Решение № 1233 от 06.12.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 979/2022
- Вид
- Решение № 1233
- Подписан
- 06.12.2022
- В сила
- 20.01.2023
- Състав
- Албена Янчева Зъбова Кочовска, Веселка Георгиева Узунова, Таня Димитрова Евтимова
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.165 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 ал.2 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.22 ал.3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.2 ал.3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
РЕШЕНИЕ
№ 1233 гр. Бургас, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:
Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100500979 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Сдружение „Бургаски морски клуб“ ЕИК176043037 със седалище и адрес на управление гр.Бургас,ул.“Възраждане“№15 ,представлявано от управителя Петър Красимиров Морчев,подадена чрез процесуалния представител адв. Маргарит Иванов, срещу Решение №698 от 14.04.2022г.,постановено по гр.д.
№6562/2022г.по описа на БРС,с което съдът е приел за установено по предявен от М. Д. М. с ЕГН-********** против Сдружение „Бургаски морски клуб“ ЕИК-176043037 с правно основание чл.124 ал.4 ГПК, че протоколрешение на общо събрание на Сдружение „Бургаски морски клуб“ ЕИК176043037 от 28.05.2020г.е неистински/неавтентичен/документ,тъй като подписът след протоколчик в документа не принадлежи на М. Д. М. с ЕГН**********.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно,необосновано и несправедливо,противоречащо на материалноправни и процесуалноправни норми. Посочва се,че съдът е направил необосновани,едностранчиви и формални изводи ,като не е взел предвид обстоятелството,че ищцата на първо място няма правен интерес от установяване неистинността на оспорения протокол-решение на ОС на сдружението.На следващо място съдът не е съобразил,че не може да се установява авторството и автентичността на подпис 1 на едно лице на базата на изследване на копие от документ.Счита за неправилно и заключението на 1 съда,че щом от доказателствата по делото е било установено,че ищцата М. на датата на събранието е била извън България,то това автоматично означава,че подписът в протокола от това събрание не е неин. На следващо място прави довод,че в разрез със закона и съдебната практика е застъпеното от БРС становище в решаващите мотиви относно правния интерес на ищцата от предявяване на иска с правно основание чл.124 ал.4 ГПК.Правен интерес не е бил обоснован в исковата молба,защото не е заявено,че ищцата възнамерява да предявява последващи искове ,обусловени от решението по настоящия спор.Съдът недопустимо и неравнопоставено е иззел функциите на ищцата,като е обосновал вместо нея правният и интерес,както и е очертал в мотивите пътя на последващите и действия.Претендираната неистинност на протокола не води автоматично до незаконосъобразност на приетите от това ОС решения или до отмяната им.Въззивното сдружение посочва,че в отговора на исковата молба е посочило,че ищцата няма самостоятелен и отделен правен интерес от предявяване на иск по чл.124 ал.4 ГПК,тъй като сроковете за евентуални последващи претенции са изтекли и освен това взетите на ОС решения по никакъв начин не я касаят персонално и не засягат членствените и права. Моли въззивният съд да има предвид безспорният факт,че експертното заключение,че подписът в оспорения протокол не е на ищцата,почива на базата на изследване на фотокопие,а не на оригинала на документа. Тезата,че неистинността на един документ може да бъде установена чрез изследване на незаверено фотокопие въззивникът намира за неправилна и незаконосъобразна,а посоченото от първата инстанция Определение №421 от 18.03.2011г.на ВКС счита,че е изолирана съдебна практика и не представлява наложила се константна и трайна съдебна практика по идентични казуси.Намира,че няма логика ,след като представянето на оригинал на документа се изисква ,когато се твърди,че подписът е на едно лице, да не се изисква оригинал в случаите,когато се твърди обратното,защото и в двата случая се изследва автентичността на подпис.Позовава се на съдебна практика на ВКС по въпроса,че ако заключение на СГЕ е изследвало единствено копие на документ/подпис то експертизата почива на предположения и не представлява категорична констатация за авторството на оспорения документ. Като допълнителен аргумент се позовава на методиката на извършване на графически експертизи,обективирана в „Ръководство за извършване на съдебно почеркови експертизи с идентификационна цел“,издадено през 2013г.от ЦЕКИИ към МВР,в което се сочи,че експертизата извършва сравнителен анализ на оригинала на почерковия обект,защото само той съдържа всички признаци ,които трябва да бъдат анализирани.Изследването на фотокопия /ксероксни/ води до редица ограничения,коита в крайна сметка водят до необоснованост и несигурност на заключението.Аргументът на БРС,че подписът не е на ищцата М.,защото в деня на провеждане на ОС тя е била извън страната,въззивното сдружение намира за неправилен,тъй като при съвременните технологии не е пречка лицето да е било извън страната и да е участвало в ОС със средствата на видеоконференцията;напълно възможно е също протоколът да е изпратен в електронен вид/като файл/на отсъстващите 2 от страната членове и допълнително подписан от тях върху файла/снимката/.Това не е изолирана практика от началото на функциониране на електронния ТР и по тази причина също сканираните копия не могат като цяло да бъдат достоверен източник/изходен материал/ за съдебно почерково изследване. Не на последно място се сочи,че въззивното сдружение не е създавало пречки за провеждане на пълно и главно доказване на автентичността на оспорения подпис.Моли съдът да има предвид,че още преди получаването на книжата по делото,управителят на сдружението е сезирал правоохранителните органи,че въззиваемата М. е взела неправомерно от офиса на дружеството „ПМ Спорт“ООД гр.Бургас папка с документите на сдружението.В сведението се сочи,че има записи на тези действия от охранителните камери в офиса на дружеството .Това,че от Прокуратурата е постъпило удостоверение,че оригиналът на процесния протокол не е наличен в прокурорската/полицейската преписка не е достатъчно основание да се заключи,че издирването му е невъзможно.Освен това,създаването на такова фактическо положение е много удобно за въззиваемата,която вероятно,съхранявайки неправомерно в себе си оригинала на протокола,внушава на съда впечатлението,че въззивното сдружение умишлено укрива документа обект на изследване и за това самото експертно заключение следва да бъде прието в ущърб на въззивника. Отправеното до въззивната инстанция искане е за отмяна на решението на БРС и отхвърляне на иска от въззивния съд.Няма доказателствени искания,претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата М. Д. М. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. Райнова,в който е оспорила въззивната жалба като неоснователна и е изразила становище,че решението на БРС е правилно,законосъобразно и обосновано. По отношение на правния интерес на ищцата е посочено,че същият се обуславя от обстоятелството,че установяване неистинността или истинността на документа има значение за други правоотношения на страните и с оглед засегнатите от възникналия правен спор членствени права на ищцата.Позовава се на съдебна практика на ВКС относно наличието на правен интерес.Намира за несъстоятелни твърденията на въззивника,че ищцата никъде в исковата си молба не е обосновала правния си интерес,а още в исковата молба са били развити подробни съображения в тази насока,доразвити в първото по делото съдебно заседание. На следващо място въззиваемата счита,че е ирелевантно дали вещото лице е работило върху копия или оригинали на документитесравнителен материал,тъй като копията са ясни и възпроизвеждат според експерта точно подписа,за идентификацията на който са от значение в случая само щрихите.Принципно е възможно за липсващия документ да се правят изводи и въз основа на изследване на фотокопия,а този извод е от изключителната компетентност на експертите графолози,които могат с оглед притежаваните от тях специални знания да преценят дали съответните фотокопия са годен обект за сравнително изследване,дали са налице данни за манипулация-заличаване,забелване,прекопирване на фрагменти от оригиналния текст,дали могат да бъдат установени достатъчно частни 3 признаци при изписването на отделните букви и др.В разглеждания случай заключението на СГЕ е било еднопосочно и последователно в посока,че подписът не е положен от ищцата и че имената не са изписани от нея.Предвид изложеното,въззиваемата счита,че следва да бъде възприето даденото заключение на СГЕ,като същото следва да се разглежда и възприема в съвкупност с целия доказателствен материал по делото,в това число и свидетелските показания.Извод за неавтентичността на оспорените документи следва да се направи и на основание чл.161 ГПК вр.чл.190 ГПК,тъй като по направено от ищцата искане с определение съдът е задължил ответника да представи оригиналите на оспорените документи,предупреден е и за последиците по чл.161 ГПК,но въпреки това оригиналите не са представени от ответника. По отношение на прокурорската проверка се сочи,че е получена информация за постановен отказ да се образува ДП за кражба на оригинални документи и по-специално,оспореният протокол от 28.05.2020г.Позовава се на съдебна практика на ВКС относно неприложимостта на правилото на чл.193 ал.3 ГПК в случаите,когато страната не може да представи оригинала на оспорения документ по извинителни за нея причини по смисъла на чл.165 ал.1 ГПК.Наличието на обективни пречки за провеждането на пълно и главно доказване на оспорената автентичност на представения заверен препис от документ ,подкрепя извода относно доказателствената тежест ,възложена с чл.165 ал.1 ГПК върху ползващата се от него страна при положение,че оригиналът му липсва по причини,които законът признава за извинителни. В конкретния случай,ответникът,въпреки възложената му доказателствена тежест,не е успял да проведе пълно доказване по отношение истинността на процесното копие от протокол-решение на ОС на сдружението от 28.05.2020г.Моли решението на БРС да бъде потвърдено,няма доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивното сдружение,редовно уведомено,се представлява от адв. Маргарит Иванов,който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства.
В съдебно заседание въззиваемата М.,редовно уведомена не се явява и не се представлява.С допълнително становище от 15.08.2022г.въззиваемата М.,чрез пълномощника си адв. Райнова оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде потвърдено.Представя нови писмени доказателства- удостоверение с изх.№4888/2022г.и Приложение №2-писмо по преписка №15180/2021г.на Районна прокуратура гр.Бургас,които са приети от въззивния съд при условията на чл.266 ал.2 т.2 ГПК като нововъзникнали след постановяване на първоинстанционното съдебно решение.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита районният съд е дал правна квалификация на иска по чл.124 ал.4 ГПК. БРС е изложил в мотивите на решението си подробна правна аргументация по отношение допустимостта на този иск,като се е позовал и на ТР №5 от 14.11.2012г.по т.д.№5/2012г.на ОСГТК на ВКС,като правилно е приел,че ищцата не извежда правния си интерес от предявяване 4 на настоящия иск с възможността да се позове на решението в друго висящо исково производство,в което е представен оспореният документ.
Възраженията на въззивното сдружение за липсата на правен интерес на ищцата М. от предявяването на иска с правно основание чл.124 ал.4 ГПК въззивната инстанция намира за неоснователни,като изцяло споделя становището на БРС. Неоснователни са и доводите в жалбата,че районният съд недопустимо е обосновал правния интерес на ищцата,незаявен от нея в исковата молба. Правилно районният съд е приел,че правният интерес на ищцата се обосновава с твърденията и в исковата молба,че въз основа на протокола от проведено събрание на ответното сдружение,чиято истинност тя оспорва, са извършени промени в обстоятелства, вписани в Търговския регистър/регистъра на ЮЛНЦ/- промяна на Устава и избор на нов управител.
Разпечатката съдържа 19 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4d06925-470f-413f-b0e0-aa579b415660