Решение № 82 от 03.11.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Бургас, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Даниел Н. Марков

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т. като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600184 по описа за 2023 година С Присъда № 9/08.02.2023 г. , постановена по НОХД № 6 65/2022 г. , Бургаският окръжен съд признал подсъдимия С. П. С. за виновен в това, че за времето от 19,25ч. на 02.10.2021г. до 05,45ч. на 03.10.2021г., в гр. Бургас, бул.

„Стефан Стамболов“, пред №73, в градинка срещу входа на УМБАЛ Бургас, умишлено умъртвил Б.Ф.Х., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.115 и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години при първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал.2 от НК от наложеното наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор и с постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С присъдата Окръжен съд – Бургас се разпоредил с веществените доказателства по делото, като постановил вещите на пострадалия да бъдат върнати на неговата майка, собствените на подсъдимия да му се върнат, а тези без стойност – да бъдат унищожени.

Осъдил подсъдимия С. да заплати на гражданския ищец Р. Р. Р. сумата от 120 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 03.10.2022г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1

500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение; да заплати в полза на Окръжен съд-Бургас държавна такса в размер на 4800.00 лева върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 10.00 лева за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листи; да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР - гр. Бургас, сума в размер на 8302.25 лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство и по сметка на съда сумата от 130лв. за направени на съдебното следствие разноски за вещи лица.

Недоволен от така постановената присъда останал защитникът на подс.

С. – адв. Б. Д. от БАК. С подадена въззивна жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост на възприетите фактически констатации, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. С допълнение към жалбата са изложени аргументи, че очертаната фактология по делото не разкрива извършено от подс. С. деяние, съставомерно по повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1, т.1, предл. 2-ро и 3-то вр. чл. 115 от НК. Според защитника, анализът на доказателствената съвкупност сочи, че инкриминираното деяние е извършено от подс. С. в условията на неизбежна отбрана, при установено непосредствено и противоправно нападение спрямо личността му, осъществено от страна на пострадалия Х.. В тази връзка се изтъква, че няма законово изискване отбраняващият се да подбира възможно най-адекватен и безболезнен за нападателя си начин за защита, респ. да избира и засяга само неуязвими части от тялото на нападателя, тъй като това би намалило ефективността на неизбежната отбрана. Застъпено е становище, че нападението от пострадалия спрямо подсъдимия не е било прекратено, както е приел първоинстанционния съд, а само спряно. Цитира се съдебна практика, съгласно която кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови, не означава, че то вече е прекратено. В подкрепа на тази теза, защитникът се позовава на показанията на свид. П., който заявява, че след изречените думи на подсъдимия „аз ще те намеря кой си, той (пострадалият) се върна“. Счита, че съдът следва да отчете и обстоятелството, че първоначално подсъдимият не е могъл да отвърне адекватно на това нападение, тъй като в този момент не е можел да вижда, заради лютивия спрей, с който е напръскан от пострадалия. При възобновеното нападение подсъдимият е съумял да се защити, като невиждайки почти нищо е станал, доближил е пострадалия и му е нанесъл удар с глава. С жалбата се изразява недоволство и от размера на определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, което явно не съответства на степента на обществена опасност на личността на подсъдимия. Твърди се, че съдът не е отчел в пълна степен смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и в частност положителните характеристики на личността му, проявеното от последния съдействие в хода на разследването, съществено допринесло за разкрИ.е на обективната истина, както и необремененото му съдебно минало.

Алтернативно счита, че деянието следва да бъде преквалифицирано по чл.124, ал.1 от НК, тъй като изпълнителното деяние се състои в нанасянето на удар с 2 глава в лицето на пострадалия, в резултат на което са счупени носните костици, което съставлява телесна повреда, към причиняването на която подсъдимият е имал пряк умисъл. Последващото залитане на пострадалия Х. и падането му на терена, довело до фаталния удар на главата му в бордюра на бетонната площадка и последвалата смърт, според защитника, не е съзнаван резултат от подсъдимия. Иска се изменение на присъдата и преквалифициране на деянието по чл.119 от НК, алтернативно по чл.124, ал.1 от НК и съответно налагане на наказание съгласно нормата на закона, при съобразяване на всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Извън срока за обжалване на присъдата, по делото е депозирано становище от подс. С., ведно с доказателствени искания. Подсъдимият е направил самостоятелен анализ на доказателствата по делото, като моли съда да вземе предвид заинтересоваността на свид. Д.И., който демонстрира явна неприязън в отношението си към него и обяснява дадените уличаващи показания, квалифицирани като лъжи. Подс. С. изяснява някои аспекти от отношенията си с пострадалия и останалите свидетели, какво е правел въпросната вечер при тях и как е започнала и се е развила ситуацията от негова гледна точка. Поставя въпроси за осветеността на мястото на инцидента и намалената видимост, която произтича от това обстоятелство.

