Решение № 7837 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7837 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100507079 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника „А1 България“ ЕАД срещу решение № 7159 от 22.04.2025 г., постановено по гр. дело № 58427/2024 г. по описа на СРС, 76 състав, с което е уважен предявеният от „Минолби“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 0,70 лв., представляваща платени без основание такси за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. по договор № 503554975, обективирани във фактура № 442113980 за мобилна услуга № ****, с които ответникът неоснователно се е обогатил.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост с твърдения, че плащането на процесната сума не е извършено от ищеца, а от трето лице, поради което ищцовото дружество няма право да иска връщане на посочената сума. Въззивникът намира, че при извършеното плащане от трето лице имуществото на ищеца не е намаляло, поради което връщане на тази сума в полза на ищцовото дружество би довело до неоснователното му обогатяване. Ето защо моли първоинстанционното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Въззиваемият „Минолби“ ЕООД подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва 1 същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Предявената искова претенция се основава на твърдения, че ищецът е потребител на мобилни услуги, съгласно договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответното дружество „А1 България“ ЕАД, въз основа на който е ползвал мобилен номер **** с общо дължима месечна абонаментна такса от 5,40 лв. без ДДС. По делото се установява, че за периода на потребление от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. ответникът е издал фактура № 442113980, в която е начислил месечна абонаментна такса за посочения мобилен номер в размер на 6,14 лв. без ДДС, като според ищцовите твърдения разликата от 0,70 лв. с ДДС е начислена при начална липса на основание, доколкото не отговаря на цената за ползването на мобилни услуги съгласно договора. При така конкретизираните фактически твърдения в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащане на търсената сума в полза на ответника, а в тежест на последния – наличие на правно основание за получаване, респ. за задържане на сумата.

Не се спори по делото, а и от представените писмени доказателства несъмнено се установява, че ищецът „Минолби“ ЕООД е абонат на мобилни услуги, ползвани за мобилен номер ****, съгласно договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А1 България“ ЕАД, че за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. ответникът е начислил за потребените услуги за този мобилен номер сумата в размер на 6,14 лв. (без ДДС), за което е издадена фактура № 442113980/04.01.2022 г., задължението по която е платено в полза на „А1 България“ ЕАД. На етапа на настоящото въззивно производство ответникът не оспорва, че сумата по фактурата е с 0,70 лв. (с ДДС) в повече от дължимата от страна на абоната месечна абонаментна такса за ползваните услуги по посочения мобилен 2 номер, за което ответникът е издал кредитно известие № 652959290/31.01.2022 г. за връщане на процесната сума – същият изрично посочва, че е издал кредитното известие, с което е намалил фактурираната сума за този мобилен номер, т.е. ответникът признава, че разликата от 0,70 лв. не се дължи, доколкото кредитното известие се издава във връзка с намаляване на задължението, за което е издадена фактурата (арг. чл. 115, ал. 1 ЗДДС).

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че процесната сума в размер на 0,70 лв. по фактура № 442113980/04.01.2022 г. е платена в полза на „А1 България“ ЕАД при начална липса на основание, като предвид доводите във въззивната жалба спорно по делото остава обстоятелството дали е налице обедняване в тежест на ищеца, което да бъде компенсирано с връщане на процесната сума.

По делото не се спори, че сумата е била заплатена в полза на ответното дружество, но последното оспорва това да е било извършено от ищеца, като твърди, че задължението е погасено от трето лице и обедняването не е настъпило в патримониума на „Минолби“ ЕООД. От приетите писмени доказателства е видно, че задължено лице по процесната фактура № 442113980/04.01.2022 г. е „Минолби“ ЕООД, като същата е издадена по договор № 503554975, сключен между страните. Съобразно разпоредбата на чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В този случай, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението, за връщане на платената сума. Ето защо, дори и задължението да е фактически погасено чрез плащане от трето лице, обедняването е настъпило в тежест на „Минолби“ ЕООД, тъй като е погасено парично задължение на ищцовото дружество и последното дължи да върне сумата на фактическия платец съобразно вътрешните им отношения (арг. чл. 74 ЗЗД). Във връзка с доводите на въззивника следва да се отбележи и че по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 56 ЗЗД, изпълнението на чуждо задължение, което не е поради грешка, а е целено, не дава права на платилия срещу кредитора по правилата на неоснователното обогатяване, а евентуално срещу длъжника поради погасителното действие на плащането (чл. 73 от ЗЗД), т.е. в случая фактическият платец на сумата не би могъл да иска от кредитора връщане на платеното без основание за погасяване на чуждо задължение, а титулярът на това задължение е единствено легитимиран по правилата на неоснователното обогатяване.

Следователно, в отношенията между страните по договора за предоставяне на мобилни услуги имущественото разместване на блага е настъпило пряко именно в тяхната правна сфера – мобилният оператор е получил сумата от 0,70 лв. за погасяване на задължението на „Минолби“ ЕООД, което е обедняло с посочените парични средства. При липсата на проведено от ответника пълно и главно доказване за наличие на основание за това плащане или за задържане на сумата, същата следва да бъде върната на ищеца, поради което искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен. Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззиваемият има право на направените по делото пред въззивната 3 инстанция разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7159 от 22.04.2025 г., постановено по гр. дело № 58427/2024 г. по описа на СРС, 76 състав.

ОСЪЖДА „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК 201995159, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 22, вх. 2, ап. 8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4