е постъпила погрешно по сметката му, и същият изразявал съгласие сумата да бъде възстановена на ищеца, но публичният изпълнител при НАП отказвал да вдигне запора върху сумата и да я изплати на ищеца, преди последният да е провел производство по чл. 269, ал. 1 ДОПК.

Поради изложените съображения, се моли, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответникът „/.../“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 671,29 лева, представляваща получена без основание сума от дружеството /.../ ЕООД, поради допусната от грешка в изписването на IBAN при заплащането на фактура № 27/08.02.2022 г., вследствие от което сумата е постъпила по сметка на ответника

„/.../“

ЕООД с

IBAN

BG65FINV91501016583594, ракрита при /.../ АД, вместо по сметка на действителния кредитор „/.../“ ЕООД с IBAN BG87FINV91501017420987, разкрита при /.../ АД и на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК да бъде признато за установено спрямо ищеца, че Национална агенция по приходите няма право на принудително изпълнение върху сумата от 2

15 671,29 лева, преведна по разплащателна сметка с IBAN BG65FINV91501016583594, с титуляр „/.../“ ЕООД, разкрита при /.../ АД, постъпила по нея без основание в резултат на погрешно извършен превод от ищеца, върху която сметка Национална агенция по приходите е наложила запор и отказва възстановяване на сумата. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника „/.../“ ЕООД, който признава предявения срещу него иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по основание и размер.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника Национална агенция по приходите, който оспорва допустимостта и основателността на предявения срещу него иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК. По отношение на допустимостта, ответникът поддържа, че ищецът няма качеството на трето лице, чието право е засегнато от изпълнението по смисъла на чл. 269 от ДОПК, тъй като следва да се касае за вещно право или вземане от трето лице, а не от длъжника в производството. Твърди се, че действията на публичния изпълнител били насочени към обезпечаване на публични вземания, а не към принудително изпълнение на същите, което да засяга права на ищеца върху вещи или негови вземания към трети лица.

Посочва се, че процесната сума не е преминала в патримониума на НАП, а в този на ответника „/.../“ ЕООД, което пораждало за ищец правен интерес от предявяването на осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД единствено срещу „/.../“ ЕООД. Ответникът поддържа, че ищецът не е изчерпил и административният ред за обжалване на действията на публичния изпълнител, поради което настоящият иск следвало да се приеме за недопустим. По основателността на иска ответната страна твърди, че между ищеца и ответника „/.../“ ЕООД е било възможно да има облигационни отношения, в изпълнението на които ищецът да е превел процесната сума, тъй като лицето, което се твърди, че е следвало да получи сумата - „/.../“ ЕООД, и лицето, което действително я е получило – ответникът „/.../“ ЕООД, били с един и същ едноличен собственик на капитала и управител, а именно – Т. А.

Т., който на 26.11.2021 г. е продал дружествените си дялове в „/.../“ ЕООД на Б. К.. От тези обстоятелства ответникът прави извод, че „/.../“ ЕООД и „/.../“ ЕООД са били свързани лица, поради което не било безспроно установено, че ищецът е допуснал грешка при превеждането на процесната сума. На последно място, ответникът посочва, че за неправилно посочения IBAN отговорността следвало да е изцяло за ищеца, в качеството му на наредител на плащане. Моли, производството по делото да бъде прекратено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК, а в условията на евентуалност – същият иск да бъдат отхвърлен. Претендират се разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове, от името на „/.../“ ЕООД, ЕИК: /.../ против „/.../“ ЕООД, ЕИК: /.../ и Национална агенция по приходите /НАП/, както следва: 1/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „/.../“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 15 671,29 лева, представляваща получена от ответника без основание сума, поради допусната от ищеца грешка в изписването на IBAN при заплащането на фактура № 27/08.02.2022 г., вследствие от което сумата е постъпила по банкова сметка на ответника „/.../“ ЕООД с IBAN BG65FINV91501016583594, вместо по сметка на действителния кредитор „/.../“ ЕООД с IBAN BG87FINV91501017420987, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /31.03.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата; 2/ установителен иск с 3 правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК за признаване за установено спрямо ищеца, че Национална агенция по приходите няма право на принудително изпълнение върху сумата от 15 671,29 лева, преведна по разплащателна сметка с IBAN BG65FINV91501016583594, с титуляр „/.../“ ЕООД, постъпила по нея без основание в резултат на погрешно извършен превод от ищеца, върху която сметка Национална агенция по приходите е наложила запор и отказва възстановяване на сумата.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

СЪДЪТ ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ МЕЖДУ СТРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО , че на

09.02.2022 г. ищецът /.../ ЕООД е извършил банков превод с референция № 44685454 на сумата от 15671,29 лева по банкова сметка IBAN BG65FINV91501016583594, разкрита при /.../ АД, с титуляр /.../ ЕООД, върху която банкова сметка с Протокол за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210022-022-0074473/08.10.2021 г. на публичен изпълнител към ТД на НАП – София, е наложен обезпечителен запор в производството по изпълнително дело № 190723556/2019 г. по описа на публичен изпълнител към ТД на НАП – София – М. Д..

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал.

2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума /т.е. в тежест на ищеца е да докаже, че поради техническа грешка в изписването на номера на банковата сметка погрешно е превел сумата от 15 671,29 лева по банкова сметка BG65FINV91501016583594, разкрита при /.../ АД, с титуляр /.../ ЕООД, както и че сумата е постъпила по същата банкова сметка, с титуляр ответникът /.../ ЕООД/, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже основанието за получаване на процесната сума.