Оспорва възможността на свидетелите да възприемат адекватно случилото се, не само заради слабото осветление в тъмната част на денонощието, а и поради употребения от някои от тях алкохол. Счита, че не са уточнени всички факти по делото, като не е установено с категоричност, чрез справка от мобилния оператор и експертно изследване на телефонния му апарат, наличието на изходящо обаждане до телефон 112 на 02.10.2021г. Сочи, че здравословното му състояние не му позволява физически да нанесе твърдените от свидетелите удари с крак по тялото на пострадалия, поради което моли това обстоятелство да бъде установено с назначаването на съответните експертизи.

Подсъдимият се дистанцира от свидетелите по делото, като сочи, че не е клошар, нито води такъв начин на живот и напълно отхвърля твърденията, че е лидер на клошарска група. Счита, че не е изяснен напълно въпроса за използвания срещу него спрей и пораженията от напръскването с такъв, като желае същият да получи отговор от експерт.

Пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - гр.Бургас изразява становище за неоснователност на жалб ата и пледира присъдата на Окръжен съд-Бургас да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Счита, че обвинението е доказано по безспорен начин от събраните многобройни гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. Намира, че първоинстанционният съд е извършил прецизен анализ на показанията на свидетелите-очевидци и на обясненията на подсъдимия, като ги е съпоставил едни с други и с останалите събрани по делото доказателства. Счита, че при правилно изяснената фактическа обстановка, няма съмнение в авторството на деянието. Приема, че са налице и 3 двете по-тежко квалифициращи обстоятелства – деянието да е извършено по особено мъчителен за пострадалия начин и с особена жестокост. Подчертава, че пострадалият е бил в съзнание, изпитвал е силна болка и е осъзнавал, че най-вероятно ударите ще доведат до смъртта му. Отношението на подсъдимия към пострадалия е намерило проявление в множеството нанесени яростни и силни удари, концентрирани в главата и гръдния кош на жертвата, които не са били преустановени дори и след молба да спре. Прокурорът изключва възможността за приложение на чл.119 от НК, тъй като подсъдимият не се е намирал в състояние на афект. Като неприложима намира и разпоредбата на чл.124 от НК, тъй като обективираното от подсъдимия отношение към извършеното деяние и неговия резултат сочат на умисъл за убийство. В тази връзка се изтъкват броят и тежестта на нанесените удари,тяхната насоченост към жизненоважни области от човешкото тяло като главата и гръдния кош, продължителността на упражнената агресия и отказът му да преустанови побоя.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв. И. изразява съгласие с казаното от прокурора. Намира за неоснователно оплакването на защитата за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилен анализ и интерпретация на доказателствата. Счита, че решаващият съд детайлно, подробно и изчерпателно е аргументирал своите фактически и правни изводи. Изразява становище за несъстоятелност на твърденията за приложимост на института на неизбежната отбрана.

Поддържа, че по делото е несъмнено доказано, че първоначалното нападение е било приключило, пострадалият се е отдалечил и е бил в гръб, когато е бил нападнат. Намира за неоснователно и алтернативното искане за преквалифициране на деянието по чл.124 от НК, като подчертава, че подсъдимият е осъзнавал и е целял настъпването на общественоопасните последици. Счита, че първоинстанционният съд правилно е определил квалификацията на деянието по чл.116, ал.1, т.6, предл. 2 и 3 от НК, тъй като са налице и двата квалифициращи признака – деянието да е извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост. Присъединява се и към изводите на съда относно субективната страна на деянието и поконкретно относно извършването на деянието при форма на вината пряк умисъл. Моли за цялостно потвърждаване на присъдата на ОС-Бургас, като справедлива и обоснована.

Частният обвинител и граждански ищец Р. Р. се присъединява към казаното от нейния повереник и заявява претенция за потвърждаване на присъдата.

В съдебно заседание на 09.10.2023г. служебният защитник адв. Д. поддържа въззивната жалба. Не оспорва фактическата обстановка, но счита, че първоинстанционният съд не е дал правилна оценка на фактите по делото.

Счита, че подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана, тъй като първо е налице противоправно нападение от страна на пострадалия, което не 4 е било провокирано от подсъдимия, не е имало прекратяване на нападението, а само кратковременно преустановяване. Отново повдига въпроса за промяна на правната квалификация по чл.124 от НК. Защитникът счита, че по делото са налице данни, че първоначалния удар, който е нанесъл подсъдимия и с който е счупил носа на пострадалия, е съзнаван, но той е целял настъпването на телесна повреда, смъртта е породена от нараняването, получено вследствие на падането на земята и удрянето на главата му в парапета, за което подсъдимият не е имал умисъл. Подчертава, че съгласно съдебномедицинската експертиза на труп, именно вторият удар е бил фатален за пострадалия и нито предхождащият го, нито последващите удари са били животозастрашаващи, съответно не са могли да причинят смъртта на пострадалия, поради което счита, че не е налице по-тежко квалифициращото обстоятелство деянието да е извършено с изключителна жестокост. Моли за уважаване на исканията, посочени във въззивната жалба.

Възползвайки се от правата си на лична защита и последна дума подсъдимият С. С. изразява съгласие с казаното от адвоката му. Заявява защитна позиция, че първият удар с глава, който е нанесъл на пострадалия, е случаен и се е случил при вдигането му от наведено положение на тялото.