Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 85 от 21.06.2022, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Касационно административно наказателно дело 59/2022
Вид
Решение № 85
Подписан
21.06.2022
В сила
21.06.2022
Състав
АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ, ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ, МАРИЯ КИРИЛОВА БОЖКОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

21.06.2022

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

01.06

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор

Атанасов

Мария

Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Росица

Георгиева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КАН дело номер

59 по описа за

2022 година.

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на

„Маказа Бетон“ ЕООД ***, против Решение № 15/25.02.2022 г., постановено по АНД № 277/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 109/12.11.2021 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Маказа Бетон“ ЕООД, с ЕИК ***, на основание чл.

200, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за водите

/ЗВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за извършено нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Закона за водите. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на

150 лв.

Сочи, че решението на Районен съд – Момчилград е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, с които е приел, че процесното нарушение на чл.

46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ е доказано в процеса. В тази връзка излага съображения, че съда неправилно основал своите мотиви за доказаност на извършеното от касатора административно нарушение, кредитирайки изцяло показанията на свидетелите на административно-наказващия орган - актосъставителя и свидетеля по съставяне на

АУАН, за сметка на тези, дадени от останалите свидетели по делото. В тази връзка въвежда доводи, че от показания на последните по делото се установявало, че трошачно-миячната сортировачна инсталация за преработка на речна баластра, собственост на жалбоподателя, находяща се в участък в землището на ***, не е работила на посочената в АУАН и НП дата, респ. в хода на проверката не било установено заустване на отпадъчни води в повърхностни такива от производствената дейност на посочената инсталация.

На следващо място сочи, че представеното по делото писмо с изх. №ПВО-47/25.07.2014 г., въпреки че не представлявало разрешително по смисъла на чл. 46 от ЗВ, същото давало законово основание, респ. обуславяло наличието на иззетото от *** и установено при проверката количество инертни материали – около 1000 куб.м. непресята баластра и около 200 куб.м. пресят материал.

В заключение стича, че в хода на съдебното следствие пред въззивния съд не било установено по безспорен начин извършването на вмененото му нарушение.

Предвид горното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 15/25.02.2022 г., постановено по АНД № 277/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград, с което е потвърдено НП № 109/12.11.2021 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив и вместо него да постанови съдебно решение, с което да отмени цитираното постановление.

В съдебно заседание, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по касация – Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по основание. Моли съда да постанови акт, с който да потвърди решението на районния съд и присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на доказателствата по делото и нарушения на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 109/12.11.2021 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Маказа Бетон“ ЕООД, ***, с ЕИК ***, на основание чл. чл. 200, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Закона за водите. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съставът на първоинстанционния съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице е констатираното от АНО нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ, състоящо се в заустване на отпадъчни води в повърхностни води, без издадено разрешително за ползване на воден обект. Приел е, че жалбоподателят е осъществил процесното административно нарушение, тъй като подробно описаната в АУАН и НП пресевна инсталация за преработка на речна баластра, работила по време на проверката, е собственост на дружеството.

Изложил е мотиви, че с оглед констатираното административно нарушение, правилно и законосъобразно е била приложена съответната санкционна норма на чл. 200, ал.

1, т. 2, пред. първо от ЗВ.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на дружеството-касатор, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.