Определение № 11317 от 18.12.2025, Административен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11317

Бургас, 18.12.2025 г.

Административният съд - Бургас - V-ти състав, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ като разгледа докладваното от съдията Николай Диамандиев административно дело № 2499/2025 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на С. Б. П., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [улица], подадена чрез упълномощен представител адв. А., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 2071063/13.12.2025г., издадена от А. Д. Д., на длъжност мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ - Монтана при ОД на МВР [населено място], упълномощен със Заповед № 301з—4401/09.10.2024г. на Директора на ОД на МВР Монтана.

С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Развити са доводи, че жалбоподателят не може да осъществява своите служебни задължения като шофьор във фирма „Топ Уърк Груп Б.В.“, тъй като в началото на 2026г. планира да се „прибере“ в Нидерландия, за да работи. За него съществува риск да бъде прекратен трудовият му договор при липса на свидетелство за управление на МПС, което би му причинило значителна и трудно поправима вреда. Прилага доказателства – Трудов договор с агенция за заетост фаза 1 + 2.

Искането за спиране на изпълнението е направено от надлежна страна и е процесуално допустимо. При разглеждането му по същество, съдът намира следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 2071063/13.12.2025г. на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“ „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, за това, че на 13.12.2025г. около 14:20ч. в обл. Монтана, общ. Монтана, [населено място], с посока на движение от [населено място] към [населено място], управлявал собствения си лек автомобил БМВ 525Д с рег. № [рег. номер], като при направена справка с ОДЧ е установено, че автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Според чл. 172, ал. 5 и 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите по ал. 1, между които попада и процесната, се извършва по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, което означава, че за ПАМ, наложени по реда на чл.171 от ЗДП, законът допуска предварително изпълнение.

Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя.

В тежест на жалбоподателя пред съда е да посочи и установи наличието на нови факти и обстоятелства, поради които спирането изпълнението на акта да е основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като настъпването й следва да е достатъчно вероятно.

Видно от представения Трудов договор с агенция за заетост фаза 1+2, жалбоподателят е сключил с дружеството „Топ Уърк Груп Б.В.“ временен трудов договор, съгласно който се задължава да извършва работа за работодателя в продължение на минимум 3 часа и максимум 160 часа на всеки 4 седмици. От приложения договор не се установява длъжността, която заема жалбоподателя, с оглед наведеното в жалбата твърдение, че същия работи като шофьор. На следващо място, посоченият договор е сключен на 08.09.2025г., като в него изрично е посочено, че се прекратява автоматично след 06.10.2025г. От това настоящият състав стига до извода, че към момента на установяване на нарушението 13.12.2025г., жалбоподателят не е бил в трудови взаимоотношения с посочения работодател.

Заявените по делото обстоятелства, с които С. Б. П. аргументира искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, не обуславят неговата основателност по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. От приложените към жалбата доказателства не се установява нито наличието на нови обстоятелства, които да не са били известни и да не са съобразени от страна на административния орган при издаването на заповедта, нито конкретни вреди по вид и размер за физическото лице, които ще настъпят в резултат на предварителното изпълнение на административния акт.

Действително на жалбоподателят ще бъде причинени неудобства, но те не са непреодолими и не могат да бъдат противопоставени на обществения интерес. Поради превес на обществения интерес, а именно безопасност на движението за всички участници в него, съдът не намира основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта поради причинените временни неудобства за водача на МПС.

Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 6 ЗДвП, Административен съд – Бургас

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на С. Б. П., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [улица], подадено чрез упълномощен представител адв. А. – АК - Бургас, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 2071063/13.12.2025г., издадена от А. Д. Д., на длъжност мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ - Монтана при ОД на МВР [населено място], упълномощен със Заповед № 301з—4401/09.10.2024г. на Директора на ОД на МВР Монтана.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването на страните.

Съдия: